Имало едно време секс

Автор: Мария Дишкова


Напълно погрешно е някои теми автоматично да се превръщат в табу, когато дойде време да се обсъждат с нашите деца. Обикновено това са разговорите за цигарите, алкохола, наркотиците и секса. Резултатите от проведено наскоро проучване показват, че много голям процент от родителите смятат, че „злото” няма да се случи, ако не се говори за него. Майки споделят следното: „Моето дете не знае за съществуването на наркотиците, но ако му кажа, че ги има, може да реши да опита”. Този вид родителски страх пречи на адекватната комуникация между поколенията и е предпоставка за появата на редица бариери във взаимоотношенията, които водят до прекъсване на емоционалната връзка между дете и родител.

Опитите за ограничаване на информационния поток, който буквално залива младото поколение отвсякъде и без цензура, не са добро решение и най-вероятно ще се провалят с трясък. В стремежа си да го предпазим, от една страна инкапсулираме детето и не го подготвяме рационално за живота, който му предстои. От друга страна, го лишаваме от възможността да научи нещо важно от самите нас и а ще го чуе от друго място, където информацията може да бъде със съмнително качество или да не е поднесена по правилния начин (медии, връстници, приятели). Нещо повече, ако детето ни живее в подобно „информационно затъмнение“, рано или късно, със сигурност ще стане обект на подигравки от страна на околните, което може да го постави в стресираща ситуация. С други думи, никога не е прекалено рано да започнем да разговаряме с детето си за важните неща от живота.

 

Ако детето разбере, че изпитвате неудобство от разговора
ще остане с грешна представа за коментираната тема.


Какво трябва да знаят нашите деца за секса?

Разбира се, това зависи от тяхната възраст. Поднасяната информация трябва да е съобразена с личността, която ще я възприема, ако искаме да бъдем правилно разбрани. Не можем да очакваме от едно 2-3-годишно дете да изслуша,  разбере и запомни без грешка лекция за репродуктивните способности на мъжа и жената. Но на същото това дете можем да обясним, че бебето не расте в саксия и не го носи г-н Щъркел, а например: „Тате го поставя в корема на мама, където бебето расте, докато стане готово да се роди и дойде при нас”. Разбира се, следва въпросът: „Как тате поставя бебето в корема на мама?”. 

Тук вариантите са два: или препращате въпроса към другия родител (бащата) с надеждата, че ще измисли нещо интересно, или отговаряте: „По един много специален начин, който ще ти обясня, когато пораснеш още малко”. Ако детето продължи да настоява, можете да предложите най-различни варианти на истината, но се придържайте към нея и не оставяйте детето с впечатление, че ви е притиснало до стената. Ако разбере, че изпитвате неудобство от разговора или криете нещо, ще остане с грешна представа за коментираната тема. Причината да му спестите цялата истина е само една-единствена – то може би няма да ви разбере, поради ранната си възраст. А ако му разкажете за г-н Щъркел или някаква друга „приказна“ теория, вие го обричате на невежество. Разбира се, ако прецените, че детето ви е особено интелигентно и схватливо, можете да направите още няколко крачки напред и да му разкриете други моменти от истината, но без да прекалявате. Все пак това не е разговор за един ден.

Въпросът: „Откъде излиза бебето?” обикновено също предизвиква много смут у майката, особено ако детето е момченце. Това е моментът, в който можете да започнете разговор за мъжкото и женското тяло, за разликите между тях. Обикновено децата слушат с интерес, защото и сами вече са забелязали, че има различия между телата на мама и тате, както и между телата на деца и възрастни.

Разговорите за секса в най-ранна възраст могат да акцентират на половата идентификация на момиченцата и момченцата. В тази въраст децата особено много се забавляват като говорят за „дупета”, „чурки” и други думички, за които по един или друг начин им е показано, че са неприлични и не бива да се използват много често и пред хора. Психологически детската личност вече е привлечена от тайнствата на секса, но ролята на родителя е този интерес да се развива правилно. Детето внимателно трябва да бъде приучено, че използването на неприлични думи е невъзпитано, без това да доведе до някой от следните ефекти: всичко забранено е сладко; щом е забранено, аз се страхувам да го направя, което респективно ще доведе до удвояване на употребата на неприлични думи или до притеснения за всичко, свързано със секса.


В различните възрасти, децата се интересуват
от различни аспекти на сексуалния живот.


Как да разговаряме за секса?

Когато разговаряме с нашите деца на тези теми, определено трябва да започнем възможно най-рано и да го правим достатъчно често. Това не е диалог за един ден или нещо, което може да бъде изговорено наведнъж с надеждата, че думите ни ще бъдат чути, разбрани правилно и запомнени, с което тежката ни задача приключва. Не се случва така. В различните възрасти, децата се интересуват от различни аспекти на сексуалния живот и по тази причина това не е разговор, който може да бъде започнат и приключен в рамките на няколко часа. Освен това, когато ние решим, че е време, може да се окаже, че детето ни още не е готово да слуша. Ако не ни разбира, не му е интересно или не смята, че думите ни са важни, то много бързо ще забрави това, което сме му казали. От друга страна, ако закъснеем, може да се окаже, че детето ни вече знае това, което сме решили да му кажем (има дори вицове по темата).

Обикновено момичетата са много по-активни. Те започват по-рано да задават въпроси, по-наблюдателни са. Те се сещат например да пъхнат топка под блузката и да се правят на бременни от малки, докато момченцата сякаш започват да се интересуват от тези неща малко по-късно. Разбира се, това не важи за всички. Независимо от пола и от възрастта, всяко дете носи неотлъчно своята индивидуалност и ние трябва винаги да се съобразяваме с нея.

Много е важно, когато разговаряме с нашето дете на теми, свързани със сексуалното му възпитание, да избягваме директните забрани и изреченията, които започват с „не“ например: „Не прави това!”, „Не използвай тази дума!”, „Не ми задавай такива въпроси!” Ако забраняваме всичко, намираме само временно решение на тревогите си и то със съмнително качество. Детето може би става послушно и не ни създава никакви проблеми. Това обаче в никакъв случай не ни прави добри родители. Защото означава, че ние не мислим в перспектива. Непрекъснатите забрани могат да направят детето тревожно и несигурно, не само по въпросите за секса, но и във всички други житейски аспекти. А могат да постигнат и обратен ефект – да задълбочат любопитството на детето и то да започне да си търси други източници на информация, тъй като ние сме се оказали ненадеждни. Или не сме оправдали доверието му. 

 

Право на родителя е да разкрие толкова истина пред детето си,
колкото сметне за необходимо.

 

 Родителите, които говорят прекалено открито с децата си по въпросите за секса и сексуалността, много често биват мъмрени от околните (роднини, други родители, педагозите в детската градина и училището). Причината е, че детето знае неща, които не са подходящи за възрастта му и ги разказва на своите връстници, чиито родители не са съгласни с това. По-възрастното поколение е на мнение, че именно това либерално възпитание води до „разпуснатото поведение” на младите хора и е абсолютно непреклонно в това отношение. Наскоро в педагогическата практика майка беше сериозно порицана, че е обяснила на 5-годишното си момченце за какво точно служи дамската превръзка. Право на родителя е да разкрие толкова истина пред детето си, колкото сметне за необходимо. Както децата имат своята индивидуалност, така и родителите им са изградени личности с формирано мнение. Важно е да се открие баланса и да се спазват моралните норми. Ако родителят иска да постигне педагогически успехи, но не знае как да го направи, е редно да потърси помощ в специализираната литература или от професионалист. Но не е нужно да залива детето с информация само, за да покаже, че е по-умно от другите деца на тази възраст.

Желателно е да знаете какво искате да постигнете, когато разговаряте с детето си за секса и сексуалността. Трябва да имате крайна цел и разбира се, план „стъпка по стъпка“, по който да я осъществите. Вероятно, вие се стремите към това детето ви да има правилно и здравословно полово поведение, когато дойде времето да демонстрира полово поведение с партньори. Трябва да се знае, че тази крайна цел се постига с информационно натрупване, а не благодарение на няколко бързи съвета на прага на вратата преди първата среща на вашето дете, което неусетно се е превърнало в тийнейджър.

Много е важно винаги да се казва истината. Истина, която е пригодена за съответната възрастова група, но не изкривена или спестена. Децата така или иначе ще научат истината за секса и е добре това да стане по правилния начин.

 

Добре е да знаем какво са научили децата ни,
за да можем да прогнозираме поведението им
в конкретни ситуации извън дома и отвъд нашата закрила.


Не са малко родителите, които си спестяват подобни разговор, разчитайки, че връстниците ще попълнят „информационните празнини“ на деца им. Дори и да е вярно, това не повод да си спестяваме някои от родителските ангажименти или да разчитаме на „провидението“, че ще свърши нашата работа. Добре е да знаем какво са научили децата ни по темата, защото така (в някаква степен) ще можем да прогнозираме поведението им в конкретни ситуации извън дома и отвъд нашата закрила.

Често разговорите за секса могат да са повод са притеснения, както от страна на родителите, така и от страна на децата. Задаването на въпроси и даването на адекватни отговори може да бъде смутено от появата на неудобство, което се появява неканено, но естествено. За щастие, с времето това наистина се променя и разговорите стават все по-непринудени и все по-лесни. Това означава, че колкото по-рано започнем да разговаряме с детето, толкова по-рано ще преодолеем неудобството си и ще можем да комуникираме без да си поставяме допълнителни бариери. Трудно е, когато детето има друга гледна точка за нещата и не желае да се съгласи с нашето становище. За съжаление, по въпросите за секса, не можем да следваме философията проба – грешка, т.е. да оставим детето да пробва и да си вземе поука от грешките. Понякога е нужно да сме далеч по-убедителни и решени да бъдем разбрани правилно, без по този начин да отблъскваме или да го плашим. Добрият родител смята, че всичко, което прави, прави в интерес на детето си, но не бива да се подценява значението на методите, които използва, за да го направи.

Много е важно винаги да дефинирате въпроса на детето и да знаете какво точно иска да знае то. Някои деца питат просто така – от любопитство. Други питат, защото наистина искат да знаят. Трети питат, за да си отговорят на други въпроси. Но вашето послание винаги трябва да е абсолютно ясно. За да си помогнете, когато не знаете откъде да започнете или как да отговорите на конкретен въпрос, попитайте детето защо ви задава точно този въпрос, откъде е чуло за тези неща и какво вече знае по темата. Тези въпроси ще ви помогнат да се ориентирате в ситуацията, дори да си спечелите повече време. Както и да постъпите, не задушавайте любопитството на детето, което е едно от най-очарователните му качества, а най-често се неутрализира с напредването на възрастта. Търсете и обратна връзка. Уверете се точно какво е разбрало от вашия отговор. Не бързайте да приключите, преди да сте се уверили, че нещата са възприети правилно.


Няколко полезни съвета

Ако забележете, че на детето не му е интересно, прекратете разговора.

Ако диалогът не върви по план, отложете го за друго време.

Ако започнете да се изнервяте от въпросите на детето или от неговите коментари, прекратете разговора и изчакайте следващ удачен момент. По-добре е в момента да премълчите, отколкото да кажете погрешните неща.

Ако детето започне да ви задава въпроси, на които не можете да отговорите, не признавайте поражението си. Намерете начин да отложите разговора и се подгответе по-добре за следващия „рунд“.

Ако смятате, че не сте достатъчно голям авторитет за детето си или то смята, че вие нищо не разбирате, дайте му безобидни примери от личния си живот. Примери за това как сте постъпвали, когато сте били млади, както и примери за ваши грешки. По този начин ще спечелите уважението му, защото ще проумее, че не винаги сте били възрастни и знаещи как да постъпвате правилно във всяка ситуация.

И накрая, припомнете си какво са ви казали вашите родители за секса. Ако са се справили, можете да ползвате за пример техните методи. Ако са допуснали грешки, опитайте вие да ги избегнете.
Успех!!!

За автора: Мария Дишкова е социален педагог, преподавател в Университет "Проф. д-р Асен Златаров", Бургас.

Още полезни родителски практики по темата можете да прочетете в "И тате посади едно бобче в мама"  и Тийнейджърът се влюби - какво да правим?, Ти, сериозно ли?!

 
Последно променена в Петък, 12 Януари 2018 11:02
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Искам пли плоститулката!

Искам пли плоститулката!

20 Сеп, 2018 Татко Калоян

Система, зачената в грях

Система, зачената в грях

19 Окт, 2018 Истории

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Колко точно са големи 9-годишните?

Колко точно са големи 9-годишните?

19 Сеп, 2018 Образование

Ами аз изкарвам парите…

Ами аз изкарвам парите…

05 Окт, 2018 Забавно

Система, зачената в грях

Система, зачената в грях

19 Окт, 2018 Истории

Ти можеш всичко

Ти можеш всичко

18 Окт, 2018 Възпитание

Кога е вкусен бонбонът?

Кога е вкусен бонбонът?

18 Окт, 2018 Истории

Красиви хора

Красиви хора

17 Окт, 2018 Истории

Хазарт

Хазарт

17 Окт, 2018 Истории

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам