Ранна диагностика на психични проблеми

  • 23 Май, 2016

Ето за какво да се следи при аутизъм, тревожност, депресия, биполярно разстройство, нетипична интелигентност, разстройство на вниманието и хиперактивност и проблеми с поведението.

По традиция не обръщаме същото внимание на психичното здраве, както на останалите здравни аспекти. Тихото страдание обаче води до ужасни последствия, не по-малко болезнени от други здравословни проблеми. Често симптоми се интерпретират като черти на характера. Ако баба ви ви повтаря шест пъти да си гледате в краката, като вървите, най-вероятно страда от безпокойство/тревожност.

Ако едно дете е описвано често като „срамежливо“ или „стеснително“, вероятно има симптоми на социална тревожност. Ако някой се изолира от другите, той не е просто „особняк“, а вероятно се бори с депресия.
Когато детето е малко, около 2 години, следете за симптоми на аутизъм. Аутизмът е спектър, не се заключава в Да/Не. Децата с аутизъм живеят в собствена невидима черупка. Странични стимули, като шумове, опити за контакт и подобни, обикновено не привличат вниманието им. Те често правят движения, които на пръв поглед изглеждат „симпатични“ – размахват ръцете си като птици, които пърхат с криле, люлеят тялото си напред назад. Децата със симптоми на аутизъм избягват контакт с очи, и оставени сами, могат да си играят с една и съща играчка много дълго време. Обикновено вниманието им е привлечено от неща, които се въртят (например вентилатори). Една от трудните ситуации за деца със симптоми на аутизъм е тази с много източници на звук – увеселителен парк, мол, голям магазин, летище, защото не могат да преработват такава стимулация. Подобен ефект може да има силно осветление.
Когато детето е в предучилищна или първи клас, следете за симптоми на разстройство на вниманието и хиперактивност. Децата с такива симтоми не могат да съсредоточават вниманието си за дълго и се затрудняват да преминават от една задача на друга. Хиперактивността е по-видима обикновено при момчетата. Когато не могат да следят учебния процес, те не стоят на едно място, говорят, вдигат шум. Момичетата обикновено блуждаят в същото положение, затова и при тях проблемът не е толкова видим. Общият симптом за тези деца е импулсивност.
Също в първите училищни години следете за симптоми на интелектуална недостатъчност. Тя представлява коефициент на интелигентност под 70. Тук не става дума за интернет тестове, които претендират, че мерят интелигентност, а за сериозни научни тестове, които се администрират само от обучени специалисти. Мнозинството хора попадат между 90 и 110. Много ниската интелигентност се вижда лесно. Тази, която изисква повече внимание е между 60 и 70. Привидно тези деца не се отличават от връстниците си, освен ако нямат например синдром на Даун. Децата с ниска интелигентност имат затруднения в училище, не научават лесно. Децата с ниска интелигентност са наивни (и остават такива), лесни са за убеждаване, затова са уязвими откъм хора с недобри намерения. Другият важен симптом е, че те се затрудняват с абстрактно мислене, не разбират шеги или сарказъм. Когато са по-малки, тези симптоми са трудно забележими, но те продължават да присъстват у тези хора и като по-възрастни.
Много високата интелигентност също може да е проблемна. Децата с коефициент на интелигентност над 140-145 обикновено скучаят в училище и могат да се забъркат в проблемни ситуации по тази причина. Възможни са и проблеми в отношенията с другите, заради разликите в интелигентността и липсата на общи интереси.
Ако детето ви е описвано често като „срамежливо“ или „стеснително“, следете за симптоми на тревожност/безпокойство. Тези деца имат натрапливи мисли за негативни събития, които биха могли да се случат. Безпокойството се разпознава лесно в телесните процеси на детето – потене (когато не е топло), потни длани, учестено и плитко дишане, барабанене с пръсти, и подобни. Това са децата, които се притесняват ужасно преди изпит или дори контролно например. Безпокойството е привидно безобидно, но оставено без намеса от специалист, може да се влоши. Други разстройства, като обсесивно-компулсивно и паник атаки, са подплатени с тревожност.
Поведението на децата е честа тема на тревоги, споделена от родителите. Понякога е трудно да се отличи кое поведение е просто проблемно, кое е патологично. В детска възраст има две основни разстройства, свързани с поведението, за които трябва да се следи. Едното е опозиционно предизвикателното разстройство, при което децата са лесно раздразнителни и гневни, и спорят с родители, учители, държат се предизвикателно и не следват инструкции лесно. Тези деца са отмъстителни и обвиняват други за собствените си грешки. Намесата на специалист е особено важна, защото това разстройство обикновено прераства в по-сериозни проблеми по-късно. Другото разстройство, свързано с поведение, е експлозивно разстройство. При него децата имат гневни изблици, агресивни са, нагрубяват с думи, или реагират интензивно при безобидни ситуации. Тези деца са описвани като „раздразнителни“.
Детската депресия е много сериозен проблем. Децата с депресия казват често „тъжен съм и не знам защо“. Те се събуждат сутрин уморени и нямат желание за нищо. Нещата, които са им носили удоволствие преди, вече нямат такъв ефект. Тези деца се изолират, приемат всичко лично и лесно генерализират негативни мисли. „Х ме обиди, никой не ме харесва“. Колкото по-сериозна е депресията, толкова по-ниско е самочувствието на детето.
Близко до депресията е биполярното разстройство. То рядко се вижда у децата, но по-често се среща при тийнейджърите. Най-лесният начин да се опише е като влакче на ужасите на настроението. Днес се чувствате на върха на света, говорите с патос, спите малко, започвате куп нови неща, имате много енергия. Изведнъж еуфорията се заменя с депресия. Колкото неприятно е изживяването за този, който страда от биполярно разстройство, толкова и за хората около него. Ако имате биполярно разстройство в семейството, вероятността следващото поколение да го наследи е значителна.
На 18-20 годишна възраст е много важно да се следи за шизофрения. Това е възрастта, в която тя се отключва. Ако родът ви има случаи на шизофрения, вероятността да се пренесе в следващото поколение е голяма. Има три големи групи на симптоми, за които да следите. Налудничавите вярвания/заблуди са типични. Често те са свързани с параноя или мания за величие. При параноята хората вярват, че са преследвани, има заговори срещу тях и често търсят доказателства, не могат да имат доверие на никого. Халюцинациите могат да бъдат под формата на видения и гласове. Гласовете, за съжаление, обикновено са негативни и целят да наранят или унижат, особено опасно е, когато са командни и директно изискват от пациента да се нарани или самоубие, или пък да нарани другиго. Виденията също са трудно и стресиращо преживяване.

 

Самодиагнозата не е добра идея! Ако имате подозрения, потърсете психолог или психиатър!

Последно променена в Вторник, 28 Февруари 2017 12:04
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

8 часа насаме със себе си

8 часа насаме със себе си

28 Дек, 2018 Възпитание

Пожелайте им лош късмет

Пожелайте им лош късмет

04 Ян, 2019 Образование

Обещайте си

Обещайте си

31 Дек, 2018 Истории

Зодиак 2019

Зодиак 2019

03 Ян, 2019 Забавно

Скъпи Дядо Коледа!

Скъпи Дядо Коледа!

23 Дек, 2018 Забавно

Коледата невъзможна

Коледата невъзможна

23 Дек, 2018 Истории

Даровете на родителството

Даровете на родителството

30 Дек, 2018 Отношения

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам