Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Цяло село е нужно,
за да се отгледа едно дете.

Гладен ли съм, или ми е студено?

Майка и син се разхождат в парка. По някое време жената се провиква:

- Никола, хайде да се прибираме!

- Защо, мамо? Гладен ли съм, или ми е студено?

 

През първите години от живота си, въпросният Никола се учи да удовлетворява потребностите си. Запознава се с тях, със себе си: „Какво ми е интересно?“, „Какво искам сега?“, „Какво ми харесва?“, „Какво не обичам?“ Ако това запознанство не се осъществи както трябва, като възрастен той най-вероятно ще се сблъска с множество проблеми - работа, която не обича, депресия, зависимости. А как е започнало всичко?

Ранното детско развитие на Никола

Майка му го е завела едва двегодишен в център за ранно детско развитие. Никола е на две години. Никола не иска да „играе по свирката“ на педагога. Съпротивлява се да прави неща, които не са му интересни в момента. Притеснената майка го извежда в коридора и нарежда нервно: „Как не те е срам, веднага спри да се държиш лошо, сега ще влезем вътре и ти ще започнеш да се занимаваш като другите деца!“ В резултат – детето прави нещо, което не му е интересно. Игнорирали са потребностите и желанията му – да се забавлява с играчките си, да тича, да се катери, да рисува и т.н..

Ако често пренебрегваме детските желания, малчуганите престават да желаят, да бъдат активни, да бъдат любознателни. Превръщат се в мълчаливи, скучни и неинициативни възрастни. Защо да искаш нещо, след като все едно няма да ти позволят да го осъществиш? В живота си като възрастни тези деца не знаят какво искат. Дежурният им израз е : „Все ми е едно!“

Вредните тревожни близки

Най-ефективно могат да „спрат кислорода“ към опознаването на самия себе си, на собствените потребности, тревожните родители и близки. „Това е опасно! Не отивай там! Ще паднеш! Не може!“ – тези послания убеждават нашия Никола, че светът е опасен, а да искаш нещо е още по-опасно. С порастването си той започва да мисли, че никога не бива да иска, не бива да показва желанията си, задоволява се с малко. Постепенно започва да се дистанцира от външния свят, затваря се в себе си, в своята си виртуална реалност.

Да избираш сам

Ако на малкия Никола често се предлага определен вид дейност: „Хайде да почетем книжка, да играем с конструктора, да отидем на гости!“ – той не избира сам. Никой не се интересува от това какво желае да прави, затова не се научава да иска самостоятелно. Чака инструкции от другите, за да направи каквото и да било. Така пораства, реализирайки не своите, а чуждите желания. След години възрастният Никола много често ще чува следната молба: „Би ли останал след работа, тук е истинска лудница, нужна ми е твоята помощ, вечно ще съм ти благодарен.“

За майката на нашия Никола е добре да укроти амбициите си, да остави малкото дете да прави това, което го кара да се чувства щастливо, да изразява свободно предпочитанията си, да се учи да иска, да разбере какво представлява желанието и кои са неговите собствени стъпки към осъществяването му. За майките на нашите собствени деца това също е един добър подход.

 

Материала подготви Янка Петкова.

 

Последно променена в Вторник, 07 Март 2017 09:48
Прочетена 14744 пъти

Оставете коментар

Уверете се, че сте въвели цялата необходима информация, означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook