Аутизмът не е присъда

  • 19 Дек, 2016

Целта на тази статия е да отговори на някои от въпросите ви, може би да облекчи страховете ви или да ви насочи към правилните следващи стъпки.

Аутизмът е едно от тези разстройства, които влачат след себе си много въпросителни, обвити са в мистерия и често се приемат като присъда.

Преди всичко, тази статия не е инструмент за диагностика. Аутизъм не се диагностицира с помощта на интернет и съветите на съседката. Това е сериозно и комплексно разстройство и изисква намесата на експерт, за да бъде диагностицирано. Дори и ако някой притежава нужното образование, за да може да диагностицира, уверете се, че има и нужния опит. Аутизмът често не се различава лесно. А и експертите не са склонни да го диагностицират, понеже се счита за сериозно, за етикет и стигмата около него е огромна. Затова често децата с аутизъм минават през няколко други диагнози или психиатрите/психолозите изчакват с надеждата, че детето ще го „израсте“.

Ако имате подозрения, че детето ви има аутизъм, четете колкото можете, но в източници, които са достоверни. Може да ви прозвучи осъдително, но преди да получите диагноза, избягвайте да търсите информация от други родители на деца с аутизъм, защото там е намесен и емоционален фактор, а на вас са ви нужни факти, обективна информация. Освен това има и механизми на мисленето, които ви правят склонни да виждате това, което търсите, т.е. знаете за аутизъм, търсите аутизъм, намирате аутизъм. След това потърсете специалист, който има опит с диагностика на аутизъм. Изискайте диференциална диагноза, при която да бъдат разгледани и отхвърлени разстройство на вниманието/хиперактивност, опозиционно разстройство, биполярно разстройство, тревожност (безпокойство), депресия.

Първо, и много важно, аутизмът е спектрово разстройство, затова двама души с аутизъм могат да изглеждат много различно. Аутистичният спектър включва деца с коефициент на интелигентност 50, но и деца с коефициент 140. Детето с КИ 50 вероятно има ограничен набор от думи, способността му да научава нова информация е ниска, има затруднения в ежедневието си и постоянно ще се нуждае от помощ. Детето с КИ 140 често е наричано от околните „гений“ или „много умно“. То има впечатляващи способности в определени области – техника, наука, музика… Това дете изглежда раздразнително и иска да бъде оставено на мира. То може да прекара часове в определено занимание, видимо не се интересува от останалите, няма приятели, или ако ги има, връзката е много повърхностна, често на базата на общ интерес, например определена игра.

Да сме наясно – няма научно доказана хипотеза какво причинява аутизъм. Аутизмът засяга едно на 68 деца. Статистически повече момчета отколкото момичета страдат от аутизъм, съотношението е 4 към 1. Наблюдава се и още една тенденция – възрастта на бащата е по-голяма у диагностицираните деца. Това, разбира се, не означава, че всички момчета имат аутизъм или че ако бащата е на по-зряла възраст, детето му непременно ще има аутизъм.

Аутизмът е био-неврологично разстройство на развитието, което обикновено се разпознава преди детето да стане на 3 годинки. Около 40% от децата с аутизъм не говорят. Останалите 60 процента често проговарят по-късно от връстниците си. Децата с аутизъм нерядко страдат и от други заболявания – синдром на чупливата Х хромозома (генетично разстройство, при което Х хромозомата е уязвима), алергии, астма, епилепсия, храносмилателни разстройства и други. Подобрение може да се постигне в много случаи, но с ранна интервенция – медикаменти, ако се налага, и различни видове терапия. Нужни са психотерапия, речева терапия, трудова терапия, социална и емоционална терапия. Много е важно всички близки да се ангажират в терапиите, защото семействата се променят драстично, когато в тях има дете с аутизъм.

Как да разпознаете потенциалните знаци, че детето се нуждае от диагностика:

  • Детето избягва контакт с очи.
  • Детето не търси ласки или когато получава ласки, не отвръща по същия начин.
  • Детето се заиграва с определена играчка за дълго време. Често това са играчки, в които нещо се върти или люлее, или пък има повтарящи се модели. В по-драстичните случаи това може да продължи часове.
  • Детето не реагира, когато някой влиза или излиза от стаята.
  • Детето има епизоди на дистрес без видима причина – плач, крясъци, тръшкане, агресия.
  • Когато бъде прекъснато по време на любимото му занимание, детето изпада в дистрес и му отнема време, за да се успокои. Децата с аутизъм обикновено имат ясни занимания, които са предпочитани, което автоматично прави останалите – непредпочитани, т.е. потенциално проблемни.
  • В училище или детска градина, детето не показва желание да играе с други деца.
  • Когато е изложено на повече звукови стимули едновременно, детето изпада в дистрес – например на гара, летище, или на място, на което няколко души говорят едновременно, работи телевизор или има музика. Може да реагира с ръце на ушите си, с плач или да избяга. Същото може да важи за силна светлина.
  • Детето може да реагира негативно при допир.
  • Някои деца с аутизъм развиват специфични интереси – например динозаври, влакове или нещо подобно и събират огромно количество информация по темата. Децата с Аспъргър (високо функционалната част на спектъра на аутизъм) често имат такива интереси и впечатляват околните с познанията си. Някои от тях имат изключителна памет или пък започват да четат необичайно рано.
  • Като малки, често децата с аутизъм правят специфични движения, които всъщност ги успокояват – например люлеене напред назад, „пърхане“ с ръце.

Децата с аутизъм обикновено не толерират неяснота, а мислят в точни и крайни термини, т.е. черно-бяло мислене, затова се затрудняват да разбират гледната точка на другите. Това на пръв поглед често изглежда като неуважение. Приятелствата са трудно нещо за хората с аутизъм. В много отношения те са си самодостатъчни и живеят в собствен свят, който не предполага други хора. Терапията с хора на спектъра обикновено включва изграждане на социални умения.

Емоциите у деца с аутизъм понякога изглеждат драматично и крайно. Причината е, че те имат затруднения с регулацията на емоциите си. Това е другата област, в която обикновено се работи по време на терапия.

Агресията не е нетипична проява у хора с аутизъм. Понякога тя не е насочена към другите, а е израз на разочарование, безсилие и гняв, защото са изгубили контрол върху нещо или пък е настъпила нежелана или неочаквана промяна.

Децата с аутизъм обичат предсказуемостта в дните и околната си среда. Тя им носи сигурност и комфорт, затова и не толерират лесно промените. Някои от тях носят същите дрехи или всеки ден ядат една и съща храна.

Надявам се, че горните редове са ви сближили поне малко със сложния свят на хората с аутизъм или са ви насочили да потърсите отговори на подозренията си. Моля ви, не се опитвайте да диагностицирате сами. Също, моля, не вкарвайте децата с аутизъм в обидни категории от сорта на „бавноразвиващи“, „непълноценни“ или „изоставащи“. Те са просто деца, които изискват различни и по-специални грижи, аутизмът не определя личността им. Ако видите родители с дете с аутизъм, което неистово крещи в магазина без видима причина, не ги съдете, дори не можете да си представите какво изпитват в този момент.

Автор: Люси Рикспуун, психотерапевт, специално за Мама Нинджа.

Последно променена в Вторник, 28 Февруари 2017 12:03
Прочетена 6340 пъти
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Hi, Granny :) #mamaninja #grandson #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Съгласен съм