Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Когато детето плаче

Детският плач може да изразява цяла палитра от емоции.

Как да се ориентираме сред тях и коя е правилната реакция?

Детската истерия е „любима“ тема за много от нас. Как да се справим с нея е обсъждано неведнъж. Под „истерия“ разбираме оня продължителен силен рев, който е в състояние да изкара от релси дори ветеран в отглеждането на деца.
В подобна ситуация е много важно да открием истинската причина за плача. Преди да предприемем каквото и да било, трябва да сме наясно с какво си имаме работа: дали става дума наистина за истерия или е някакъв реален проблем.

Детето реагира с плач основно в три случая:

-        -  когато изпитва физическа болка

-        -  когато изпитва мъка: загубило е нещо, от нещо е било лишено, някой го е обидил, не се е справило с нещо

-        -  когато изпитва страх


Какво да правим, ако плачът е от болка?

Да бъдем до детето, да не му пречим да се освободи от емоциите и от физическата си болка. Можем да го прегърнем, да го хванем за ръка, за да усеща близостта ни, докато страда.
Психолозите съветват да не сме твърде активни в успокояването, защото това може да прекъсне естественото освобождаване на тревогата.

Практиката е доказала, че не са продуктивни фрази от типа: "Нали ти казах?", "Сам си си виновен!", "Който не мисли…." 

Първо, в такъв момент детето не ни чува, защото го боли. Второ, то има нужда от подкрепа, а не от критически анализ на случилото се.

Какво можем да му кажем? Нещо подобно: "Знам какво ти е.", "Поплачи си, ще ти олекне!", "Сега ти е мъчно, но обещавам, че скоро ще ти мине!", "Ще се справиш, мама е тук!".

Ще помогне, ако го оставим да плаче колкото иска. Ако не го успокояваме прекалено настойчиво и не омаловажаваме мъката му, плачът по-бързо ще спре. С плача детето се освобождава от мъката, обидата, страха си. Той, колкото и да е странно, отнема болката. Все пак е естествен процес, даден ни от природата, който има много важна функция за освобождаване на душата и тялото от болка и мъка.

Какво да правим, когато детето плаче от мъка или страх?

Пак е най-добре да го оставим да се наплаче. Трябва да му посветим вниманието си изцяло, да му покажем и кажем, че го обичаме. Да му признаем, че и на нас ни се е случвало същото. А по-късно дори да му разкажем своята история. Ако не подценяваме чувствата му и значимостта на това, което му се е случило, тъгата ще си отиде със сълзите и ще се превърне просто в спомен, в опит. Когато детето плаче при раздяла, най-добрата реакция не е да го захвърлим и да бягаме. Трябва да му обясним къде отиваме и че скоро ще се върнем. В противен случай може да се почувства изоставено. Когато детето тръгва на градина, е добре да си направим малък ритуал на раздяла, който ще му вдъхва сигурност. Тук е мястото на детската учителка, която следва да помогне и да успокои детето, че мама скоро ще се върне за него и че го очаква весел ден на игри и интересни занимания.

Защо е нужен плачът?

Защото намалява физическата болка и подпомага по-бързото заздравяване на раните, колкото и невъзможно да ни се струва това.
Защото чрез него детето се избавя от мъката.
Защото помага за преодоляване на страха.

Нашата адекватна реакция ще помогне на детето да се освободи от тези негативни емоции и тя е:

- признаване на чувствата му

- разбиране,

- съчувствие

В никакъв случай омаловажаване, пренебрегване, гняв.
isteria

Понякога плачът преминава в истерия
Това е оня силен рев, който детето използва, за да ни манипулира и да получи желаното.

Как можем да се справим с истерията?
Основната ни грешка, като родители, е че ние самите не можем да се справим с чувствата си в подобен момент. Бурните ни емоции само влошават ситуацията. Добре е да запазим спокойствие.
Има някои техники, които могат да ни помогнат.

Малък тренинг за вбесени родители

1. Да направим три бавни вдишвания и издишвания. Когато сме ядосани, дишането става често и накъсано. Така мозъкът дава команда за защита, нападение или отбраняване. Това е древен природен механизъм за оцеляване. Ако в подобна ситуация започнем да дишаме бавно, заработва обратната връзка – тялото дава сигнал на мозъка, че всичко е наред и чувствата постепенно се нормализират. Тогава вече сме в състояние да говорим с детето спокойно.

Друг метод е да броим отзад напред. Но числото трябва да е голямо, опитът показва, че броенето до 10 не работи, защото е автоматизирано.

2. След като сме нормализирали дишането, е време да покажем на детето, че истерията няма да му донесе успех.

Можем да кажем например следното: „Разбирам какво искаш, но няма да ти го дам. Може да плачеш, но няма да променя решението си. Когато се успокоиш, ще поговорим за това.“

Много често подобни сцени имат свидетели. Това не бива да ни принуждава да променяме позицията си. Истерията пред публика нищо не променя. Можем спокойно да действаме по гореописания начин.

3. Да бъдем последователни! Ако сме казали веднъж, че мъникът няма да получи исканото, трябва да сме непреклонни. Да следваме решението си. Когато детето разбере, че с такива сцени не постигат желаното, ще престане да ни манипулира с рев.

Тук можете да прочетете как мама нинджа се справя с тантрумите на Алекс, когато влезе в режим "Сатана". А ако не ви се чете цяла статия, с една дума отговорът е ТРУДНО!

Материала подготви Янка Петкова

Последно променена в Четвъртък, 04 Май 2017 10:25
Прочетена 3481 пъти

Facebook