Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Цяло село е нужно,
за да се отгледа едно дете.

За разликите между българските и канадските тийнейджъри

Автор: Дарина Рангелова

Първо да уточня, че това са личните ми впечатления и изводите ми от разпитите ми на Теди за училището и живота на младежите в един малък град в Онтарио. Не зная дали в големия град нещата са по същия начин. Както и не знам децата в малък град в България, дали са също толкова „отворени“, колкото децата в големия град. Въпреки че клоня към „да“.

 

В общи линии смятам, че канадските деца са “по-задръстени“ от българските си връстници. Визирам тийнейджърите. Някак по-дълго се държат като деца. Самите те се възприемат за деца и не бързат да се правят на големи. И са по-отговорни.

Всичко това си има своето обяснение, аз ще споделя моето мнение, което не значи, че е вярно.

 

Още от основното училище, учат по-големите деца да помагат на по-малките. Не знам как ги разпределят, но ходят да помагат на първокласниците за обяда, други помагат на малките да си изберат подходящи книги от библиотеката, после им четат, на трети са им зачислени деца, които да заведат до правилния автобус след училище. Малките редовно изпозаспиват в автобусите и големите имат грижата да ги будят на тяхната спирка и да им помагат с нещата. И понеже това е постоянно и непрекъснато, за самите деца, е абсолютно нормално. Не го приемат като някаква задача, просто е така. Оттук мисля, че започва ученето на отговорност. Отбелязвам, че в първи клас никое от децата няма телефон. Просто няма нужда, аз лично се чувствам спокойна. Знам, че ще ми се обадят, ако има нещо. Не знам кога започват да имат телефони, предстои ми да разбера.

 

За доброволчеството вече съм споменавала многократно, чеи на това ги учат от малки и няма да го засягам отново.Само ще спомена, че се взима под внимание при кандидатстване в университет или работа, ако си извършвал такава доброволна работа в полза на обществото.

 

Колкото и да мисля, че забраните не са най-добрата мярка, все пак смятам, че тук имат известен ефект. Имам предвид забраната за алкохол и цигари. Не че въобще не пият тинейджърите, но под 18 не могат да стъпят в заведение продаващо алкохол без придружител, а имат право да пият от 19 г. Това тотално елиминира възможността да ходят по барове и кръчми. Остават им купоните, които далеч не са всеки петък, а и съм писала вече за купоните - присъства възрастен. Последния купон, на който беше Теди, беше с преспиване и аз малко се бях притеснила. Купонът е протекъл така - яли са пица, няма алкохол, гледали са филми и изпозаспали. В съседната стая са родителите. Трудно ми беше да го проумея. Това за България са забавления за 12-годишни, а те са на по 16-17 години.

 

Другият купон, на който Теди е бил с преспиване, беше през лятото на рожден ден, който се състоя в камп на открито със спални чували и огън. Отново без алкохол. Разбира се, понякога на някои купони има алкохол. Теди каза, че някои пушат и трева. Цигарите не са много на мода, но има и такива. Това, което е впечатлило Теди е, че като има купон с алкохол, младежите, които са с коли, не си позволяват да пият. Това е негово впечатление, едва от 2-3 такива купона. Тук си мисля, че играят роля санкциите, които са доста строги. Което, не значи, че няма доста възрастни, които карат пияни и напушени, въпреки санкциите. Навсякъде има.

 

Друго, което не е характерно, поне за този град, са шляещи се групички ученици след училище. Теди беше потресен като започна тук в 10 клас и търсеше с кого да отиде на кино през уикенда и установи, че никой не може. Всички са на работа. Тук имат право да работят от 14 год. възраст и повечето го правят. Възможностите на тази възраст се изчерпват горе-долу с работа в магазин, офис, или ресторант/ но само в салона/, като не може да е в учебно време. Нямат никакъв проблем да си намерят такава работа. В самите формуляри за кандидатстване си има графа, където попълват кои дни и часове могат да работят. На 15г. вече могат да помагат и в кухня. На 16 г. възможностите се разширяват, докато станат на 18 и вече няма ограничения. Има си списък, какво и на каква възраст могат да работят учениците. Има и гарантирана минимална надница на час, така че не работят за жълти стотинки. Тази надница е малко по-ниска от на възрастен. Повечето деца работят в петък след училище и събота и неделя.

 

Друг вариант за работа на тази възраст е гледане на деца/ babysitting/. Има и момчета, които го правят. Тук ще се изненадате, че за да гледаш деца няма минимална възраст по закон. Препоръчителната е 12г. Има деца, които просто гледат по-малко братче/сестриче и родителите преценяват. Както и няма закон на каква възраст можеш да си оставяш детето само. Препоръчителната възраст е 10 г., но отговорността е на родителите да преценят кога е готово тяхното дете.

Не е задължително, но тези ученици, които искат да изкарват пари с гледане на деца, а не просто да гледат братчето, минават курс /плаща се/, който включва и оказване на първа помощ. Просто бъдещите „работодатели“ предпочитат такива.

Друг вариант, особено за нашия град е да работят като водни спасители през лятото. Тук обаче курсът е задължителен, на няколко етапа е и трае около година. И е доста скъп.

За работа през лятото направо имат хиляди възможности. Има какви ли не програми за работа за младежи. Това, което мен ме впечатли много, е, че има сайт специално за лятна работа за ученици и студенти/ 15-24г/ към държавната администрация. Като възможностите не са само в офис. Например към министерство на земеделието има работа за изследване на нещо си в горите, към министерството на туризма има позиции в музеи и екскурзоводи, към полицията има за помощник-патрули на лодките по езерата, има и за патрули по паркове и какво ли не.Ето товае сайтът, ако някой е любопитен или има читатели-студенти в Онтарио. Основната цел на тази програма е натрупване на опит. За ученици не всичко е подходящо, но за студентите е невероятна възможност. Както се досещате, напливът е голям. Отплеснах се за възможностите за работа на младежи, но се потресох като чух по новините, че ще откриват още работни места за младежи, защото били малко. В България знам, че легалната възраст за работа е 16 години и че работодателите ги експлоатират, ако въобще намерят почасова работа и е голяма мъка работата за ученици и студенти.

 

Другото, по което се различават тинейджърите е външният вид, но това си го знаете. Не знам на какво се дължи, но момичетата нямат този евтин фолк вид. Техният вид пак е евтин, но в другата крайност. Имам чувството, че изобщо не гледат какво обличат. Униформата тук е клин. Може по джапанки с чорапи или ботуши, каквото са хванали. В същото време се гримират /не много/, правят си прически и ходят на маникюр. Не ползват дамски чанти, ходят си с раници. Дрехите са им последна грижа. Теди не им го спестява и им обяснява, че в Европа не могат да се появят така. Той е нещо като модна икона /дънки, риза и кецове/ и една девойка му казала, че целта й до края на годината е да се облича по-добре от него. Господи!

Теди понякога ми показва снимки от разни купони, момичетата никога не са с "дък фейс". Всички са просто усмихнати. И всъщност са си доста хубави.

Всяка година има бал за Коледа в някой хотел. Всички са официални, поне тогава и момчетата, и момичетата са елегантни. Няма крайности.

Има бал за завършващите гимназия, който живот и здраве с Теди ще разберем догодина как протича. Ще добавя, че тук като завършат гимназия, много деца си правят нулева година. Това значи, че с парите, които са изкарали от работа, някои пътуват по света, просто се забавляват или отново работят, за да си помогнат за таксите за университета. Или си клатят краката преди голямото учене, защото тук влизането в университет е лесно, трудно е успешното излизане.

Накарая, помолих Теди да ми каже три неща, с които според него канадските му съученици се отличават от българските. Отговорът малко ме изненада.

  1. Любезни са.
  2. Не се подиграват на различните.
  3. Не съдят по облекло, кола, къща, кой е богат и кой - не.

 

Препоръчваме ви да прочетете още една интересна статия на Дара ето тук.

Последно променена в Събота, 01 Април 2017 17:20
Прочетена 9212 пъти

Оставете коментар

Уверете се, че сте въвели цялата необходима информация, означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Защо тройкаджиите успяват

Защо тройкаджиите успяват

29 Юни, 2017 Образование

Люто до пълно изпотяване

Люто до пълно изпотяване

29 Юни, 2017 Интервюта

Не винете мама

Не винете мама

29 Юни, 2017 Мама

Не е лесно!

Не е лесно!

28 Юни, 2017 Забавно

Корейската вълна

Корейската вълна

28 Юни, 2017 Развлечения

Facebook