Родители и тийнейджъри – как да съхраним връзката си

Човек и добре да живее, децата му порастват и влизат в пубертета. И тогава става свидетел на пълната трансформация на една личност – от доскоро привързано към родителите си дете до дистанциран тийнейджър. Как да запазим близостта и авторитета си – отговори на важните въпроси дава психологът Антонина Кардашева.

 

Защо се случва така, че когато детето навлиза в пубертета се променя толкова драстично, че ти се струва, че някой просто го е сменил?

Много често родители, развълнувани от промените в поведението на порастващите им деца, наричат „трудна възраст" годините на пубертета. Пораствайки, децата им създават суматоха и променят трайно установените принципи, морални и поведенчески норми. Тази промяна вълнува както родители, така и учители. Това е естествен процес, за който е важно да се подготвяме още при раждането на детето. Пубертетът е период на обратна връзка за това, какви родители сме и как възпитаваме децата си.

Промененото дете е резултат от нашите психологични инвестиции в неговото развитие в по-ранна възраст, когато сме допринесли за изграждането на идентичност, създаване на доверие, изграждане на самооценка, лоялност към семейната система, респект към родителите, свобода на избора, автономност да правиш това, което искаш, но да поемеш отговорност за последствията. Тези и други теми и процеси са важни за самосъзнанието на развиващото се дете. Ако те не са достигнали крайна фаза на развитие, то половото съзряване от физиологичен аспект – превръщането на детето във възрастен индивид, подсилва проблематиката по време на пуберитета.

Как да запазим родителския си авторитет непокътнат, при настъпващите промени във взаимоотношенията ни с децата?

Лимитирано вярване е, че родителите винаги са прави в решенията и поведенията си. Ако се стремим насила да наложим нещо, което децата ни не са почувствали чрез емоцията си, интуицията си или нямат изграден модел на авторитет, не е възможно да успеем. Бъдете автентични и свободни да поддържате сигурната привързаност между вас и децата, която е трябвало да изградите в първите години след раждането на детето.

Родителите с авторитет управляват с респект, а не контролират поведението на децата си. Те показват активен модел на успешно действие, комуникация и емоционална зрялост. Тези родители изискват високи постижения при дейностите на детето, ясно общуват и заедно обсъждат трудностите в семейната система. Има изнесени данни от изследвания, че децата на родители с изграден авторитет оценяват себе си и поведението си много позитивно. Тези деца са независими и самостоятелни, дружелюбни и енергични, не се колебаят да експериментират в трудна ситуация. Техните модели на поведение са се повлияли от родители, които обичат, но и изискват, обсъждат целите и стандартите на поведение със своите деца, разговарят за ценността на личните постижения и се радват на добри взаимоотношения.

Естествен процес е да имаме различия по някои теми, защото и ние като родители, и децата ни, сме носители на различни модели на възприятия, вярвания и поведения. Толерантността към несъответствията не е вродено личностно свойство. То се формира при определени обстоятелства и история на развитие. Устойчивостта към несъответствията или конфликтните ситуации като човешка способност често се сравнява със способността за адаптация. В ранния етап от развитието си детето не е в състояние само да изгради тези способности. Затова за конфликтите и несъответствията е добре да се говори с децата, да се тренират в различни ситуации и чрез игри да идентифицират адекватното поведение, съответстващо на детската личностна структура. Формирането на устойчиви познания за видовете конфликти е част от изграждането на социалната им компетентност, която ще улесни адаптирането им към социалната среда в бъдещето. Радвайте се на различията!  

Кой е работещият подход, когато трябва да наложим позицията си като родители? Как да изискваме, без да сме досадни и да ни чуят?

Мога да предложа „Принципа за реципрочност“, създаден от Робърт Чалдини, автор на няколко книги за психология на убеждаването. Този принцип уп­равлява компромисите, затова е възможно всяка първоначална отстъпка да се използва като част от високо ефективен метод за получава­не на съгласие.

Методът е прост и можем да го обозначим като „отстъпка след отказ“. Да приемем, че желаете детето да изпълни ваша мол­ба. Възможен начин да увеличите своите шан­сове е да поискате от него нещо значимо, което то най-вероятно ще откаже. После, след като е отказало, може да поискате от него нещо по-дребно – всъщност това, което вие действител­но искате още от самото начало. В случай, че сте успели да представите молбите си умело, то ще приеме втората молба като отстъпка и ще е склонно да се съгласи да изпъл­ни вашата втора молба. Силната ефективност на тази стратегия „по–малката молба след по–голямата” е свързана с принципа на контраста на възприятието. Същността на който, в реалността се състои в това, че след като детето ви осъзнава, че вие отстъпвате и то има готовност на по-малък и приемлив компромис!

По същата логика идеята за „по-мал­ката молба след по-голямата“ използва прин­ципа на контраста, за да накара по-малката молба да изглежда още по-малка в сравнение с по-голямата. В психологически план се касае за влияние на реципрочността и контраста на възприятието, което може да се превърне в подходяща стратегия да преговаряте с децата.

Как да запазим близостта си с тийнейджъра в период, когато най-важните хора за него са приятелите му?

Като запазим доверието и нивото на комуникация, като го мотивираме да опознава модели на поведение на приятелите му и ги обсъждате заедно. В тази възраст младите хора имат потребност да се отнасят към тях с толерантност, разбиране и търпимост, защото преминават през жизнен преход от детството към юношеството. В този период се осъществява важна трансформация на социални роли – от ролята на дете, то трябва да възприеме и ролята на възрастен. Осъзнаването на новата роля на възрастен става чрез комуникация с нови и различни хора от различни възрасти. Целта е да възприемат нови модели на поведение и да ги съизмерят с тези, които вече самите те са изградили. Децата се променят защото са привлечени от примамливи „нови модели“ на поведение, които са им били непознати. Те искат да експериментират и да научат нещо ново за себе си. Естествен процес е да опознаят света на приятелството и да се научат да създават трайни приятелства. Това е процес на задоволяване на чувството за общност, което е важен компонент от системата за изграждане на самооценката.

Ако се страхуваме, че детето ни предпочита приятелската си компания, може да се запитаме: „Каква е причината нашето ниво на значимост да спада?“

Кои са полезните реакции от страна на родителя, който преценява, че средата, в която се движи детето му е нездравословна?

Да говори с детето и разбере какви потребности на детето задоволява тази среда. Заедно да намерят начин да задоволят тези потребности извън нездравословната среда. Придобиването на идентичност в юношеската възраст е търсене на ново чувство за тъждественост, различно от чувството за привързаност в първите години, но съществува силна връзка между наследството от детството в психологичен план. Ако детството завещава на юношата важна потребност от доверие в себе си и недоверие в другите, то младият човек търси с непримиримост хора и идеи, в които да повярва, за да се чувства спокоен и обгрижен. Ако в детството са му отнели правото на свободна воля, то през юношеството подрастващият ще търси възможност свободно да взема решения, за да се предпази от силната зависимост от възрастните и да воюва за своята автономия.

Какво представлява „договорът“ с подрастващия? Защо подобна форма работи успешно и как да я въведем?

Това е психологически процес на извеждане на критерии, принципи, норми на поведение, права и задължения, правила и естествено допустими санкции при неспазване на правилата. Създаването на такъв договор е общ семеен процес, в който участват всички членове на семейната система с техните специфични параметри на роля и йерархия.

Тази форма е успешна защото „договорът“ изгражда механизъм за управление на семейната система с правила, принципи и т.н. Това е съзнателен процес на изграждане на включеност на всеки член на семейството в динамична общност. Подчертавам, такъв договор засяга всеки член в семейството с конкретни права и задължения. Ако само детето е обект на договор, то ще се чувства непривилигировано и няма да изпълни договорните задължения. Въвеждането на договора е подходяща форма да се управлява поведението на дете след 5-годишна възраст условно.


Много често, с навлизане в тази възраст, детето понижава успеха си и като че ли е незаинтересовано от учебния процес? Как можем да въздействаме ефективно върху това?

Мотивацията за учене е процес, върху който влияят много фактори. Не можем да я разглеждаме самостоятелно. За да подпомогнете детето да изгради стремеж към знания, е достатъчно още в ранна възраст да  подкрепяте неговата любознателност и интелектуално развитие. Децата от такива семейства придобиват силна вътрешна мотивация за постижения в учебния процес, поради което по-бързо и безболезнено се приспособяват  към училищния живот и изграждат жизнен сценарий за академично развитие.

За да се поддържа мотивацията за постижения, добре е тинейджърът да познава своята уникалност, ресурси, талант, сфери на креативност и да ги развива, за да постигне целите си.

Кои са най-големите предизвикателствата пред тийнейджърите и родителите им в наше време?

Първо, да осъзнаят, че тяхната генетична връзка е само начало на динамичен процес на взаимно развитие. Малко родители осъзнават, че според Закона за резонанса тяхната „психологическа вибрация“ резонира и предопределя качеството на децата им. Не може пасивният родител да изисква активност и мотивация от детето си.

Второ, да управляват, а не да контролират децата си. Нека управляват чрез опознаване на емоциите им, впечатленията им, компетентностите им, ресурсите им и задължително чрез очакванията им. Този модел изисква добра подготвеност на родителя, да помага, а не да критикува, да изгражда, а не да саботира, да привлича, а не да дистанцира, да поддържа комуникация, а не да санкционира с мълчание детето във всичките етапи от живота му.

Трето, всички сме деца на нашите родители. Важно предизвикателство за нас е да успеем да идентифицираме трите си психологични роли - на Дете, Възрастен и Родител! Да ги трансформираме навреме и ги използваме според календарната ни възраст и особеността на ситуацията. Именно в детството се научават тези три психични сътояния и остават непроменени през целия живот на човека, освен ако са неправилно разтълкувани и трябва да се трансформират.

Често в частната ми практика работя с възрастни клиенти с поведение на деца и с деца с поведения на възрастни! Те има неясна житейска концепция за себе си и ролята си, и естествено проблеми и неблагополучия.


Кои са недопустимите подходи в отношенията ни с децата, какви са Вашите професионални съвети?

Недопустимо е да възпитаваме деца, когато не познаваме себе си като родители и общуваме с тях чрез лимитирани вярвания, защитни механизми и компенсации.

За да сте близо до децата си, запознайте се с вашите вярвания и убеждения, които лимитират мислите, чувствата, възприятията и поведението ви. Променете ги! Вярванията, с които вие възпитавате децата си започват да създават своята история в момента на раждането им! Вашето вярване е идея, допусната до съзнанието на детето като истина. Вярването е мнение, което детето получава от вас по наследство и го приема за истина! Вашето вярване му помага да изгради представа за света и вярване за себе си - защо постъпва по определен начин, какво е способно да направи, кое е то, колко е ценно и обичано. Вашите вярвания дават възможност на детето ви да организира живота и успеха, който иска, но могат и да го лимитират и саботират! Разберете повече за вярванията на децата си – наследство от вашите вярвания ли са или техни нови! Изградете общи вярвания, които ви синхронизират и развиват!

Пожелавам на всички, които четат тези редове да достигнат до способността да виждат плюса редом с минуса в отношението с децата си и да го приемат с Благодарност. Да разберат смисъла на случващото се, ползата от вредата или проблемите в тинейджърството. Съгласна съм, че да виждаш този плюс и да го приемаш, често е непосилно поради невъзможността да го осъзнаеш!

Бих искала да завърша с думите на В. Франкъл, които много харесвам:

„Страданието престава да бъде страдание в мига, в който си намери смисъл. Не питай живота – какъв е смисълът! Самият живот всеки ден ти задава този въпрос и си длъжен да му дадеш твоя собствен отговор!“

 За специалиста

15625778 1406630806022068 3337380508321557395 o

 Антонина Кардашева е психолог, доктор на науките, психотерапевт, лайф и бизнес коуч; магистър по психология по специалностите „Медицинска психология“ и „Психотерапия“ от СУ „Св. Климент Охридски”; хоноруван преподавател в Нов български университет; автор на учебни пособия и монографии, между които две издания на “Психология за родители” и “За емоционалната интелигентност и индивидуалните различия на българите”; член на УС на БАТР (Българска асоциация за тренинг и развитие); управлява  консултантската компания Smart Strategies Ltd .

„Обичам много децата си, не само защото съм ги родила, но и защото те са мои консултанти, съветници, обучители, слушатели и често ментори на това, което правя. Радвам се, че успяхме заедно да изградим силната връзка за партньорство във всичко, а не йерархична зависимост, каквато често се среща в българските семейства.“

Последно променена в Вторник, 04 Април 2017 15:02
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам