Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Децата не са проект на родителя

Автор: Мария Караиванова

Отдавна работя в сферата на образованието и преподавам английски на деца и възрастни. Преподавам е силно казано, защото ако трябва да съм честна, по-често забавлявам учащите и им помагам да си мислят, че учат. С децата това винаги става с игри. С възрастните – пак с игри. След около 20 години преподаване смело мога да заявя, че на никого не му е до учене, когато дойде в час по английски (винаги съм работила в частни школи за чужди езици): децата искат да играят, защото обикновено идват след училище или детска градина, а възрастните искат да участват в ролеви игри, защото идват след работа. Таблици, спрежения, учене на думи и граматика – забравете, не работят в края на работния или детско-градинския ден. Единственото, което държи мозъка все още буден, са игрите и приказките. И всичко е доста забавно или поне беше до преди около година, когато навлязох в частното училищно образование.

От скоро съм и майка. Като всяка друга, съм загрижена за отрочето си и искам то да расте здраво, умно и щастливо. Давам му свобода на действие, осигурявам му опции и – да си призная – занимавам си се с него доста, професионално изкривяване, съжалявам. Като съвременна майка обменям опит в мрежата и следя някои форуми на майчински теми. Често в тях попадам на оплаквания от учителки в детската градина или училище, а в коментарите – на сипещи се закани за саморазправа и негодувание срещу некомпетентността и безсърдечието на набедени педагожки. Признавам си, понякога ги приемам лично. А понякога негодувам срещу самите майки. Аз съм от двете страни на бариерата и затова смело признавам, че често негодувам срещу потресаващата родителска некомпетентност, вероятно проявявана от същите тези индивиди, които твърдят, че дават всичко за детето си и дори ще раздадат по някой юмрук на заслужила учителка. Ето защо:

 

  1. Митко е ученик във втори клас в частно училище. В междучасието той напада с викове своя съученичка, която скача по възглавници, струпани в един ъгъл в коридора. Учителката го спира с въпроса “Защо така крещиш срещу нея?”, а той отговаря, че 10 минути е подреждал възглавниците, чиито ред съученичката му сега разваля. “Ти каза ли й, че си ги подредил? Помоли ли я да не скача върху тях?”, пита учителка спокойно. Митко в този момент изкрещява “Не може да се говори с жени! Те не разбират от дума!”. При тези изрази моята колежка изпраща всички деца наоколо в стаята и остава за 3 минути насаме с Митко, защото й светва, че това са думи на възрастен. “Ти къде го чу това?”, пита тя, като прикляка срещу детето, за да може нейните очи да са на нивото на неговите. Той избухва в сълзи, отпуска се целия в нейните прегръдки и започва да ридае: “Те всяка вечер си крещят в кухнята! Не издържам вече! Казвал съм им хиляди пъти да престанат, но те продължават!”. Кои са тези, които си крещят в кухнята, познайте вие. В клас Митко е дете, което не желае да участва в дискусии, затворен е, има проблеми със социализацията. Седи на последния чин, а зад него има стена, но въпреки това на моменти той рязко се обръща, сякаш някой го е потупал по рамото. Разсеян е, не е блестящ ученик. Може би учителката не е добра? Не, гарантирам ви, преподава му една от най-добрите в София.

  2. Борко е ученик в първи клас. Днес му раздаваме тест по английски – външно оценяване. Борко отказва да направи теста. Прави сцена в клас пред всички деца, категорично заявява, че няма да прави тест, започва да си удря главата в чина. Какво си мислите, че прави учителката – заявява, че в такъв случай ще му пише двойка? Не, нашите учителки не са от тези. Тя сяда до него, прегръща го и му казва: “Ок, ето виж, махам теста, няма да го правиш. Спокойно! Няма проблем”. Борко вдига глава, изненадан от реакцията й. Казва й: “Не искам да разочаровам татко, ако се проваля с тоя тест”. Учителката му казва, че един тест не е толкова важен за татко и Борко решава да го направи. Оказва се, че той е единственото дете в класа, който прави теста без грешка! След часа моята колежка споделя случая с класната на Борко. Класната обяснява: “Той е добър и по другите предмети, но вкъщи му се карат за всяка грешка. Родителите са с много високи изисквания и го подценяват. Мерките за дисциплина са доста сериозни, а родителите му са много заети и нямат достатъчно време да прекарват с него.”

  3. Михаела е много симпатична, но много изнервена второкласничка. Тя е винаги под стрес дали е разбрала домашното. Ако не разбере какво е то, започва да плаче. Защо ли? Защото от понеделник до петък тя е на училище от 8 до 5, но затова пък в събота и неделя майка й седи с нея по цял ден и пишат домашни, след уроците по музика, театър и какво-там-още-беше-забравих-да-ме-простите. Чертаят таблици, пишат спрежения, видите ли, защото госпожите в училище са го избегнали, понеже е твърде отегчително за децата. Затова пък мама ще навакса със скуката и демотивацията през уикенда – точно когато детето трябва да отдъхне и да поиграе. Мама обаче е амбицозна съдийка, която след около 10 години планира да пласира дъщеря си на пазара на труда и затова детето трябва да се превърне в конкурентен продукт за този пазар.

  4. Таня е жизнено пълничко момиченце на 5 години, което от тази година е ученичка при нас. На родителската среща идва татко й: огромен мъж с дебел гердан. Гледа начумерено и казва с половин уста, че е бил на косъм да се разочарова от нас, защото дъщеря му десега не била казвала нищо на английски, но съвсем наскоро го поправила два пъти с много точно произношение, с което ние като езиков център, сме отървали отписването й от нашите групи. Ура! Тя ще остане до края на годината! Но татко й, оказва се, диша във врата на малкото момиченце. По думи на техни познати, той следи много внимателно с кого играе тя на детската площадка, кой какво й казва, и ревнувал дори от 5-годишни момченца. За него Таня никога не е виновната в конфликтна ситуация и никога досега не е бил доволен от образователните институции, които тя е посещавала. Не искам да мисля какво бъдеще очаква малката весела Таня, когато я приемат в първи клас.

  5. Алекс е втори клас и му помагаме с домашните. Майка му е мила жена, но доста властна. Решила е, че той трябва да учи в математическата гимназия и затова от сега още го подготвя с математиката. А Алекс какво е решил? Нищо. Мама вече е решила вместо него. Мислите ли, че го е питала? Не, разбира се, как се обсъжда толкова важен въпрос с дете на 8 години...На Алекс обаче хич не му е до математика. Изобщо дори не му харесва. Няма мисъл за нея – като види две числа в задачата, просто ги събира или изважда, без изобщо да помисли за условието. И колкото повече наближава краят на учебната година, толкова по-апатичен става Алекс – и не само към математиката, а към всичко! Сякаш нарочно отказва да възприема нови думи по английски, граматиката по български, правописа... Не му се прави нищо, дори не му се играе. В началото на годината той беше доста будно дете, участваше в дискусии, правеше сценарии за пиеси и после ги разиграваше... Сега иска просто да го оставим. И ние го оставяме от време на време, за да си поеме въздух, но единственото, което той прави в такива моменти е да гледа в точка.

  6. Иван е трети клас. По настояване на майка му, го преместихме в група по английски с по-високо ниво. Майката твърдеше, че синът й постига чудеса, щом бъде предизвикан. Групата, в която ние като преподаватели по английски го бяхме класирали, нея не я устройваше, нищо, че детето се чувстваше комфортно. Дали Иван постига чудеса в по-високото ниво, преценете сами: там се говори само на английски. Другите деца имат добро ниво и участват в дискусии, задават въпроси, пишат и четат сравнително бързо. Иван млъкна изцяло. Той не разбираше за какво говорим. Бързаше да препише всичко, което учителката пишеше на дъската и започна да пише в тетрадката си по диагонал. На тестовете винаги имаше най-ниската оценка. Никога не се осмели да отговори на зададен от учителката въпрос. Детето се сви и тотално промени характера си: в първата група с по-ниско ниво, той беше уверен, дори палав на моменти; в новата той стана свит, неуверен, боязлив, шепнеше едва-едва, когато искаше да каже нещо. Трябваха ни 2 месеца + посещение в клас, за да убедим майката, че детето й не е за тази група и че единствено можем да му навредим, ако слушаме нейните настоявания.

Това не са единствените случаи, които мога да цитирам от моята практика. За щастие има и много положителни примери. Като учител с 20-годишен стаж мога категорично да заявя, че децата, които имат свободата да развиват това, което на тях им харесва, процъфтяват в живота. Когато родителите им се вслушват в желанията им и им позволят да следват страстите си – ето тогава се получава истинския успех. Ако обаче родителят следва плановете, които той е скроил за своето дете, резултатът понякога е катастрофален. Много пъти ми се е искало да изкрещя в родителските лица да слушат децата си, а не да настояват децата да слушат тях. Понякога дори съм се карала с родители, които всъщност не си дават сметка, че се борим за една и съща кауза – за да намерим най-доброто за детето.

Тази вечер в един от родителските форуми сума ти майки се възмущаваха от учителки в детска градина с думите “не знаят ли колко е крехка психиката на децата?!” Искам да уверя всяка една от тези възмутени майки, че и в учителските среди има много от нас, които си задават същия въпрос за родителите. И се чудя чия „мутра“ бих могла аз да отида и да разбия в ролята си на разярен учител, когато насреща си видя психически осакатено дете? Какво може да накара съвременния родител да се отърси от прекомерните амбиции и от визията за детето като продукт? Какво може да го накара да разбере, че не домашните са най-важното нещо от първи клас нататък и че любовта, подкрепата и прегръдката могат да подготвят детето за живота нататък много по-добре от строгата дисциплина и следенето за високи оценки? Кое би могло да покаже на родителите, че не ежегодните сертификати от стандартизирани тестове ще направят от хлапака конкурентен бизнесмен в бъдеще, а развиването на креативната мисъл?

Вече 20 години работя с деца и се справям доста добре, но сега вече се налага да поработя и с родителите им…

Препоръчваме ви и статията ни за родителите нарциси.

 

Последно променена в Вторник, 28 Март 2017 11:25
Прочетена 30368 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Чат с малолетна

Чат с малолетна

02 Ян, 2018 Възпитание

Алфа мъжкар

Алфа мъжкар

04 Ян, 2018 Забавно

Късметът на Явашеви

Късметът на Явашеви

26 Дек, 2017 Забавно

Първо да възпитаме бащите

Първо да възпитаме бащите

08 Ян, 2018 Възпитание

За бабите с любов!

За бабите с любов!

16 Ян, 2018 Забавно

Никой не обича гейове

Никой не обича гейове

16 Ян, 2018 Истории

Братята

Братята

20 Ян, 2018 Блог

Тъмната стая

Тъмната стая

20 Ян, 2018 Възпитание

Жената, която не съм

Жената, която не съм

19 Ян, 2018 Отношения

Facebook