Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Анорексия и булимия – модерните болести

 

Автор д-р Мария Русинова, специалист по хранене и диететика

Колко често си задаваме някои от въпросите : „Изглеждам ли добре?“; „Не съм ли дебела?“; „Другите харесват ли ме?“. Представите за идеално женско тяло са се променяли много през вековете – от пищни форми на ханша и бедрата  през Древността и Ренесанса, през добре оформените атлетични фигури на египтянките и древногръцките богини, до "идеалните пропорции" в началото на новия век : 90-60-90, ръст 175 см и тегло 55 кг. Какво ли ще означава красиво женско тяло след 100 години? С идеална фигура или не - на първо място трябва да сме здрави. Да се чувстваме добре в кожата си, да имаме самочувствие и увереност в себе си. Истината е, че ако ние се харесваме, ще бъдем харесвани и от другите.

Как се определя идеалното тегло?

Има много и различни формули, индекси и таблици за определяне на идеалното (оптималното) тегло – според височината, пола , възрастта и т.н. Един от тях е индексът на телесна маса /ИТМ/- той се изчислява като теглото в кг се раздели на ръста в метри на квадрат.

Например при жена, тежаща 65 кг и висока 1.70 м изчислението изглежда така:

65/(1.70x1.70) = 22.49

ИТМ   18.5 - 24.9   нормално тегло

ИТМ     25 -  29.9   наднормено тегло

ИТМ   30 – 34.9    затлъстяване I степен

ИТМ   35 – 39.9    затлъстяване II степен

ИТМ       над 40    затлъстяване III степен

Модните тенденции, медиите, обществото като цяло налагат и дори внушават определена визия на красивата и харесвана жена. Подрастващите момичета, и не само те, лесно си намират  модел за подражание и много  искат да приличат на тях - известните модели, манекенки, актриси и т.н. И най-лесния начин като че ли е да свалят няколко килограма. Най-често чрез драстични диети, много ограничителни и нискокалорични, изтощителни физически натоварвания. Резултатът - недохранване, хранителни дефицити и увредено здраве, понякога за години напред.

Кое е първо - диетите или анорексията?
Важно е да отбележим, че анорексията предхожда диетите, а не е резултат от тях. До скоро се смяташе, че непрекъснатите диети водят до появата на хранителни разстройства. Сега виждането е, че склонността към хранително разстройство е условие за прилагането на драстични методи за редукция на теглото. Обикновено причината за появата на хранително разстройство е строго индивидуална и може да се корени в детските години или в междуличностни отношения в момента. Често преди отключване на заболяването, пациентът е страдал от прекомерна тревожност, свързана с определени взаимоотношения. Желанието да отслабне се появява като спасителен пояс, че след това ще бъде по-щастлив, по-обичан, по-харесван от останалите или от някого конкретно. Със започване на гладуването и преди задълбочаването на тревожните симптоми, болните от анорексия получават положителни отзиви за външния си вид, което затвърждава убеждението им, че предприетите мерки по отношение на теглото наистина им помагат да бъдат по-щастливи.


Защо са психични заболявания

Анорексия невроза, булимия невроза и неспецифично хранително заболяване, наричаме ги хранителни поведенчески разстройства, те всъщност са психични заболявания. Обикновено началото е преди 30 годишна възраст, по-често са засегнати жените. При подрастващите момичета, тези разстройства заемат третото място от всички хронични заболявания. Най-голям е рискът при млади момичета, напоследък все по-често и момчета  - спортисти, фитнес маниаци, танцьори, модели. Често има предистория на затлъстяване, инсулин зависим диабет, семейни или социални  конфликти, фамилна обремененост и др.

Анорексията
Тя се появява през или скоро след пубертета, началото може да бъде преди появата на менструация, но може и по-късно в периода на зрелостта. Тийнейджърите се чувстват объркани. В стремежа им да се справят с хормоналната буря, която ги връхлита, храненето се оказва едно от малкото неща, над които могат да имат пълен контрол. В същото време през пубертета има скок в растежа и наддаването на тегло. Така страхът от излишно тегло може да се превърне в опасна мания. Много често смущенията в храненето вървят ръка за ръка с депресия и ниско самочувствие.

В САЩ между 5 и 10 млн. души са засегнати от хранителни поведенчески разстройства. В България не е правена точна статистика. Практиката показва, че броят на страдащите се увеличава с всяка изминала година, а възрастовата граница на засегнатите спада.


Анорексията
е заболяване, при което телесното тегло е 15% и повече под нормата, ИТМ за възраст над 16 години е по-нисък от 18,5. При изчисляването на индекса при деца се взема под внимание и растежа и затова стойностите се различават от тези при възрастните дадени по-горе. Формулата за изчисляване индекса на телесната маса при деца е същата , за определяне на оптималното тегло, но се използват процентни групи (персентили). По този начин резултатът на детето се сравнява с резултатите на връстниците му от същия пол. Например, ако дадено дете има ИТМ в 50-ия процент, това означава, че 50% от връстниците му имат по-нисък и 50% по-висок индекс на телесна маса.

При анорексия ниското тегло е постигнато съвсем съзнателно, чрез гладуване или силно ограничаване на храненето, прекомерни физически упражнения, взимане на диуретични (пикочогонни) или разхлабващи лекарства, или самопредизвикано повръщане. Налице е силен, постоянен страх от повишаване на теглото, отказ да се поддържа телесно тегло дори на долните на граници на приемливата норма, ниското тегло става фикс-идея. Извършва се  претегляне по няколко пъти на ден, водят се дневници – какво количество храна е прието, колко вода, мери се дори фецеса (изхвърлените екскременти). Възможни са епизоди на преяждане, съпроводени от сериозно чувство за вина, последвано от строги диети или други начини да се отърват от приетата храна - чрез повръщане, лаксативи, диуретици, часове на изтощителни физически упражнения. Страдащите от заболяването се виждат или чувстват много дебели – те имат изопачено, нереално възприятие за тялото си, което не отговаря на действителността. Може да са изключително слаби, но казват : „Виж какъв корем имам, много съм дебела!“ и те наистина се виждат такива, все едно се оглеждат в криво огледало.

Фази на болестта
Терминът „анорексия невроза” означава буквално „липса на апетит”.
Много често обаче апетитът е налице, но бива строго контролиран и потискан. Само в по-напредналите фази на заболяването апетитът наистина изчезва, тъй като в тялото настъпват физиологични промени, намаляване на киселинността на стомаха, чувства се подуване на корема даже и след приемане на малки количества храна. Накрая идва момент, когато организмът им действително не може да приеме никаква храна, дори при желание за хранене от тяхна страна се  стига до гадене, спазми и повръщане. Страдащите се довеждат до пълно физическо изтощение, не защото нямат желание за ядене, а защото искат да контролират и намаляват теглото си още и още. Те се отказват от почти всички видове храна – особено от калоричната, пълна с хранителни съставки. Задоволяват само с поемането на плодове и зеленчуци и с много вода. Но въпреки това интересът към храната не намалява. Напротив, обикновено болните от анорексия с голямо желание приготвят храната за останалите членове на семейството.

Последствия
Спадането на теглото под нормата вследствие на недостатъчен прием на основни хранителни вещества води до тежки хранителни дефицити и до симптоми като чувство за студ, непрекъсната умора, апатия, запек, болки в стомаха и други. Като защитен механизъм на организма, често настъпват хормонални нарушения, които водят до спиране на месечния цикъл (аменорея) и впоследствие до трудно зачеване или безплодие. Анорексията може да бъде причина за нарушения и забавяне на развитието през пубертета, за възникване на остеопороза, увреждания на сърцето, черния дроб, бъбреците;  сърдечно-съдови нарушения (ниско кръвно налягане и пулс, замаяност, цианоза на крайниците, хипотермия); болки в гърдите, задъхване; анемия, остеопороза; гастроинтестинални нарушения, запек, подуване на корема. Спада и имунитета.

Болните обикновено губят интерес към всички социални контакти и често са с депресия. Те не осъзнават сериозността на положението, в което се намират. Около 30% от тях имат този проблем през целия си живот. Също толкова от преживяват поне една живото застрашаваща криза свързана с храненето си. Повечето умират преждевременно, а около 5% до 18% от хоспитализираните с анорексия невроза умират по-късно от глад или самоубийство.

Опасни сигнали – за какво да следите:

забавено физическо развитие (ако анорексията се развие в по-ранна възраст);
спиране на менструалния цикъл;
обличане с широки дрехи, за да се скрие тялото, по-дебели дрехи от необходимото, поради намалената телесна температура;
приемане на еднообразна храна, нарязване на храната на много малки парченца и  разделяне на различните храни в чинията, пресмятане на приетите калории;
загуба на значителна част от теглото; 
продължителни диети, въпреки слабостта се чувстват дебели даже след загуба на тегло;
силен страх от надебеляване;  
притеснение за храните, калориите, мазнините, и хранителните съставки; употреба на потискащи апетита и/или диуретични медикаменти; гладуване в изолация и готвене за другите;
лануго (фини косми, мъх, характерен за новородените), косопад, чупливи нокти;
подчертана очна кухина;
суха лющеща се кожа;
студени ръце и крака;
немощен говор;
изморителни тренировки;
лъжи относно хранителната им депресия;
изтощителни периоди на хиперактивност.

Психични нарушения
На лице  са раздразнителност, честа смяна на настроението, трудност при концентрация, забравяне, потиснато чувство за глад. Усещане, че не заслужават да са щастливи. Чувство на несигурност и неадекватност. Упоритост, амбициозност, перфекционизъм. Зависимост или тотално отхвърляне на майчината фигура. Вниманието и концентрацията могат да се понижат значително. Сънят може да стане разстроен и да доведе до умора през деня. Изпитват чувство на задоволство от себе си, когато успяват да се справят с поддържането на диета, и обратно - чувство на вина, когато са яли много, или нездравословно. Хранене, тегло, диета – стават централна тема на всяка дискусия, разговор и обратно -нетърпимост, когато се заговори за храна. Не се приемат промени по отношение правилата на хранене, игнорират се прояви на внимание и неочаквани погледи от другите по време на хранене – всяка такава промяна и наблюдение предизвикват тревога и напрежение. Отбягват се срещи и покани от близки и приятели, които са свързани с хранене. Налице е засилен интерес към всичко свързано с кухнята и особено към здравословното хранене и различни видове диети. Болните обичат да готвят за близките си хора, така осъществяват контрол при приготвянето на храната – за да бъде съобразено с техният вкус и изисквания. Отделят време за подреждане на масата и ястията, но не се хранят. Предпочитат да ядат без компания или измислят различни извинения, за да пропуснат хранене – неотложни ангажименти, занимания и др. Подлагат се на интензивно физическо натоварване – спорт, танци, чистене, разходки и пр. с цел изгаряне на калории, съответно проявяват нервност, раздразнителност, ако им се отнеме това право. Липсва съзнанието, че са болни и че се нуждаят от лечение. При възрастните има и липса на интерес към сексуалността.

Булимия
Това е другото сериозно нарушение в хранителното поведение, буквално означава "волски глад".  Тя се характеризира с честа консумация на големи количества храна, последвана от целенасочено „прочистване на организма”, което се осъществява по различен начин – чрез самопредизвикано повръщане, взимане на очистителни, диуретични (пикочогонни) средства и др. Булимията е свързана със загуба на контрол над храненето и постоянна, изключителна концентрация върху телесното тегло. Това хранително нарушение, подобно на анорексията се среща изключително при жените, най-често на възраст между 16 и 40 години.

Причини за появата
Има много причини за появата й, но една от най-честите е депресията. 
Друг отключващ момент е свръхтегло или затлъстяване в миналото, особено в детска възраст и пубертета, което се преекспонира и се превръща във  свръхконтрол върху теглото. Често двете хранителни разстройства преливат едно в друго - от анорексия към булимични пристъпи и обратно. Силният, неконтролиран глад може да последва като реакция на хроничното полугладуване. 

Какво трябва да знаете
Булимично поведение може да се появи и при жени с нормално тегло, които никога не са имали анорексия, но имат силно желание да имат много по-слаба фигура. Булимията може да доведе до свръхтегло и затлъстяване, но обикновено теглото не се променя забележимо, поради прилагането на различни начини за изхвърляне на поетата храна.

Епизодите на „голямото ядене” се явяват често, поне няколко пъти в седмицата. Обикновено те продължават по-малко от 2 часа, но понякога може да са много продължителни. Най-често се консумира високо калорична, лесно смилаема храна като сладолед, тестени храни и бонбони, средно около 3000 ккал при епизод. Жените се срамуват от това неконтролирано ядене и крият за него. Извън пристъпите, те следват свои строги правила кога не трябва да ядат (например не по-рано от 6 часа вечерта), какво не трябва да ядат (повечето имат дълъг списък от “забранени храни”) и колко трябва да ядат (например не повече от 1000 ккал дневно). Като резултат, храненето е стереотипно и нетърпящо промени

Последствия
Пристъпите на неконтролирано ядене се провокират от нарушаване създадените „правила”. Друга причина са събития или обстоятелства, които предизвикват отрицателни психични състояния, например: депресия, тревожност, гняв, досада. Много от лицата с булимия имат проблеми с контролиране на реакциите си в другите сфери на поведението си. Някои имат проблеми с алкохолизъм или зависимост от лекарства.
В началото на булимията не се наблюдават никакви нарушения на лабораторните показатели (изследванията на кръвта, урината, т.н.), което въвежда в заблуждение, че няма нищо страшно. Приемането на големи количества храна, което се редува с продължително гладуване, повръщане, взимане на очистителни или диуретични лекарства с времето обаче, може да доведе до сериозни здравни усложнения. Може да настъпят състояния на дехидратация (обезводняване), при която нивата на електролитите в кръвния серум се повишават. Анемията е честа, но тя може да се скрие от наличието на концентриране на кръвта. В резултат на прилаганото “прочистване’ на организма, чрез продължителното гладуване, повръщане, очистителни и др. може да се развият и други хранителни дефицити, които да влошат здравето и работоспособността. След известно време може да се развие остеопороза, да се появят бъбречни камъни. При  честите епизоди на повръщане, киселия стомашен сок уврежда лигавицата на хранопровода, а също и зъбите.
През по-острата фаза може да има усложнения от страна на стомашно-чревния тракт, включително намаляване на движението на червата до така наречените “атонични черва”, което може да предизвика паралитичен илеус (запушване на червата). Нарушенията на електролитния баланс могат да се проявят със силно намаляване на калия в кръвта, което да доведе до сърдечна аритмия, мускулна слабост.

Страдащите от хранително разстройство много умело прикриват начина си на хранене или липсата му. В повечето случаи близките твърде късно забелязват развитието на болестта и то в момент, в който болния се нуждае от спешна медицинска намеса и вече е застрашен живота му.

Как се лекуват

Анорексията и булимията са сериозни заболявания, които трябва да се лекуват. Лечението на анорексията и булимията е изключително труден и продължителен процес, подходът е строго  индивидуален. То е насочено към възстановяване на нормалното хранително поведение и нормалното телесно тегло, към преодоляване на настъпилите психически и физически нарушения. Дори след известен период на възстановяване, анорексията и булимията често рецидивират. Лечението изисква задължително включването екип от специалисти: психиатър или клиничен психолог,  диетолог, съдействието на други специалисти, в зависимост от настъпилите нарушения. Колкото по-скоро започне лечението, толкова по-бързо и успешно ще бъде. Обикновено в началото болните от анорексия не съзнават, че имат нарушение в хранителното поведение и поднормено тегло и се налага тяхното семейство, приятели или семейният лекар да поемат инициативата за лечението им. При булимията съзнанието за болестност е по-често срещано, но чувството на срам и неудобство кара болните да крият проблемите си.

Един от ефективните начина за лечение на анорексията и булимията е специфична форма на психотерапия, наречена „когнитивна поведенческа терапия”. Лечението има за цел да повлияе не само на нарушението в хранителното поведение, но и изключителното фиксиране на вниманието към телесното тегло и форми, което е основната психопатология.

Психологичното лечение за около 5-6 месеца обикновено води до пълно и дълготрайно преодоляване на проблема при около две трети от пациентите. Груповата терапия дава често по-добри резултати от индивидуалната.
Родителите могат също да играят важна роля за подпомагане преодоляването на негативното самовъзприемане на пациента.
При анорексия прилагането на някои психотерапевтични лекарства може да бъде изключително полезно, но то трябва да става по лекарско предписание и под медицински контрол.

Лекарствата, които потискат апетита нямат положително действие при булимията.
Взимането на антидепресивни лекарства може ефективно да намали пристъпите на неконтролиран глад. Но те се прилагат само  от специалист психиатър.

Необходими са консултации с диетолог за постепенно нормализиране на храненето и телесното тегло.

При настъпили усложнения е наложително спешното им лечение, което в зависимост от тежестта им може да бъде амбулаторно (домашно) или болнично.

Ако имате съмнение, че ваш близък или приятел страда от анорексия или булимия, трябва възможно по-скоро да му съдействате да потърси медицинска помощ, без значение дали той има мотивация за промяна или не.

Своевременното откриване на първите опасни сигнали, както и комплексната  професионална помощ от психотерапевт и диетолог, гарантират връщането към здравословен начин на живот и нормално тегло. А най- добре вместо непрекъснатото редуване на „диета“, неразумно хранене, „диета “… , да изберете като ваш стил и начин на живот - здравословно, разнообразно и балансирано хранене съчетано с редовна и умерена физическа активност. Така ще бъдете и здрави, и красиви, а също  – щастливи и удовлетворени. 

RusinovaД-р Русинова е директор на Комплекс по детско хранене с Банка за майчина кърма; консултант  на известния френски метод за редукция на теглото под медицински контрол “Еurodiet България”; член на Български лекарски съюз, Българското научно дружество по хранене и диететика и на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания „Акад. Ташо Ташев”, член на Българската медицинска хомеопатична организация.


От същия автор можете да прочетете и Всичко за захранването водено от бебето и Хранителни алергии.

Последно променена в Вторник, 11 Април 2017 10:25
Прочетена 3634 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Ти все нямаш време за мен

Ти все нямаш време за мен

15 Дек, 2017 Възпитание

Ало? Обажда се Дядо Коледа!

Ало? Обажда се Дядо Коледа!

15 Дек, 2017 Забавно

Новогодишен лексикон

Новогодишен лексикон

15 Дек, 2017 Отношения

Ягоди през зимата

Ягоди през зимата

15 Дек, 2017 Истории

Моята болка, моят лек

Моята болка, моят лек

14 Дек, 2017 Хранене

Facebook