Ninja Editor

Ninja Editor

Автор: Яна Пеева

Един от многото прекрасни бонуси на това да си родиш малък човек е миризмата на бебе - нeвъзможна за объркване и караща всеки, който го гушне, да си забоде носа в главата или врата му и да въздиша с умиление. От едно известно време и аз, и Теди също миришем така, както и цялата къща. Причината? От 3 месеца и двамата използваме ексклузивно бебешки продукти. С него така и не успяхме да купим бебешка козметика, но явно приятелите ни се бяха договорили и в един момент се оказа, че имаме ВСЯКАКВА. Каквото се сетите, имахме го. Бебешката козметика бавно се разпростря из апартамента, плъзна от детската стая към банята, намести се в шкафа с кремчетата ми, избута нашите “пораснали” душгелове и сапуни, зае мястото на верните ни шампоани, даже верото ни вече е бебешко. Праха за пране няма да го коментирам, това си се подразбира. Сега ще ме питате от какво точно се оплаквам, Борис е уреден поне до първи клас. Да, ама не. Борис, както се оказа, има прекрасната и също толкова капризна кожа на майка си. И по този повод козметиката е сложна и много деликатна тема. Толкова деликатна, че просто бяхме решили да не ползваме, докато не стане абсолютно наложително.

IMG 3816 ok

Предложението да пробваме серията Lipikar AP+ на La Roche-Posay дойде към края на един доста дълъг период, в който не бяхме използвали никаква козметика за Борис, дори сменихме влажните кърпички с такива, които са само с вода, за да не се налага, когато сме навън, да търся къде да му измия дупето. Честно казано, не бях много сигурна дали въобще искам да опитваме нещо ново. В същото време осъзнавах, че колкото по-топло и бездъждовно става времето, толкова по-голяма нужда ще има от някакъв измивен продукт - дори неговата защитена бебешка кожа, която не се валя в мръсотия, има нужда от почистване от време на време. А и да си призная, таях някаква надежда, че може би пък този продукт ще се справи и с моята ужасно суха, заради кърменето, кожа (нещо, което нито един крем не успя да направи досега).

IMG 3821.j okpg

Lipikar AP+ е серията на La Roche-Posay за суха, склонна към атопия кожа. Ако някой знае какво е екстремно суха кожа, това съм аз. Когато се роди Борис и започнах да кърмя, изведнъж се оказах с почти лющеща се, ужасно суха, опъваща лицето ми кожа. Ръцете дори не ги бях забелязала, докато в един момент с ужас не видях, че приличам на гущерче пред смяна на кожата. Затова и реших, че преди да пробвам, каквото и да е върху Боби, ще го пробвам върху себе си. Току виж и моята кожа стане мека като на бебе! Подобрение определено има, особено върху ръцете ми. Lipikar Baume AP+ e липидовъзстановяващ балсам с термална вода, подходящ за използване върху лице и тяло от хора на всякакви възрасти, включително и новородени. Най-много ми харесва, че липсва тежкият (вярно, приятен, но все пак много тежък) аромат, който имат повечето бебешки продукти. Освен това съвсем малко количество върши чудесна работа, така че определено може да се каже, че балсамът е икономичен. За Борис ми трябва още по-малко - все пак и той е доста по-мъничък!

IMG 3828 ok

Въздържах се от пробване на измивния крем върху мен не за друго, а защото си падам малко разточителна с душ геловете и се притесних, че ако ми хареса, няма да остане за Борис. Oт Lipikar Syndet AP+ кожата му остана приятно мека и овлажнена след ваната, без да се чувства мазна, както се получава след някои измивни продукти. Също е без парфюм и ухае съвсем леко и приятно, без да се задържа ароматът с часове върху кожата. Сега държим и него в детската, за да се подсигурим, че няма някой от нас, без да иска (или напълно нарочно), да реши да се изкъпе с него. Не че няма да го подновим като свърши - и двамата с Теди сме напълно и тотално спечелени, и най-накрая сигурни, че сме открили подходящата козметика за малкото Бобче.


Препоръчваме ви още:

Има ли място за бебе?

Бебешка аптечка

На 29-и май (вторник), по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост и в навечерието на Международния ден на детето, започва най-голямото пролетно книжно изложение в България – традиционният Пролетен базар на книгата.

Тази година за първи път пролетният панаир ще се проведе на открито, представяйки повече от 100 български книгоиздатели и книготърговци в парка пред Националния дворец на културата, откъм бул. „Патриарх Евтимий“. Официалното откриване е в 11.00 ч. на сцената на събитието, до лятното кино пред НДК (паметника на Лъва от Войнишкия мемориал).

В рамките на шестте дни на изложението, на щандовете на издателствата, както и на сцената на културната програма, ще се състоят близо 50 премиери на най-новите книжни заглавия у нас, а също четения и срещи с чуждестранни и български автори, сред които Ангелина Александрова, Бистра Величкова, Владислав Христов, Георги Константинов, Димана Йорданова, Иванка Могилска, Ивинела Самуилова, Иво Беров, Йордан Радичков, Йорданка Белева, Лилия Йовнова, Катя Антонова, Петя Александрова, Рене Карабаш, Росен Карамфилов, Севдалин Генов, Яница Радева, и други. В рамките на Пролетния базар на книгата и със съдействието на португалския институт „Камойнш“, ще се състои среща и с един от най-популярните португалски белетристи - Давид Машадо. Пролетният панаир по традиция представя нови заглавия на преводна литература в срещи с издатели и преводачи на книгите, а също издания за деца, нехудожествена и лайфстайл литература. В програмата са също събития, посветени на аудиокнигите и на самопубликуващи се автори.

В Шатра В ще бъде разположен Кът за четене, където можете да видите и изложбата „Радост, тъга и надежда – 16 илюстрации за детски книги от български художници“, с куратор Антон Стайков.

За изложбата кураторът Антон Стайков избра 16 български художници, като всеки от тях е представен с една своя илюстрация. Различните техники и стилове показват жизнеността и богатството на българската детска илюстрована книга, а метафоричният изказ и емоционалната връзка с художествения текст обединяват тези на пръв поглед много различни автори.

Изложбата бе създадена за първото издание на Софийския международен литературен фестивал за деца и младежи, състоял се през м. април.

Предстои и специална програма във връзка с Международния ден на детето, 1 юни, насочена основно към детската и младежка аудитория, на  Мини Арт Фест, с която ще отбележим заедно празника.

Подробна информация за съпътстващите събития и участващите изложители можете да получите на сайта на Асоциация „Българска книга“, а също на страницата на събитието във Фейсбук

Работно време: 
29 май – 2 юни (вторник-събота), от 10:00 ч. до 20:00 ч.
3 юни (неделя), от 10:00 ч. до 19:00 ч

Парк на Националния дворец на културата, откъм бул. „Патриарх Евтимий“

Proleten bazar na knigata 2018

Пролетният базар на книгата е част от Календара на културните събития на Столична община за 2018 г. и се осъществява с медийното партньорство на Аз чета, бТВ радио, „Джаз ФМ”, „Енджой”, „Класик ФМ”, Първите седем, Мама Нинджа.


Препоръчваме ви още:

Подари книга на читалище в нужда

За четвърта поредна година се проведе състезанието за деца от 6 до 14 години за измислен анимационен герой, сценарно табло и анимация 

Известни са победителите в творческия конкурс на Cartoon Network Студио „Въображение“. В надпреварата, която се проведе за четвърта поредна година, участваха ученици от цялата страна. Състезанието протече между 16 април и 13 май на специална интернет страница и за рекордно кратък срок бяха подадени 1800 творби. Инициативата има за цел да запознае малките творци с процеса на анимиране, да ги вдъхнови да създадат свои оригинални творби и да развие креативния им потенциал.

Международно жури в централата на любимия на децата телевизионен канал избра победителите в трите категории – рисунка на измислен герой, сценарно табло и кратък филм или анимация.

За най-атрактивна рисунка на анимационен герой комисията определи работата на Кристина Сомова, която е на 12 години и учи в СУ „Св. Патриарх Евтимий“ в Пловдив.

kris

 

На второ място се нарежда Никола Живов на 9 години от ОУ „Иван Рилски“ в Перник, а на трето – Стоян Панчев на 11 години от ОУ „Проф. Марин Дринов“ в Панагюрище. Журито присъди и три специални награди. Подаръци от Cartoon Network ще получат и Калина Василева на 8 г. от Детски учебен и арт център OreHHerO в София, Палома Иванова на 9 години от 125 СУ „Боян Пенев“ в София и Ивана Велчева на 13 години от ППМГ „Никола Обрешков“ в Казанлък.

Сред децата, които решиха да създадат сценарно табло, първа е Вяра Митева на 11 години от ОУ „Н. Й. Вапцаров“ в Разград.

pUMWCYm

 

Втора е група в детска занималня „Патиланци“ във Варна, трета – Лора Бакърджиева на 10 от 133 СУ „А. С. Пушкин“ в София.

В най-сложната категория – тази за анимация, приза взима Теодор Ангелов на 13 години от 52 ОУ „Цанко Церковски“ в София. Второто място е отредено за Мая Христанова на 10 години от 105 СУ „Атанас Далчев“ в София, а третото за Ирина Нейчева – на 7 години от ОДЗ „Мечо Пух“, гр. Хисаря.

Големите победители във всяка категория получават последен модел ховърборд, предоставен от „Фънтопия“, комплект с игри и брандиран тефтер. Тези на второ място получават слушалки, комплект с игри и брандиран тефтер. Третите – селфи стик, комплект с игри и брандиран тефтер. Носителите на двете специални награди – селфи стик и брандиран тефтер.

Партньори на конкурса тази година са парти клубът „Фънтопия“, платформата за онлайн уроци „Уча.се“ и детската медия „Първите седем“.

***

Cartoon Network е обичан от всички канал, фокусиран основно върху момчешката, но харесван и от момичешката аудитория заради своите комедийни и приключенски предавания. Програмата и съдържанието третират теми, които са близки до децата – хумор, приятелство, въображение, екшън и приключения. Cartoon Network е насочен към момчета и момичета на възраст 6-12 г. и чрез разнообразното си и световно успешно съдържание цели да ги предизвиква да бъдат самите себе си. В програмата на канала се открояват анимационни комедии като „Невероятният свят на Гъмбол“, „Време за приключения“, „Парк шоу“, „Кларънс“, „Стивън Вселенски“, „Чичо дядко“, както и превърналите се в класика екшън поредици „Бен 10: Омнивърс“ и „Малки титани: В готовност!“

От старта си като паневропейски канал през 1993 г. до момента Cartoon Network е локализирал услугите си в Европа, Средния Изток и Африка, където „говори“ 19 езика и „влиза“ в повече от 142 милиона домове в над 70 държави. Cartoon Network предлага забавление и чрез своя отличаван с награди уебсайт, както и чрез игри, видео при поискване, мобилни приложения и огромно разнообразие от лицензи и рекламни артикули. Cartoon Network е търговска марка, собственост на Turner Broadcasting System International, Inc. – подразделение на Turner Broadcasting System, Inc. (TBS) – една компания на Time Warner.


Препоръчваме ви още:

Cartoon Network с детски конкурс за анимация

Лего "Реактивните момичета" от Cartoon Network

Автор: Мая Цанева

Преди няколко години попаднах на филм за социален експеримент в една гимназия. Учителят постави учениците в ситуацията да са последните оцелели на Земята. Всеки трябваше със своите познания, опит, професия да защити правото си на живот при екстремните условия на Апокалипсис. И да оцелее, разбира се.

И така, аз се замислих - умея едно нещо - да пиша. За останалите си способности няма какво да говоря, защото не се открояват много сред другите. Дали аз, с моето умение да редя думи, ще оцелея след Апокалипсиса?

От една страна - шансовете ми не са големи. Физически не съм силна, но съм издръжлива и упорита. Недовиждам, не мога да зашия и едно копче и се губя в града, пък камо ли в гората. Тогава защо пълководецът на нашето племе да ме храни? Аз мога да пиша и да помня историята, но тя, историята, е интересна поколения след нас. Героите на деня имат нужда от храна и от здрави мъже и жени.

От друга страна - ако ни няма нас, тези с думите и паметта, кой ще помни героите на деня? Дори и да сме пристрастни, или да създаваме легенди, ние сме пазителите на миналото, традициите, улавяме духа на бъдещето. Езикът се променя, но ако няма кой да го употребява, той ще изчезне, нали…

Читателят живее хиляда животи

OGM ok

Разбира се, оцеляването е въпрос и на справяне с конкуренцията на още много хора, които говорят, пеят, пишат, споделят, псуват и т.н. Винаги има вероятност трубадурът на племето да осъмне, завързан на дърво под дъжда, защото пее фалшиво. Летописецът пък може да се окаже принуден да плете и разплита хвалебствия или да съчинява мъдри размисли на някой глупав цар, генерал или диктатор. Но пак той може да пише между редовете и да каже истината, макар и скрита в басни или в епиграми. А това изисква умение и немалко хитрост.

В крайна сметка прецених, че макар и не на 100%, мога да оцелея и след Апокалипсиса (ако не ме подгонят неграмотни и гладни зомбита). Разбира се, при условие, че съм сред тези, които владеят и уважават езика отлично, знаят как да ползват писмеността и я обновяват, създават текстове и литература, която всеки умен пълководец би запазил в арсенала си дори за масово унищожение. От нас, хората, които умеят да си служат с тези оръжия, зависи дали и какво ще остане след края на света – кокали и дрипи в пясъка, вещи, изпразнени от смисъл или още по-добре – знаци за цивилизация, която създава контекст на настоящето и основи за незримото бъдеще.

Затова - "За Бога, братя, пишете!“, както беше казал един политик от близкото минало. Думите ще ни предпазят от куршумите на силните на деня и ще ни хранят, когато няма и трошица хляб. Честит празник!


Препоръчваме ви още:

Когато пламнат книгите

За мишката и книжката

Песента на учителя

Автор: Нора Ардашева

Започнах да пиша тия откровения, защото много обичам да говоря. И понеже близките ми вече не искаха да ме слушат, реших да се прехвърля на вас. Колкото изтърпите, все файда. Нямам никакви амбиции в писането, защото съм си занаятчия. Това поне знам, че го мога. Всъщност аз и занаятчия станах по доста заобиколен път. От ония пътища, по които животът те прекарва, без и през ум да са ти минали като дестинация.

Завърших гимназия, минаха 2 дена и още, дет' се вика, прическата ми не беше се развалила и ей го на, Господарят (татко ми демек) ме вика в покоите си.
Влизам, заставам до вратата и чакам.

- Кажи, Норе, какво си решила да правиш сега?

Ох, аз знам какво искам да правя сега, ама той дали ще разреши, не знам. Започвам отдалеч и се мисля за много находчива:

- Ами, татко, аз довечера съм канена на един рожден ден, ама той, рожденикът, ни покани на дискотека, ама ние сме 30 човека, да знаеш, ама ако може и 10 лева да ми дадеш, защото подаръкът е общ и... ама, татко, аз вече съм голяма, не съм ученичка, пак ли няма да ме пускатеееее...

Баща ми вдига поглед от часовника, който поправя в момента, на окото му светва зловещо лупата, която никой не знае на какъв природен принцип стои закрепена, а в главата ми светва ОНАЯ червена лампа (ГРЕШКА, ГРЕШКА). Усещам, че греша някъде!

- А, и аз точно за това те викам. Тъй като вече си голяма и не си ученичка, моите задължения към теб приключиха, моето момиче. Сега трябва да решиш, работа ли ще започнеш или ще се омъжиш!!!!

Не мога да го виня човека, той пак много ме изтърпя - 18 години. Иска му се вече да ме "издаде", та някой друг да ми бере гайлето.
Всеки знае, че вината и подкупите са лепилото, което държи родители и тийнейджъри заедно поколения наред. Всеки, освен баща ми.
Разбирате, че рожденият ден довечера отпада от дневния ред, а аз вече за живота си се боря:

- Ще уча!

Казвам го, не защото много ми се учи, а за да не е на неговата!

Решено е, ще кандидатствам с литература или друга лаладжийска дисциплина, защото математиката... абе да кажем, че дори таблицата за умножение не научих наизуст. Така и не разбрах, защо ми е тя пък точно в живота. Нищо че имах 5, това само показва колко добра съм в лаладжийството.

Така възможностите се сведоха до две - икономика и педагогика.

Не влязох в нито едно от двете, най-вече защото, за да вземеш изпит, трябва да учиш за него, налЕ?

И слава Богу, защото ако бях станала счетоводителка, щях да се самоубия на първия месец, а ако бях станала детска учителка, тридесетина деца, барабар с родителите, щяха да се самоубият в края на първия срок, ритуално. Ако някой оживееше (евентуално е бил болен при масовата акция) щеше да се превърне в известен масов убиец, останал неразкрит, защото все пак аз съм го учила...

Отново се върнах на изходна позиция - работа или женитба!
Явно нежеланието да се омъжа е било по-голямо от отвращението ми от физическия труд и решавам да работя.

- Искаш ли да те направя часовникарка? - пита Господарят.

В главата ми звънват фанфари, избива ме студена пот, искам да бягам с писък, но проронвам:

- Искам да стана златарка!

И всичко това, само за да не е на неговата. Знаех да сглобявам и разглобявам часовник за време, щеше да ми остави клиентелата си, бизнеса си, но... нито аз, нито сестра ми желаехме да го наследим в професията. Разбирате - за да не стане на неговата! Понятието "строг, но справедлив" беше бледо определение на бащиния ни нрав. Точно тук вече, се включва и майка ми, небезизвестната Нарине, и казва:

- От мен какво се иска?

- Да ме вкараш в "Електрон", да стана златарка!

- Смятай го изпълнено! - отсича.

Е, те точно тогава започнаха теглата на директора Велев. За майка ми всяка стена, която се изправяше пред нея, имаше врата. Невидима врата, която само тя вижда. И която накрая се оказваше, че съществува. Обикновено я отваряше с ритник, но тук ставаше въпрос за фина техника и тя използва китайската капка. Всеки работен ден, тя заставаше в рамката на вратата му с неизменната усмивка и нов довод. Най-печеливш се оказа:

- Другарю Велев, вместо да ходя при 40 светци, аз реших направо при един Господ да дойда (демек при него).

А кажете, кой може да устои на това? Той не можа! А беше комунист. Един ден ме извика и ме заведе в цеха на златарите, където двадесет чифта черни очи се впериха в мен одобрително и вече виждах как съм станала златарка, докато чичо Ерван не каза:

- Момчета, запознайте се с Норчето, на Саркис Мазукян дъщерята.

Тутакси всички си седнаха на столовете и аз видях как и двете опции - работа и женитба - ми се изплъзват едновременно. Какво да правиш, малък град, всички се познаваме, а славата на сприхавия ми баща, беше прекрачила повече граници и от Наполеон. Точно както при неуспеха ми на изпитите и това се оказа късмет, защото представата ми за този занаят включваше мен, облечена, докарана, с безупречен маникюр, широка усмивка, стояща зад щанд, отрупан с невероятни ювелирни произведения (повечето по мой модел, естествено) да ги продавам на възпитани, по същия начин безупречно изглеждащи клиенти.
Да, ама не! Златарството всъщност е леярство, а аз, каквото и да разправям, си бях разглезената принцеса на татко, която леярка няма как да стане!

Гравьорството се появи като опция по-късно, когато аха-аха да приема единствената останала възможност – женитбата. Дори не бях чувала за това. Във Варна беше новост, но и до днес е работата, която ми носи удоволствие и гордост. Добра съм в професията си, с радост бих станала и по-добра, но повече от това накъде?

Съдбата леко нарежда пъзела на живота ни, по най-добрия начин, забелязали ли сте?

Светлина по пътя на всички, които споменах, бяха невероятни личности. Със здрави принципи, правилно подредени приоритети и липса на колебание по отношение на важните неща. Авторитети, оставили следа. И мноооого спомени.

Разстоянието и смъртта не разделят хората, виж безразличието - да. А това бяха хора, към които не можеш да си безразличен!


Препоръчваме ви още:

За начинаещи блогъри

Световете на Аглика

Професията на филмовия преводач

 

Автор: Мария Нориега

Вероятно мнозина от вас вече са чували за захранване, водено от бебето или са срещали изписана съкратената му версия – ЗВБ. Както подсказва и самото име, това е един различен метод за въвеждане на твърдите храни, който протича по малко по-необичаен и много по-лесен начин – бебето се храни само! Захранването не зависи изцяло от избора и решенията на родителите, но е в буквален и в преносен смисъл и „в ръцете“ на бебето. Естествено, това може да звучи странно или дори плашещо, когато всеобщата представа за запознаването с новите храни включва каши и пюрета, които се предлагат с лъжичка в строг ред, в определено количество и спазвайки стриктни схеми. Възможно ли да се доверите само на бебето си в този на пръв поглед така сложен процес и да му дадете възможност да е част от семейната трапеза още с първите стъпки в захранването? Ето как може да приложите и на практика този нов и лесен подход за въвеждането на твърдите храни.

boyan

Боян, на 6 месеца, първи опити с броколи

Какво е захранване, водено от бебето?

Захранване, водено от бебето (ЗВБ) може да бъде определено като нов или дори добре забравеният „стар“ метод на захранване. Терминът е въведен от британската акушерка и доктор на науките Джил Рапли и вече повече от 10 години добива все по-голяма популярност в цял свят и у нас. Основната идея на ЗВБ е, че още с началото на захранването на 6-месечна възраст, бебетата имат достатъчно умения, за да се хранят съвсем самички с подходящи парченца храна, без да се предлагат пасирани и пюрирани варианти или специални бебешки храни. И не само това – най-малките членове на семейството може да се хранят с родителите си, да се запознават с храните в естествения им вид и да изучават различните цветове, форми и текстури. Те имат възможност да следват собствения си ритъм на развитие и предпочитания и да усъвършенстват по-бързо моторните умения за самостоятелно хранене. По този начин се избягват и бъдещи трудности с привикването към храни с по-едра консистенция и необходимост детето да се „научи“ да дъвче на по-късна възраст.
Захранването, водено от бебето, на практика следва естественото развитие на природно заложените умения за хранене, с които се ражда всяко дете.

sinaya

Синая в началото на захранването. За да ограничите цапането на бебето и по пода,
снабдете се с хубава престилка и домашен любимец!

Известно е, че новородените имат вродени инстинкти, за да се хранят успешно - те се появяват на бял свят със силно развит сукателен рефлекс и дори могат да „изпълзят“ до гърдата на майката, за да сучат, ако бъдат поставени в контакт „кожа до кожа“. Бебетата умеят не само това. Те регулират също така приема си на храна и дори производството на кърма у майката с по-рядко или по-често сучене в първите месеци. С течение на времето в развитието им се проявяват постепенно и първите признаци, че могат да се хранят самички и с други храни, освен (майчино) мляко. Около 6-ия месец, те започват да хващат предмети в юмручето си и да ги поднасят към устата, правят дъвчещи движения с челюстите и проявяват все по-голям интерес към храната и на околните. И ако се „водим“ по тях и им се доверим, можем да им дадем възможност да се запознаят с новите храни по един забавен и лесен за цялото семейство начин. Бебето ще се научи не само да яде напълно самостоятелно с ръчички, но ще премине по-бързо към по-чисто и прецизно боравене с различните храни, както и към използването на прибори. А удоволствието от храненето и създадените по-здравословни хранителни навици ще останат и за в бъдеще!

zlatina

Златина на разходка с мама и татко - винаги има какво да се отдели от менюто на всички и за бебето

Кога да започнем захранването?

Съвременните препоръки за храненето на най-малките гласят, че захранването трябва да започне на 6-месечна възраст. Това е така, не само защото дотогава храносмилателната система на бебетата все още не е достатъчно зряла за други храни, освен мляко, но и защото за тях кърмата или адаптираните млека са най-калоричната храна в този период. Конкретно за ЗВБ, изчакването до 6-я месец е важно и поради това, че тогава са вече налице и първите умения за самостоятелно хранене. На по-ранен етап мъниците все още не могат да боравят добре с парченца храна и да ги поднасят координирано към устата си, както и да се опитват да отхапват, да дъвчат и да преглъщат. Те може да имат все още силно изразен рефлекс за гадене или да избутват храната с езиче.
Важно условие за безопасност при самостоятелното хранене е бебето да може да се задържа в седнала позиция с изправени гръбче и главичка (дори с опора, защото повечето мъничета не могат да седят съвсем самостоятелно на тази възраст). Когато дечицата се задържат седнали сравнително стабилно, те могат да се хранят и по-успешно самички като си служат по-добре с ръцете и не ги ползват, за да търсят опора или да пазят равновесие.
Много родители са по-скоро нетърпеливи да започнат захранване на по-ранна възраст поради най-различни причини – защото бебето слага всичко в устата си, достигнало е до определено тегло, гледа с интерес и желание храната на останалите или дори примлясква... Все пак не забравяйте, че едно от най-важните условия при въвеждането на твърдите храни е храносмилателната система да е достатъчно зряла, за да може да се справя успешно с тях, и обикновено тази готовност съвпада с появата и на уменията за самостоятелно хранене. Освен това всяко бебе е различно – рядко дечицата следват в развитието си точната дата в календара!

kristian

Кристиан, на 7 месеца, показва нагледно каква трябва да е големината на храните, предлагани по ЗВБ

Как за започнем ЗВБ?

Най-лесният отговор на този въпрос е просто да вземете бебето в столче на масата с вас, когато се храните и вие, и да му предложите нещо подходящо от вашето меню. За повечето родители обаче захранването е един нов и непознат етап, към който не се решават да пристъпят с подобна лекота. С какво всъщност трябва да се съобразите?
На първо място с вида и формата на предлаганите храни. Те трябва да са достатъчно меки, за да може бебето да отхапва парченца от тях и да ги смачква с венците. Ако успявате да смачквате с лек натиск храните между пръстите си, то те са с подходяща консистенция за дъвчене и с венците. А най-лесно запомнящият се ориентир за размера и формата е предлаганите неща да бъдат с големината на един пръст на възрастен! Парченцата трябва да са достатъчно дебели, за да не се смачкват веднага в юмручето и достатъчно дълги, за да може да излизат от него и бебето да отхапва от тях. Постепенно, с течение на месеците, дечицата развиват и нови умения – те ще са в състояние да взимат и по-малки парченца храна с палеца и показалеца (пинсетен захват), а по-добрата координация в движенията ще им позволи да започнат да си служат постепенно и с прибори. В началото ще им е по-лесно да забождат парченца с виличка, а по-късно ще успяват да загребват и с лъжичка храни с по-гъста консистенция и успешно да ги поднасят към устата.

vid i razme okr

Една от големите дилеми при въвеждането на твърдите храни е и с какво да се започне и в какъв ред и последователност да бъдат предложени те. При ЗВБ не се следват строги схеми или ред на въвеждане, ако няма фамилна обремененост с алергии в семейството или някаква друга причина, за да се подходи по-внимателно към захранването. Това е така, защото се счита, че на 6-месечна възраст храносмилателната система на бебетата е достатъчно зряла, а и приетите количества в началото са по-скоро минимални и на практика осигуряват плавно запознаване с храните. Всъщност и в много от съвременните препоръки за захранването, вече не се посочват схеми и таблици и дори се изтъква, че още от самото начало може да се предлагат и неща за „ядене с пръсти“, за да може бебето да се учи да дъвче. Стриктните схеми са по-скоро остатък от миналото, когато кърмачетата са били захранвани прекалено рано и храносмилателната система все още не е била достатъчно съзряла, което е излагало и на по-висок риск от неразположения или реакция към храна.

s ryce darya

Яденето с ръце е винаги по-вкусно, но бебетата бързо ще се научат да ползват и прибори,
ако ги предлагате редовно. Дария, 9 месеца.

Що се отнася до това с кои точно храни да се започне захранването, добра идея е да изберете сезонни плодове или зеленчуци, за предпочитане от сигурен източник. Някои от най-често предлаганите и удобни за началото на ЗВБ храни са:

Зеленчуци: морков, сладък картоф, броколи, тиквичка, тиква, пащърнак, карфиол

Плодове: ябълка на пара, мека круша, банан, авокадо, слива, кайсия, пъпеш, диня

При захранването, водено от бебето, се насърчава дори предоставянето на избор от няколко неща, които да бъдат разучени или опитани. Единственото правило, което е желателно да се спазва, е новите храни да се предлагат в първата част на деня, за да се следи по-добре за евентуална реакция.
Много родители предпочитат все пак, особено при първите опити, да предлагат само една храна и едва след това да комбинират с вече успешно предложени неща.

syadane niya ok

Сядане, водено от бебето - защо да не се опита и нова поза навън,
когато вече си на "ти" с храненето. Ния, 11 месеца.

И ако всичко, или почти всичко, е „позволено“, особено при бебета, които нямат фамилна обремененост с алергии, все пак е важно да се знае кои са храните, които трябва да се избягват или ограничават в началото на захранването като цяло и защо:

Храни, които крият риск от опасно задавяне – това обикновено са или прекалено твърди храни или храни, които поради формата си може да запушат напълно дихателните пътища, ако попаднат в тях. Целите ядки или семки, суровият морков или целина, цели малки кръгли плодове и зеленчуци като боровинки, грозде или чери доматчета или плодове със семки и костилки, кренвирш и пуканки или бонбони е по-добре да не се предлагат на малките деца или да бъдат предложени в подходяща форма – ситно смлени или нарязани на безопасни парчета (четвъртинки).

Сол – в храните на бебето не трябва да има добавена сол до 1-годишна възраст, защото се обременяват бъбреците му, които все още не могат да я елиминират успешно.

Мед – не се предлага до 1-годишна възраст, заради рискът да съдържа спори на ботулизъм, които могат да причинят много сериозно заболяване при бебетата. 

Прясно краве мляко – прясното краве мляко не трябва да присъства като напитка в менюто на бебето до 1-годишна възраст. То съдържа прекалено много белтъчини, които може да натоварят бъбреците или да предизвикат алергична реакция и също така е бедно на желязо. 

Сокчета, чай и безалкохолни напитки – предлагането им не само пълни стомахчетата на бебетата с „празни“ калории, но и може да внесе в диетата нежелани добавки като захар и дори подсладители, оцветители и изкуствени аромати.

Пълнозърнести продукти – те несъмнено са много полезни, но не и в първите месеци на захранването, защото са с високо съдържание на неразтворими фибри, които може да дразнят стомахчето и да пречат за усвояването на желязото, например. 

emili

Емили, на 1 година, ползва успешно лъжицата

Няма ли да се задави бебето? 

Това е въпрос, който притеснява всички щом стане дума за захранване, водено от бебето. Изглежда почти невъзможно едно дете, което до този момент се е хранило само с мляко, да започне да се справя с цели парченца храна. Но на практика бебетата имат вродени рефлекси, които ги предпазват именно от задавяне и намаляват риска от попадане на храна в дихателните пътища. Налице е по-силно изразен рефлекс за гадене, който се задейства доста по-напред на езика, в сравнение с възрастните. Когато бебето отхапе прекалено голямо парче храна или тя попадне или бъде поставена прекалено назад в устата му, именно рефлексът за гадене, понякога придружен и от кашлица, му помага да я изплюе, без това да е истинско задавяне. И както с усвояването на всяко ново умение, след няколко опита и „грешки“, мъниците осъзнават много бързо как да се хранят успешно, без да се закашлят.
За да улесните преминаването през този начален етап може да предлагате по-меки храни и да избягвате малко по-трудните за боравене в устата храни като варен картоф, банан или меката част на хляб, които са с по-лепкава консистенция.
Често се смята, че липсата на зъби, с които храната да бъде сдъвкана, също излага на риск от задавяне и би попречило на храненето. Но бебетата се справят чудесно и с венците - те успяват да смачкват успешно по-меките плодове и зеленчуци, които се предлагат в началото, а след това и малко по-твърди храни с първите зъбчета. Дъвченето, прехвърлянето и задържането на храна за по-дълго време в устата, което се случва при самостоятелното хранене, помага и на храносмилането. Известно е, че в слюнката се съдържат ензими, които подпомагат началото на храносмилателния процес. Макар че при ЗВБ ще намерите парченца и в пелената, а пюрираните храни имат кашеста консистенция и на „изхода“, стомахчето на бебето трябва да свикне и с тяхната преработка и усвояване.

teodor

Самостоятелното хранене не е съвсем "чисто" в началото,
но скоро движенията стават все по-координирани. Теодор, 7 месеца

А какво не е ЗВБ?

С популяризирането на ЗВБ, терминът сякаш стана нарицателно за всяко предлагане на парченца храна за самостоятелно хранене. Често може да се чуят изказвания от рода на „захранвам с пюрета и по ЗВБ“ или „детето ми е на годинка и започнахме ЗВБ“...
Захранването, водено от бебето, не е метод, който заклеймява храненето с пюрета или храненето с лъжичка от някой друг. Идеята е по-скоро, че те не са нужни при запознаването с новите храни, защото мъниците са достатъчно подготвени, за да направят и сами първите си стъпки в захранването. Даването на пюрета, заедно с парченца храна, може да е и объркващо в началото. При храненето с лъжичка бебетата направо преглъщат и по-скоро изсмукват храната, а при ЗВБ те трябва да се опитват да отхапят и да дъвчат, преди да преглътнат, а това са две съвсем различни умения. Разбира се, като родители може да изберете да комбинирате традиционното захранване с предлагане на парченца за самостоятелно хранене, но това няма да бъде захранване, водено от бебето в истинския смисъл на думата.
ЗВБ не е и твърдението „Ако бебето иска само пържоли и шоколад, само с това ли ще го храним?“. Захранване, водено от бебето наистина дава много свобода на всички в семейството, но това не означава, че снема от нас, като родители, отговорността за здравословното хранене на децата ни. Наша винаги остава грижата да предлагаме разнообразни, питателни и съобразени с нуждите на бързорастящия детски организъм храни. И, разбира се, да бъдем личен пример за най-малките.

ЗВБ не е и гоненето на определени грамажи на изяденото и графици за заместено хранене. Всяко бебе следва своите собствени темпове в захранването, някои ще пристъпят уверено към откриването на новите храни, все едно винаги са очаквали този момент. Други ще го направят по-плахо и ще се нуждаят от повече време за първите си опити. Както се случва и с първите стъпки в прохождането. Захранването е всъщност запознаване с новите храни и не би трябвало да се превръща в гонене на количества. До 1-годишна възраст майчината кърма или адаптираните млека си остават сред най-калоричните и почти основни храни в менюто на бебето. 

И на последно място, но не и по важност, захранването, водено от бебето, не е само хранене. То е един по-различен подход в цялостното възпитание на детето и път, който може да извървите заедно, като равнопоставени гости на семейната трапеза, които винаги имат какво да научат един от друг.

polzitemaria noriega okЗа автора:

Мария Нориега е автор на книгата „Захранване, водено от бебето – лесно, съвременно, здравословно!“  и на популярния блог „За близнаците“ По професия е журналист и преводач и от години е позната на много български родители с многобройните си статии и публикации по теми свързани с родителството, кърменето и захранването, водено от бебето (ЗВБ). Благодарение на нея и на книгата ѝ, този нов метод за въвеждане на твърдите храни придобива все повече популярност и в България. В „Захранване, водено от бебето – лесно, съвременно, здравословно!“ тя прави преглед не само на най-новите официални препоръки за храненето в кърмаческа възраст, захранването и детското хранене, но и дава полезни и практични насоки за протичането на ЗВБ. В книгата са включени и много разкази на родители, рецепти и ориентировъчна схема за захранване на известния холандски детски диетолог и IBCLC Стефан Клейнчес. Снимките в статията са предоставени от майките в групата Захранване, водено от бебето

 

 

Препоръчваме ви още:

Хранителни умения при малкото дете

Захранване на алергичното дете

Захранването - какво трябва да знаем

Автор: Цветелина Цекова

Когато се сдобих със сбръчкано и грозновато бебе, дори не съм се замисляла каква баба ще бъде майка ми. Искам да кажа, нямаше какво да го мисля. Бях сигурна каква ще е. Но времето си минаваше, детето ми растеше и аз видях една шизофренична жена, която до този момент се оказва, че изобщо не съм познавала. За да ме разберете правилно, ще направя няколко сравнения.

Аз съм болна.
"Нали щеше да чистиш днес?"

Тони е болен.
"Бабина душичка! На баба момчето!"
Пищи. Тича до аптеката. Връща се с аптеката. Гали го. Охка. Суети се. Охка.

Аз се спъвам и падам.
"АХАХАХАХАХАХАХ"

Тони се спъва и пада.
"БОЖИЧКО! ДЕТЕТО! КЪДЕ СА МУ ЗЪБИТЕ! СЧУПИ СИ КРАКА! АНТОНЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ! БОЖИЧКО! МАЙ ИМА КРЪВ! АНТОНЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!"
Припада.

Аз се задавям.
Седи безмълвно. Седи отегчено. След пет минути:
"Да те потупам ли?"

Тони се задавя.
Пищи. Плаче. Въргаля се като стъпкан бръмбар. Получава паник атака. Припада.

Аз плача.
"Я се стегни!"

Тони плаче.
Прегръща го четири часа, като междувременно си ушива джоб на пуловера, пъха го в него и казва:
"На баба кенгуруто."

Аз не искам да ям.
Нищо не се случва.

Тони не иска да яде.
Светът ѝ бива нападнат от джуджета изроди, които унищожават всичко свято за нея, вадят сърцето и с ръце и го хвърлят в шахта.

И така.


Препоръчваме ви и тази история на татко Калоян за тяхната баба.

Още по темата:

6 типа баби, вредни за здравето

Защото баба така каза!

Автор: Янка Петкова

Може би трябва да поясним в началото, че този процес има някои сходства с мъжкото боледуване (като възникване на усложнения, вследствие на немарливост), но има и сериозни различия. Тийнът например не можеш да го държиш за ръката и да го гладиш по главата, защото му пречиш на чата. Не става и да му носиш лекарствата в леглото и да му мериш температурата, защото е еманципиран и прави тези неща сам (ако се сети). Също така е редно да забравиш всякаква бабини илачи, защото пуберите са технологично поколение, те влизат в интернет и четат за последните открития в медицината (ако имат такава склонност, разбира се), проверяват страничните ефекти на всеки изписан медикамент и правят информиран избор дали да го пият. Това отвара от лайка, това сода, мед, компреси, гаргари са архаични методи, отдавна отречени в собствената им класация за полезност. Освен това не се срещат в нито един тийн сериал или блокбастър.

Все пак между тийнейджърското и мъжкото боледуване има и някои сходства. Например и мъжът, и пуберът с еднаква упоритост се съпротивляват на симптомите, до момента, в който вече не са в състояние да ги пренебрегнат. Тогава обикновено опират до майката, която досадно е напомняла: да не излизат веднага след баня; да си вземат якето, защото привечер се захлажда; да не ядат студените плодове от хладилника, а да изчакат малко; да изпият някое противогрипно прахче или витамин С при първите прояви на неразположение. Но както знаем, нейната основна функция е да им пречи да се разболеят качествено и затова никой не взема насериозно баналните й реплики. Въпреки това тя трябва да е готова с изчерпателна рецепта от медикаменти, когато дойде ред на въпроса: „Какво да изпия?“

За разлика обаче от мъжа, който безрезервно и с готовност приема всеки оздравителен ход на половинката си, тийнът подлага компетентността на майка си на съмнение: „Това не е настинка, това е вирусна инфекция! Хората вече не настиват. Защо противогрипно, а не Нурофен? Защо са ми тия витамини? Не трябва ли да взема Ериус? Тия противогрипни много натоварват организма. Не ми трябва чай, аз пия достатъчно вода, изтеглила съм си приложение, не искам мед, той е алерген, четох, че… “ Изобщо разговорът силно напомня на конференция на педиатрите, на която майката е отишла неподготвена.

Защо тийнейджърите смятат своите родители за идиоти

teen ok

Опитът показва, че в случай на заболяване на тийна от банална вирусна инфекция е най-добре да стоите надалеч. Ето някои основни моменти, които могат да съхранят нервната ви система в подобна ситуация:

Посещение при личния лекар – задължително е, за да имате веществени доказателства (рецепта) при отказ да се следва определеното лечение. И най-вече, за да имате достоверна диагноза, а не такава от интернет.

Болнични – те са със символично значение, защото обикновено се пренебрегват, когато го налегне скуката, писне му от вас и реши да ходи на училище. НО все пак трябва да са налице, тъй като често състоянието му се усложнява и в крайна сметка се налага да си пази стаята.

Хранене при поискване – възстановяваме метода ползван преди години и реагираме само когато получим сигнал от детето, че е гладно. Това обикновено се случва, когато му свърши филма или когато има затишие в скайпа. В този момент трябва да сте креативни и да имате повечко варианти, за да може тийнът с кеф да отхвърли всичките и в крайна сметка да си задъвче чипса или шоколада, който е бил неговата основна кулинарна цел.

Ограничени контакти с болния – не заради опасността от предаване на заразата, а заради непоносимостта му към вас. Влизането в свещената тийнейджърска обител може да става само когато спи или при повикване (а това се налага в случаите, когато го мързи да стане и да си вземе нещо, което му се е прияло). По-честите посещения са заплаха за психичното ви равновесие заради мигновените спорове, които избухват само при появяването ви.

Забранява се - да давате мнение по режима на хранене и сън, макар че трябва да имате такова, за да има повод тийна да ви обясни защо не сте прави.

Лаптопът и смартфонът са с доказан оздравяващ ефект. Вероятно имате съмнения относно тяхната полезност, но ще трябва да ги преглътнете. Целият оздравителен процес се организира около тях – храненето – преди, по време и след онлайн сериала; пиенето на лекарствата преди, по време и след чата; режимът сън-бодърстване – преди, по време и след сериала и чата.

И все пак не притъпявайте бдителността си. Показвайте интерес към състоянието на детето в редките моменти на общуване. Иначе ще ви застреля с репликата: „Изобщо не те интересува, че съм болна!“ и дори бронежилетката, която сте надянали откакто е станало на 12, няма да притъпи болката.


Препоръчваме ви още:

Майчинството води до сериозни деформации

Пубертетът - неизбежното зло

Оцеляване сред тийнейджъри: кафе, кафе и пак кафе

 

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Има ли място за бебе?

Има ли място за бебе?

15 Май, 2018 Отношения

Децата ни пречат!

Децата ни пречат!

19 Май, 2018 Истории

Когато не става, не става

Когато не става, не става

28 Апр, 2018 Отношения

Село за млади хора

Село за млади хора

05 Май, 2018 Истории

Не яж, поти се и обличай!

Не яж, поти се и обличай!

14 Май, 2018 Забавно

Facebook

Hi, Granny :) #mamaninja #grandson #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Съгласен съм