Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Цяло село е нужно,
за да се отгледа едно дете.

Когато не иска да спи само!

За малкото дете сънят е загадъчно събитие. Защо изведнъж навън стана тъмно и вкъщи изключват осветлението? Какво се случва, когато заспя? Вероятно всеки малчуган си задава такива въпроси. От отговорите, които позволява миниатюрният му житейски опит, зависи дали сънят ще е спокоен или повод страх. Как да помогнем на мъничето да преодолее страха си и да се научи да спи само?

Особености на възрастта
Детето в доучилищна възраст не е способно на абстрактно мислене. Детската фантазия в този период обаче е силно развита и появилите се образи по време на сън могат да бъдат украсени и измисляни съвсем съзнателно. Затова е много важно да създаваме позитивен образ на нощта.
Можем да разкажем на детето какво се случва, когато то заспи: как ние също лягаме в своето легло, а то, понеже вече е голямо, спи в своето креватче. Креватчето може да бъде възприето като лична „играчка“, която не се споделя с другите.
Можем да мотивираме детето по-бързо да заспи като поговорим за това, което го очаква утре – вкусна закуска, разходка в парка, среща с приятелчета и т.н., то трябва да знае, че колкото по-бързо заспи, толкова по-бързо ще се събуди и ще получи всичко, което сме му обещали.

Балансът между възбуда и покой
Часовете преди сън винаги са „сложно време“ за родителя. Детето е превъзбудено (скача, тича, бяга, смее се, капризничи) и е трудно да бъде успокоено. Малките деца не забелязват умората си, не усещат кога да спрат за почивка, ние трябва да се заемем с това. Заниманията, непосредствено преди сън, трябва да бъдат предвидливо подбрани. Най-добрият вариант са книжките или разговорите, разказчетата, друг ритуал приятен и за родителя и за детето. Ако те се харесват на мъничето, то с удоволствие ще се съгласява да легне, очаквайки специалното време с нас преди сън. Ако четем книжка – трябва предварително да сме уточнили колко дълъг ще е откъсът. Ако разказваме приказка – нека е само една, не бива да отстъпваме, защото това ще доведе до безкрайно отлагане на времето за заспиване.

Baby Sleeping Too Much

Кога е време детето да спи в отделно креватче
Подходът е индивидуален. Всяко дете в различно време осъзнава своята „отделност“ от другите и съществуването си като самостоятелна личност. Обикновено към края на третата година мъничето вече разбира значението на местоимението „Аз“. Тогава вече е способно да понесе физическото отсъствие на майка си, да разбере, че няма да я „загуби“, ако временно не е при него. Някои родители отделят детето доста по-рано, при това в самостоятелна стая. В наблюдението им помага бебефонът. От всяка гледна точка (и на детето, и на родителя) обаче това не е особено добър вариант, защото и у двете страни има тревожност, която пречи на пълноценния сън. След 4-5-та година можем да помислим за отделна стая, без да се притесняваме. В тази възраст вече можем да бъдем неотстъпчиви, ако малчуганът непрекъснато иска да спи при нас. Порастването е невъзможно без постепенното отделяне от родителите.

Как да постъпим, ако детето е свикнало да спи при нас?
Трябва да направим стаята и креватчето особено привлекателни за него. Може да сложим лампа с необичайна форма или с мелодии, да подарим играчка за сън, интересно спално бельо с щампи от любими герои и т.н. Можем да си създадем ритуали преди заспиване, които да се извършват в неговата стая и неговото креватче и непременно да формираме позитивна нагласа към съня, това, за което стана дума в началото.
syn strahКошмарите
Когато детето се събуди, първото му желание обикновено е да изтича при мама и тате. Това е рефлекторна реакция, свързана с естествената му потребност от безопасност. Освен това, то иска да привлече вниманието на възрастните. Важно е да успеем да различим реалния страх от привидния. Това може да стане в разговор с мъничето. Ако каже, че е сънувало страшен сън и после отвлече вниманието си с нещо друго, по-интересно, което му предложим да прави – няма защо да се безпокоим. Ако въпреки опитите да го разсеем, то „зацикля“ на темата за съня си, значи става дума за истински страх. Тогава трябва да го разпитаме внимателно, да оборим страховете му с примери от нашия опит, от книжките или от филмчетата.
Ако детето е на 8-9 години и повече, трябва да му помогнем само да се справи със страховете си. Ако малчуганът се събуди нощем от кошмар, можем да му предложим да поиграе с нещо любимо, можем заедно да измислим няколко наши начина за приспиване. Ако е опитал всичко и сънят не идва, тогава може да потърси компанията и помощта ни. Този подход развива неговата самостоятелност. Страхът е нормално човешко чувство и не зависи от възрастта. Детето трябва да знае това. Да признаеш страха си не е срамно, случвало се е и на нас, неговите родители. Но когато разкажеш за него, тревогата ще намалее и ще получиш помощ, за да се справиш с проблема си. Разбира се, в тези ритуали най-често главни действащи лица са майките. Татковците обаче имат много по-нестандартен подход, когато става дума за приспиване. Ето няколко ефикасни (и недотам) метода на бащино приспиване, с всичките им плюсове и минуси.
tatko syn

Нинджа

Как се прилага: лежите до детето, „по ниски от тревата и по-тихи от водата“, по възможност „под маската“ на дълбок сън и се надявате, че няма да ви разконспирират. Чакате детето само да се приспи.
Минуси: може да се прилага само, ако детето в семейството е единствено. Иначе наследниците ви могат безкрайно да поддържат един друг силите си за борба със съня.
Плюсове: добър начин да се борите със собственото си безсъние. В подобна ситуация, таткото традиционно заспива преди детето.
Времетраене: час-час и половина.
Бонус от мама: такъв няма, защото таткото е заспал.


Не знам, не чух, не видях

Как се прилага: на всички въпроси на детето отговаряте с „не“, „не знам“, „утре“; не се поддавате на предложения да поиграете още малко; да му донесете бисквитка; да му дадете водичка. Разказвате само една приказка или изслушвате само една песничка.
Минуси: вие категорично ще се утвърдите като нежелана компания за приспиване.
Плюсове: при такава скука, на детето не му остава нищо друго, освен да заспи.
Времетраене: 30 минути.
Бонус от мама: свободни съвместни занимания.

Всемогъщият Брус

(пълна противоположност на предходния метод)

Как се прилага: правите всичко, което поиска детето; отговаряте на безкрайните му въпроси подробно и с отношение; дважди похапвате, трижди пийвате водичка; съчинявате и разказвате малък сборник от приказки; изслушвате всичките любими песнички.
Минуси: пълно разрушаване на нервната система на таткото.
Плюсове: абсолютно щастливо спящо дете.
Времетраене: час и половина-два.
Бонус от мама: няма, защото междувременно тя е заспала.


Киборг

Как се прилага:
пускате едно филмче на детето на смартфона, като междувременно вършите работа на лаптопа си или гледате мач от Шампионска лига; включвате функция „чуруликане на птички“ на ноутбука за по-малкото дете, а по-голямото оставяте да се приспи, докато полага грижи за животните от онлайн фермата си.
Минуси: след месец-два подобна практика, таткото ще бъде принуден да търси литература на тема: „Как да се борим със зависимостта на детето от технологиите“, а на въпрос : „Какво обичат децата?“ - ще търси помощ от гугъл.
Плюсове: това е възможност да успееш във всичко.
Времетраене: един футболен мач, два-три филма, няколко раздумки в чата.
Бонус от мама: докато детето заспи, таткото може да прави с нея всичко, което му е на сърце, но само в киберпространството.

Богомолка
(кръстен така от опит, не за красота)

Как се прилага: при всеки удобен случай се търси помощ от мама. На детето му е топло – да извикаме мама да го преоблече; детето иска да пие вода – само мама може да го напои; детето пита какво е „дъга“ – „това най-добре го обяснява майка ти“.
Минуси: обезглавяване на таткото при трето (максимум) повикване.
Плюсове: следващият път мама сама ще пожелае да приспи детето.
Времетраене: докато не дойде мама да приспи детето.
Бонус от мама: куп мръсни чинии в мивката, празен хладилник, неизпрани ризи.

Всяко дете е индивидуалност и за да го приспим е нужно цялото въображение, с което разполагаме. Така че да пожелаем на татковците успех в това нелеко занимание и да им благодарим, за всичко, което отдавна вече не е чисто женска работа.

Материала подготви Янка Петкова

Бел. ред. А тук можете да прочетете моята лична история с приспиването, която, боя се, не е много обнадеждаваща. :)

Последно променена в Сряда, 26 Април 2017 16:51
Прочетена 2966 пъти

Оставете коментар

Уверете се, че сте въвели цялата необходима информация, означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook