Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Цяло село е нужно,
за да се отгледа едно дете.

Убийци на мечти

Автор: Мария Пеева

Надали има родител на този свят, който да не мечтае най-доброто за децата си. Съмнявам се, че някой иска да отгледа крадци, измамници, ленивци и безхаберници. Всички се борим да им осигурим най-правилното образование и възпитание, най-подходящата среда, да им дадем най-доброто начало, истински летящ старт да вървят напред и да реализират потенциала си.

А децата ни са прекрасни, всичките. Любознателни, изпълнени с оптимизъм и надежди, лъчезарни, кипящи от безкрайна енергия, мечтатели, откриватели, бунтари. Какво се случва някъде по пътя с тях? Кой убива мечтите им? Откъде се взимат тези стотици, да не кажа хиляди младежи, които започват висше образование, само за да не работят? Които се пребиват едни други по футболни мачове? Които предпочитат да си прекарват нощите в чалготека или пред компютъра и да проспиват дните, вместо да отидат на лекции или да започнат работа? Млади, здрави, способни хора, които не знаят какво да направят с живота си? Момичета и момчета с високи очаквания и ниска ценностна система?

Ще ви кажа откъде се взеха. Ние си ги отгледахме. Може би не конкретно вие или аз, но нашето поколение, с нашите ценности и разбирания. Чрез скритите послания, които им отправяхме ежедневно и ежеминутно в разговори, новини, коментари, социални медии. На какво научихме децата си? Ето няколко клишета, които се повтарят постоянно като един твърде изтъркан рефрен на народното недоволство.

 

1. „Богатите хора са престъпници.“ Българинът категорично отказва да повярва, че човек може да забогатее само с труд и ум. Винаги подозира измама, лъжа, престъпление зад финансовия успех. Няма как да научим децата си да работят упорито и да вярват, че ще се реализират добре, ако ние самите не го вярваме. Децата ни реално са демотивирани, още преди да започнат да работят. За какво им е? По-добре да потърсят далавера, някой бърз удар и да забогатеят изведнъж. Или просто изобщо да не се хабят и да си намират по-интересни занимания за уплътняване на времето.

 

2. „Успелите хора са късметлии.“ Още едно клише, което ме кара да потръпна. Какво значи късмет? Късмет е да не те блъсне кола, докато пресичаш. Късмет е да случиш на родители, защото тях не си ги избираме. Късмет е да родиш здраво дете. Не е късмет да учиш и да работиш по четиринайсет часа на ден, това е упоритост и амбиция. Не е късмет да вземеш правилното решение и да поемеш риск – това е далновидност и интуиция. Може би за нас е по-лесно да приемем собствените си поражения, когато наричаме чуждите успехи „късмет“, но това е много погрешно послание за нашите деца. И колкото и да е изкушаващо, по-добре да го избягваме. Защото ще възпитаме младежи, които не вярват, че успехът е възможен с труд и талант, а разчитат само на късмета. Идеята за късмета омаловажава и собствения ни провал, и чуждия успех и затова сме толкова склонни да я прегърнем, но в нея няма нищо конструктивно. Да възпитавате децата си да вярват, че успехът се дължи на гол късмет, е все едно да им кажете, че вместо да работят, по-добре да играят лотария.

 

3. „Учи, за да не работиш.“ Това клише е останало още от соц-времената, когато властта уж беше в ръцете на пролетариата, но всъщност всеки искаше детето му да работи „на бюро“. Скритото послание, което отправяме към децата си с подобна реплика е, че да работиш е срамно, скучно и неприятно и трябва да се отлага колкото може повече. Изобщо най-добре, ако може да се скатаваш някъде по цял ден и някой да ти плаща за това. Колкото и да ми е странно, все още има хора, които разсъждават по този начин. Слава богу, стават все по-малко.

 

4. „Всичко става с връзки.“ Още един постулат от миналия век, от който ми се повръща. Какво значи „връзки“? „Връзка“ ли е да покажеш пред партньорите си, че на теб може да се разчита и следващия път отново да те потърсят? „Връзка“ ли е да си предаваш работата навреме и качествено свършена? „Връзка“ ли е да си лоялен, отговорен и организиран? Вместо да учим децата си, че без връзки нищо няма да им се получи, по-добре да ги научим да си създават сами „връзките“ – като са добри партньори в служебните отношения. Личните контакти са решаващи във всяка една професия или бизнес, но те се основават на взаимно доверие, което се гради с постоянство, надеждност и много усилия.

 

Не твърдя, че в клишетата няма резон. Те не се появяват ей така, от нищото, с повея на източния вятър, като Мери Попинс. За жалост, реалният живот понякога ни сблъсква с живите им въплъщения. Но зад всяко такова клише стоят поне десет души, които го опровергават. Огледайте се около себе си и ще ги намерите. Навсякъде около нас има чудесни примери за успели хора. Нека се изказваме с уважение и добро чувство към тези, които са се реализирали добре, вместо да ги обвиняваме във всички земни грехове и да търсим срамни тайни зад успехите им. А накрая погледнете и в огледалото. Нищо ли не сте постигнали? Нима всичко дължите на връзки, измами, престъпления или чист късмет? Нима не сте работили здраво, за да се осъществите? Нека дадем личен пример за успех на децата си, като се радваме на собствените си постижения. Може да не сме Бил Гейтс или Анджелина Джоли, но със сигурност има с какво да се гордеем в професионалното и личностното си израстване. Децата ни трябва да виждат, че оценяваме своите успехи и постижения, независимо дали са малки и големи. Всяка професия предлага предизвикателства и възможности за развитие. Нека се радваме и споделяме успехите си у дома. Ако допуснем децата ни да растат в атмосфера на скрито недоволство, пораженчество, завист и мнителност, ще възпитаме у тях леност и примирение. Ако ние не вярваме в успеха, обричаме и тях на провал. Как да проявят своя потенциал, ако собствените им родители го отхвърлят? Вместо да убиваме мечтите им с клишета, нека ги насърчим да се борят, като уповават на собствените си качества, труд и умения. И да вярваме, че ще успеят. Защото клишетата са за това – да ги разбиваме, а не да им служим.

 

Moже би ще ви харесат и тези публикации:

За стереотипите във възпитанието 

Как да си отгледаме жертва

Последно променена в Петък, 16 Юни 2017 13:01
Прочетена 29 пъти

Оставете коментар

Уверете се, че сте въвели цялата необходима информация, означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook