Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Тийнейджърът се влюби – какво да правим?

Една история пред кабинета на гинеколога.
Чакам си лекаря, нали веднъж годишно е добре да минаваме технически преглед… В съседство
- опашка от жени, които са дошли да правят аборти. Не ми е работа да коментирам защо и как, и няма да задълбочавам в темата. Обаче ми направи впечатление една групичка, която впоследствие, тъй като имах достатъчно време, разгледах по-подробно. Момиче, около 8-9 клас с майка си и момче на същата възраст със своята майка. Стана ясно, че девойчето ще прави аборт, дежурната акушерка не беше много дискретна. Хареса ми подхода – представителите на двете фамилии заедно в проблема. Нито една от жените не изглеждаше смъртно бясна на другата. Напротив, усещаше се съпричастие и желание да си помогнат взаимно, че да са полезни и за децата си. Мога да предположа, че двамата младоци са някоя утвърдена двойка, със стаж 1-2 години примерно. Семействата се познават. Може да са били изненадани от факта, че децата им правят секс, макар че надали. „Свекървата“ обаче беше „на линия“, момчето изглеждаше даже по-уплашено от момичето, разговаряха свободно един с друг и нямаше обвинителни погледи: „Който не слуша майка си…“
Вярно поводът за тази „роднинска“ сбирка никак не е добър, родителите на тези двамата сигурно са говорили с тях за контрацепцията, поне видимо отношенията им изглеждаха освободени от предразсъдъци. И все пак се е случило. Тийнейджърите, както знаем, не се вслушват в съвети, те импровизират. За момичето травма ще има, но далеч няма да е толкова голяма, колкото ако беше отхвърлено от родителите си и обвинявано. И тъй като имам дъщеря, запитах се как бих реагирала. Може и да не съм твърде либерална, но вероятно ще намеря начин да запазя близостта с детето си, защото това е един от малкото случаи в тази възраст, в които наистина би могло да потърси закрилата ми.
Попрочетох и малко литература, за да е актуална теоретическата ми подготовка. Открих няколко добри практики, които биха могли да бъдат полезни и на други родители.


Кога да „поставим темата“?

Оказва се, че съм започнала разговорите навреме -  в детската градина. Е, не сме обсъждали сексуални техники ( и сега не го правим), но успях да вметна, че „ако Добчо те е целунал, понеже сте се оженили, не е станало кой знае какво, но мама трябва да знае, ако му дойдат и други идеи – като например всеки да показва какво има в гащите си, а ако опита и да пипне, ще има работа с тате, защото това е нередно. Изобщо никой няма право да пипа детето, освен мама и тате, когато го гушкат.“

Във втори клас внезапно стана интересна книжката „Какво се случва с мен?“ – госпожата я показала в час, говорили за нея. Купихме я и я прочетохме. Не сме правили коментари – детето не пожела и си ги спестих. После разбрах, че съм постъпила правилно. Разбирах и че втори клас е обичайната възраст, в която се появява този интерес – тъй като през първата година децата са ангажирани с утвърждаването си в новата среда и пред новите учители. Психолозите наричат този период - 9-тата година – „любовна епидемия“. Обикновено тогава децата вече са успели да видят някой и друг пикантен кадър от филм, поровили са в интернет и се чувстват достатъчно близки да коментират видяното помежду си.
До тук добре. Но те продължават да растат.

Какво правим с тийнейджърите?
Нищо. Чакаме. И междувременно поддържаме доверителни отношения. За да сме желани събеседници по темата, трябва да сме се доказали като хора, които изслушват, без да критикуват, които могат да прощават и да дават съвети, само когато им ги поискат. Това трябва да се е случило в годините преди хормоните да се „качат на главата“ на нашия тийнейджър и на нашата собствена също.

Разбира се, страхуваме се – едно влюбване може да обърка съвсем и без това неподредената пуберска глава. Да не говорим за рисковете от ранния секс, от възможността първите подобни контакти да са неприятни и болезнени. Съществуват и венерически болести, нежелана бременност, да не забравя – СПИН.

Нека изтикаме тези страхове назад и да караме поред. Първо детето се е влюбило, това не означава автоматично, че прави секс, понякога хората първо се влюбват, после се опознават интимно. Ние, възрастните, знаем, че това е така, но сме позабравили. Влюбеното ни дете е щастливо, станало е по-смело и дори ни се усмихва от време на време. Прецедент, който ни прави още по-подозрителни.
За нас родителите, моментът с първата тийн любов все не е подходящ – или ще са изпити след 7 клас, или ще са матури, или ще е някакво кандидатстване за някъде. Но не можем да им забраним да обичат, дори това съвсем да не е „навреме“.

Не можем да дадем и сто процента работещи съвети за всеки отделен случай или да контролираме всичко. Защото личните отношения с противоположния пол са сфера, в която всеки придобива опит самостоятелно. Излиза, че задачата ни е да сме наблизо и да сме достъпни. Да се доближим, когато ни търсят и деликатно да се отдръпнем, когато детето ни иска да се справи с нещо само.

Как да направим така, че да ни търсят?

Пак излиза на преден план темата за личното пространство. То е важно дори за най-малките деца, а колкото по-големи стават, толкова по-важно е да уважаваме границите му. Установих, че едно от най-важните ми предназначения в тази възраст е да изслушвам. И че трябва да намирам време да го прави ангажирано. И без това откак влязохме в пубертета (защото ние всички влязохме в него) не съм от най-търсените събеседници. Научих се и да не оказвам натиск. В началото питах какво се е случило в училище, защо този или онзи е направил еди-какво си, какво е казала майката на еди-кого си, когато съм се срещнала с нея. Видях, че твърде активния ми интерес отблъсква. Сега слушам, разговорите са редки, но дълги. По-скоро са монолози. Момичето разказва пространно какво му се е случило през деня, аз не прекъсвам, иначе разказът спира. Не задавам въпроси – монологът не го предполага. Нащрек съм, защото от време на време ме проверява дали слушам ангажирано.
Ако нещо ме попита, добре дошло, днес ми е хубав ден. Ако ли не, изслушвам историята и разговорът приключва. Искам тя да знае, че съм на разположение
( и в състояние ) да чуя всичко, което може да ми каже. Първоначално правех грешката да анализирам, но след два-три провалени разговора, усмирих този устрем. Така се подготвям за наистина сериозния разговор за влюбването.

Междувременно открих и няколко полезни съвета, как да реагирам, когато това се случи:


Ако ви харесва този, в когото се е влюбило детето ви, зарадвайте се. Ако това не е така, не бързайте с присъдите. Помогнете му по-добре да опознае характера на любимия си човек. Можете да кажете: „Радвам се, че това ти се случва. Приятно ми е, че харесваш някого и че те обичат.“ – това са родителски послания, изречени на глас или подразбиращи се от отношението ни към разказа на детето за неговата влюбеност, и те са важни във всяка възраст.

Не бива да обезценявате или да иронизирате чувствата на детето. Разбира се, от висотата на вашия опит, неговото влюбване може да изглежда смешно и нелепо, но за него това са сериозни неща. Можете с примери от собствения си опит да подскажете, че любовта не е само обещания и нежни думи, че се проявява в постъпките. Да обичаш – значи да правиш.

Не изпадайте в паника! Почти всички тийнейджъри имат сексуален живот – реален или във фантазиите си, независимо дали това ви харесва или не. Признаването на правото на сексуален живот съвсем не означава поощряване към ранен секс.

Какво трябва да знае тийнейджъра!
Сексът е приятна и естествена част от отношенията на възрастните. Нормално е да се интересуваш от противоположния пол, да изпитваш влечение, да имаш сексуални фантазии.

Той трябва да е наясно със семейните ценности по въпросите на сексуалните отношения. Има смисъл да му кажете например от каква възраст смятате за естествени сексуалните контакти. Може да ви задава всякакви въпроси. Възможно е на някои да ви е трудно да отговорите или на него да му е неловко да попита. В такива случаи е добре да имате под ръка подходящо четиво.
Трябва да знае, че тялото му е негова собственост и никой няма право да го принуждава да прави нещо, което не иска.
Кажете, че ви е важно сексуалните отношения на детето ви да са съзнателен и доброволен избор. Предложете да поговорите за това, как може да разбере дали е готово за подобни отношения с партньора си или не.

Какво не трябва да правите?

Не разказвайте на тийнейджъра за своите сексуални предпочитания и за сексуалния си опит.
Вашата спалня е вашето лично пространство. Пуберът няма място там. Ако той вече има, или иска да сподели сексуален опит, и вие одобрявате това, не се превръщайте в негов персонален сексуален консултант. Да знаете подробности за интимния му живот не е ваша работа.

Не осъждайте детето за неговите желания и интерес към сексуалната тематика. Иначе то просто ще преадресира въпросите си към някой друг. Не е изключено отговорите, които ще получи оттам, да нямат нищо общо със семейните ви ценности.

Не опитвайте да изчерпите темата за секса в един разговор. Няма да се получи, заради изобилието от информация и заради смущението, което ще изпитвате и двамата. Отговори на въпроси за секса трябва да се дават в границите, на въпроса, който е зададен.

Ако някой въпрос или нещо, което сте видели случайно на компютъра на детето ви шокира, не бързайте с изводите. За начало просто попитайте какво точно го е заинтригувало или откъде е разбрало за това.

Какво да правите, ако….

Дъщеря ви не иска да ви запознае с приятеля си
За начало можете да попитате защо. Понякога момичетата се притесняват, че веднага ще започнат разпити на „кандидата“, от които на всички ще им е неловко. Затова е добре да споделите, какво бихте направили при евентуално запознанство, кое ви е интересно и важно. Голяма е вероятността дъщеря ви да се съгласи да ви представи обекта. Ако смята тези отношения за несериозни, може би не трябва да настоявате. По-добре е да поговорите какъв е смисълът да бъдеш с момче, което не ти е нужно всъщност?

Кога да поставите въпроса за контрацепцията?
Когато се появи въпросът за секса. Не е необходимо веднага да предложите лекция за всички методи и кои са техните особености, ако детето ви просто е обявило, че е влюбено. Неприятно е, когато споделиш нещо съкровено, а в отговор чуеш „важното е да не се заразиш с нещо венерическо или да не забременееш“. Веднага ще му възникне въпроса кой от вас двамата е сексуално обременен.

Какво да правим, ако пуберите решат да отидат някъде с пренощуване?

Това е въпрос на семейни ценности и правила. Може би имате споразумение за възрастта, до която децата трябва да нощуват в дома си? Изключение може да се направи, ако става дума за групови пътувания, организирани в училище, школи или спортни клубове. Все пак те са организирани и има известен контрол. Поне така си мислим…

Всъщност и по тази тема, като по всички останали, най-важното е да запазим ума „хладен“, за да сме сигурни, че реакциите ни ще са полезни, а не източник на нови проблеми.

Препоръчваме ви и тази полезна статия за пубертета.А ако имате нужда да се посмеете, вижте тук и тук. А ето в тази статия разглеждаме темите-табу.

Янка Петкова

Последно променена в Събота, 18 Март 2017 15:39
Прочетена 7907 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook