Още не говори, но всичко разбира - дали е така?

  • 24 Ян, 2018

Автор: Милена Макавеева, логопед          

Закъсняващото проговаряне при малките е все по-често срещан феномен в днешно време. Наблюденията ми са, че във възрастта две години и половина има много широк диапазон на възможности за изразяване – от изцяло невербални деца (които не говорят) до такива, които използват дълги фрази и говорят като малки възрастни. Когато семейство дойде при мен за консултация с притеснения за говора на детето, един от задължителните ми въпроси към тях е: „Разбира ли езика?“. В 90% от случаите отговорът е положителен. Когато започнем детайлно да разглеждаме уменията за декодиране на езика обаче, става ясно, че това не е точно така. Има случаи, в които родителите не са се замисляли какво биха могли да правят, за да стимулират разбирането на думите и езика. При някои деца обаче, се наблюдава категорична тенденция за затруднена слухова преработка. Какво се крие зад това и какво да предприемем, ако имаме подобни съмнения ще опиша накратко в следващите редове.

Овладяването на езика като знание се случва естествено и постепенно в развитието на детето. Какво обаче да предприемем, когато това не се случва? Първото, което е хубаво да направим, е да обсъдим притесненията си. Добре е всички възрастни, които са обвързани с обгрижването на детето, да наблюдават поведението му в различни комуникативни и социални ситуации. Ето на кое да обърнете внимание:

1. Знае ли детето името си; обръща ли се стабилно, когато го повикате; нуждае ли се от неколкократни повторения, за да реагира; различно ли реагира, когато е у дома и навън? Реакциите му влияят ли се от външни стимули като шум и разсейващи елементи?

2. Запушва ли си ушите при силен необичаен звук, ако е така, при какъв?

3. Познава ли близките си хора, може ли да се обърне към тях, да ги посочи или погледне, когато бъде попитано?

4. Разпознава ли реални предмети и обекти от обкръжаващата го среда, може ли да ги намери, посочи или погледне, например: „Покажи къде е чашата ти!“ или „Намери къде е топката!“?

5. Детето разпознава ли части на тялото си, може ли да покаже при запитване очите, носа, ушите си и т.н.? Може ли да прехвърли опита на друг човек или кукла и да посочи неговите части?

6. Способно ли е детето да изпълнява команди и ако да – какви са те? Дали касаят обекти в непосредственото му обкръжение например: „Дай ми обувките си!“, които са до него; възможно ли е да изпълни по-сложни команди от типа: „Отиди до масата и ми донеси лъжицата!“? Можете ли да го пратите в друга стая и да ви донесе оттам например чифт чорапи? Често за тези въпроси родителите споделят, че детето според тях разбира инструкцията, но не желае да я изпълни. Хубаво е да знаем, че всичко, което малките могат с лекота, демонстрират с удоволствие. Възможно е да се разсейват много от стимулите край себе си. Може да чуват и разбират информацията, но да не съумяват да приоритизират стъпките по изпълнението й.

7. Може ли детето да посочва популярни изображения в книжка при запитване или по-скоро харесва да я разлиства?

Наблюдавайте поведението му, докато извършва тези дейности: разсейва ли се, отклонява ли си вниманието, нуждае ли се от повече повторения, подобрява ли се реализацията му при визуална подкрепа с насочващи жестове. Важно е да знаете, че гореизброените умения са възможни за едно дете с типично развитие в позната среда след 18-месечна възраст. Ако на 2 години все още не може да изпълнява тези задачи и речта закъснява, не се колебайте да потърсите консултация със специалист. Възможно е да се касае за затруднена слухова преработка. Резонно е да бъде извършена проверка на слуха, като първа стъпка по установяването на проблема. Да не забравяме, че първо чуваме, а след това слушаме и разбираме. Децата, които демонстрират маркери и симптоми за затруднена слухова преработка, имат нормални резултати на изследванията на слуха, или заключението „социално адекватен слух“.  При тях обаче проблем се явява не чуването, а това, което мозъкът обработва от чутото. Тази затруднена обработка на слухово постъпилата информация не се визуализира на образна диагностика. В малката възраст се прави качествена оценка, в чужбина прилагат прецизни изследвания, които биха могли да потвърдят или отхвърлят този тип нарушение. Най-общо можете да си го обясните така: детето чува, но вероятно скоростта, с която информацията постъпва, за да бъде обработена в кората на мозъка, е по-бавна. Така, докато бъде съотнесена към някакъв смисъл и да бъде създаден адаптивен отговор на дадения стимул, минава време, в което следват нови и нови вербални послания, на които детето не е в състояние да отговори навреме и с подходяща реакция. В България вече има обучени специалисти, които могат да обследват състоянието на слуховата преработка. Тестът обаче е приложим за деца над 6-годишна възраст със съхранен интелект. За възрастта под 6 години се извършва качествена оценка на сензорните канали, обследват се детайлно рецептивните и експресивни езикови умения, след 4-годишна възраст се провежда и фонологично обследване. Ако логопедът прецени, че има маркери за затруднена слухова преработка, е добре да започне терапевтична намеса, в малката възраст, изцяло през играта.

Когато детето със затруднена слухова преработка порасне и вече говори, можете да забележите, че задава уточняващи въпроси, за да го насочите. Често такива деца питат: „Какво?“, „Извинявай, не разбрах?“ и т.н. Справят се по-добре с поставените задачи, ако има зрителна подкрепа - с жест, картинка или демонстрация. Продължават трудностите по следване на вербални инструкции и дълги въпроси. Трудно запомнят имена. Случва се да се включват с коментари не по темата, която се обсъжда, защото трудно проследяват динамиката в разговора. Разсейват се от шума на средата и това ги затруднява да останат фокусирани върху темата на разговора. Бъркат близки по звучене фонеми и това компрометира смисъла на информацията. Изпитват затруднения да запомнят чута информация, за сметка на много добра визуална памет. Могат да демонстрират езикови дефицити. Затрудняват се при работа с текст, не съумяват да отговорят на въпроси по сюжета на прочетена приказка. Не могат да следват зададен ритъм. До късна възраст се затрудняват при разбиране на скрит, преносен смисъл, метафори, шеги.

Ако не се работи по посока подобряване на слуховата преработка, е възможно да се наблюдават затруднения в процесите на овладяване на четенето, четенето с разбиране, решаването на текстови задачи в училище. Погрешно е да се смята, че децата с нарушена слухова преработка не чуват добре, че са с по-ниска интелигентност или са хиперактивни, мързеливи или нежелаещи да учат. Факт е, че това състояние може да бъде част от клиничната картина на други нарушения като: обучителни трудности или дислексия, хиперактивност с дефицит на вниманието, аутистичен спектър.  

Ето някои насоки за общуването и стимулирането вкъщи в такива случаи:

Опростете максимално посланията, които отправяте към детето.

Използвайте жестове в комуникацията си с малчугана, това подпомага разбирането и съотнасянето към смисъл.

Давайте време за реакция.

Подпомагайте новата информация със сетивен опит, когато е възможно, например, ако учите детето на противоположностите "голямо и малко", нека това бъде онагледено с предмети, различаващи се само по този признак.

Използвайте музикални инструменти, с които да създавате елементарен ритъм. Хубаво е да учите малчугана да го пресъздава и следва.

Съчетавайте ритъма с движенията на тялото. 

Играйте игри от типа на звуковото лото, при които детето трябва да асоциира шума, който чува с обекта, който го излъчва, като го намери на изображение. Включвайте игри с рими, четете кратки текстчета в мерена реч.

Маркери за затруднена слухова преработка биха могли да се наблюдават още преди втората година на детето. Ранната интервенция би могла да предотврати появата на сериозни езикови и обучителни трудности. Ако се притеснявате, че детето ви чува, но не реагира системно бързо и адекватно на подадените слухови команди, не се колебайте да потърсите консултация със специалист.

За автора:

logoped ok
Милена Макавеева е завършила е бакалавърската си степен в СУ „Св. Климент Охридски“, а магистърската – в Нов Български Университет. Като студент работи в Специализираната болница за лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа „Св. София“, на доц. д-р Иван Чавдаров. Следва работата й като част от екипа на Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина“. След това стартира частната си практика в Логопедичен кабинет „Светулките“.
Професионалните й интереси са свързани с ранната интервенция и превенция, терапия на нарушения от типа на сензорноинтегративната дисфункция, аутистичен  спектър, детска церебрална парализа, епилепсия и други неврологични заболявания.

 

Препоръчваме ви още:

Късно проговаряне

Трудни деца или трудни диагнози

Аутизмът не е присъда

Последно променена в Сряда, 24 Януари 2018 14:20
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам