Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Цяло село е нужно,
за да се отгледа едно дете.

За майките-орлици и конфликтите на детските площадки

Автор: Миряна Захариева

Напоследък много ме вълнува въпроса за това  как да приучим децата на самостоятелност и с любопитство изследвам темата. Направих допитване до приятелите ми във фейсбук и едно от уменията, на които хората казват, че искат да научат децата си е  умението да общуват с другите самостоятелно  (обобщавам няколко сходни отговора).

Не съм от майките, които прекарват много време с децата навън по площадките и в разходки. Не знам защо така, просто някак не ми се получава – все не достига време, а често и желание. В редките случаи, в които съм била с децата на площадката, все попадам в ситуации, в които се разкъсвам между това да направя каквото смятам, че е правилно относно възпитанието на детето ми и онова, което се чувствам притисната да направя и което е социално приемливото нещо.

Ето една стандартна ситуация, която ме побърква:

Филип си играе с чуждо дете. Сдърпват се нещо за играчката на чуждото дете, Филип му я взема, но другото дете не протестира. Продължават играта. Аз съм видяла, но не реагирам, защото в крайна сметка децата са се разбрали. Чуждата майка обаче ми хвърля остър поглед, в който (ако се зачета) прочитам: “Няма ли да направите нещо по въпроса? Каква наглост!”

16295459_10154981602697299_428527771_n

Обратната ситуация, която също ме побърква:

Филип и чуждо дете се сдърпват. Филип е ощетен по някакъв начин. Чуждата майка скача и въвежда справедливост (в полза на Филип), докато Филип се опитва да ми се оплаче и аз се опитвам да обясня на Филип, че трябва да се опита да се разбере с детето сам. Само че вече няма за какво да се разбират, защото майката-орлица „се е разбрала“ вместо тях.

Аз лично се старая да оставям моите деца да се разберат помежду си. Те имат година и половина разлика и понякога това означава и физическо превъзходство на големия. Много често се налага да се намеся в момент, когато тръгнат да се бият, например. Предпочитам обаче да оставя ситуацията да се развие и след това да говоря с тях за това, което се е случилои заедно да достигнем до изводи за това кой къде е сгрешил и защо.

Защо го правя? Повечето родители, които съм наблюдавала, казват директно: „Не това, не така. Ей, така. Хайде,  научете се вече да слушате.“Особено, когато ситуацията се развива пред други родители, всеки гледа да демонстрира колко е принципен и как трябва да се прави. Аз съм напълно съгласна, че родителите знаят по-добре от децата кое е добро и кое е лошо (или поне така би трябвало да бъде), но много често ние бързаме да се намесим без да сме разбрали всъщност какво се е случило и какви са подбудите на детето да действа по един или друг начин.

Знам, че е трудно и самата аз невинаги успявам, но мисля, че е много важно,  когато е налице конфликт, да се стигне до дъното на нещата, преди да се отсъдят присъдите и да се вмени вина на когото и да е било.

Вкъщи имаме следното правило: всяка играчка, която принадлежи на едно от децата, по правило е негова и другият си играе с нея, само ако собственикът няма против. За общите играчки важи правилото, че който е взел първи играчката, той има право върху нея и другият трябва търпеливо да изчака.

Естествено, винаги когато някой се заиграе с играчка, другият проявява невиждан досега интерес към нея и така възникват безброй различни ситуации, за които неписаните в семейния кодекс правила не са детайлно категорични.

16402142_10154172968275796_1628690616_n

Изходът от такива неясни ситуации почти винаги е бой или някакъв друг физически конфликт (дране, скубане, ала-бала, знаете ги). То си личи накъде отиват нещата още отрано, но аз се старая да не реагирам,  докато децата не станат сами свидетели на своя конфликт.  Смятам, че това е важно, защото тогава разговорът с децата протича с разбиране от тяхна страна, че има нужда някой възрастен да се намеси. Те са наясно защо ги дръпвам на страна. Пострадали са и самите те искат да се разреши ситуацията. Това е различно от това аз да видя, че Филип взема играчката на Дамян и да скоча веднага и да кажа, че той е длъжен да му я върне, защото така е правилно.

Ето някои от въпросите, които вкъщи задаваме при конфликт:

  • Какво се случи?
  • Ти защо направи това?
  • Ти как се почувства, когато…..?
  • Тази играчка на кой е?
  • Кой я взе пръв?
  • Какво е правилото за такива ситуации?
  • Кой е по-скъп: играчката или брат ти? – това почти винаги е последния въпрос, когато друг аргумент нямаме в полза на разбирателството.
  • Какво правим сега? – възобновяваме мира, за да може играта да продължи с усещане за взаимно съгласие и справедливост.

Разбира се, невинаги преговорите завършват успешно. Невинаги дори успяваме да ги започнем успешно. Има случаи, в които се налага да подходим по-авторитарно. Вкъщи практикуваме и вид наказание, което представлява следното: децата излизат в коридора, където няма играчки, единият застава в единия край, другият в другия край и имат време да размишляват. Това не е наказание такова, каквото цели виновникът за нещо да страда, за да разбере, че е съгрешил.Това е време, в което децата могат да помислят за случилото се и да преценят как искат да действат оттук насетне.Случва се да се тръшкат, да реват и да протестират, но след като им мине гневът, почти винаги са размислили. Тогава се гушкаме и си говорим за случилото се, за да се почувстват приети и обичани, въпреки че са разбрали, че са сгрешили. На всеки се случва да сгреши, нали така?

При всички положения,смятам, че е особено важно да обръщаме целенасочено внимание на децата към общуването им с другите.Справянето с конфликти е само един аспект от общуването, но забелязвам, че то е препъникамък за самите нас – родителите и по тази причина се превръща и в причина често да изземваме от децата властта върху техните отношения с другите.Това ги лишава от шанса да се научат как да се справят с конфликтите и съответно култивира зависимост и инфантилност, която се проявява на по-късен етап.

Ако тази публикация ви е харесала, препоръчваме ви да прочетете и Какво учат децата, когато е мръсно и опасно.

Последно променена в Вторник, 14 Март 2017 09:09
Прочетена 14571 пъти

4 коментара

  • Велина
    Връзка на коментара Велина Сряда, 15 Март 2017 16:17

    Аз пиша от страната на майка на дете, което много често по площадките взима чуждите играчки от ръцете, сдърпва се с децата и понякога проявява агресия. Детето ми е на 2 години и повярвайте ми, бях се зарекла, че няма да му вися на главата като така наречените "майки-орлици". От година и половина, детето започна да се държи по-нападателно и аз орлицата я подминах и заминах и директно бях назначена за "цербер-надзирател". Да, чудесно, той си прави каквото иска, успява да си вземе каквото иска, да избута всички останали, на него му е идеално - но когато постъпва неправилно, аз смятам, че е редно родителя да се намеси. Как иначе ще си изгради представата за правилно и неправилно? Ако изтръгва от ръцете на децата играчките им, а аз не му направя забележка, няма ли да възприеме този модел на поведение като правилен? И повярвайте ми, опитвала съм разговори и говорене....не става. Всяко дете е различно и подходът към всяко едно е индивидуален. И аз бих искала да го оставя да се оправя сам, но тогава всички майки край мен с идеите "да се оправят сами", бързо стават фенове на "моля възпитавайте си детето" :) Пиша ви от опит и виждам, че методите ми вършат работа за моето дете, а може би просто си израства периода.

  • Людмила
    Връзка на коментара Людмила Сряда, 15 Март 2017 13:05

    Чудесна статия, благодаря! И аз по същата причина не обичам градинките :)

  • Мария
    Връзка на коментара Мария Вторник, 14 Март 2017 14:23

    Точно така, справяхме се чудесно. Много добре си спомням как се случваше да се скараме жестоко с някое дете, а на следващия ден отново първи приятели. Децата се справят с конфликтите и сами, намеса само в краен случай.

  • Светлана
    Връзка на коментара Светлана Вторник, 14 Март 2017 11:13

    Когато бях дете не си спомням на детската площадка да е имало родители! Играехме сами, карахме се и се сдобрявахме,както можем и знаем. През това време майка ми готвеше,переше или чистеше,а баща ми нещо майстореше. И не са били лоши родители,нали :)

Оставете коментар

Уверете се, че сте въвели цялата необходима информация, означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Защо тройкаджиите успяват

Защо тройкаджиите успяват

29 Юни, 2017 Образование

Люто до пълно изпотяване

Люто до пълно изпотяване

29 Юни, 2017 Интервюта

Не винете мама

Не винете мама

29 Юни, 2017 Мама

Не е лесно!

Не е лесно!

28 Юни, 2017 Забавно

Корейската вълна

Корейската вълна

28 Юни, 2017 Развлечения

Facebook