Игрите на глада

С топлия сезон идват и игрите на открито. Забавленията на съвременните деца са се променили в сравнение с нашите. Едно време ние играехме на ластик, ръбче, стражари и апаши, индианци и каубои. Сега игрите са малко по-различни, но децата са си същите – чистосърдечни, палави, кипящи от енергия, любознателни.

Ще ви разкажа за една игра, която децата в нашия квартал, начело с моя Косьо, измислиха преди две години и оттогава е актуална от ранна пролет до есента. През по-хладните дни я играят с пушките и пистолетите на НЪРФ, които вече са много разпространени и почти всяко детенце ги има, а през горещите летни дни – и с водни оръжия.

Играта е вдъхновена от едноименната трилогия – повечето хлапета са гледали филма, някои са чели и книгите. Но дори да не са, правилата са съвсем прости и лесно приложими.

Играта е подходяща е за деца, които могат да играят сами навън, включват се и момичета, и момчета. Много добра идея е за рожден ден или детско парти на открито. Няма нужда от постоянен родителски контрол или аниматори. При нас най-малките участници са 7-годишни, но с удоволствие се включват дори и осмокласници. Правилата написваме предварително и ги разпечатваме, за да ги има всеки участник и да няма сърдити. Ето ги и тях:

  1. Определяне на територия, която не бива да се напуска. Много е важно да се определи от самото начало. Освен това участниците нямат право да се крият по домовете си.
  2. Оръжия. Те са всевъзможни – от Майнкрафт мечове, до пушки и автомати Нърф. Всички носят кой колкото има оръжия (някои деца носят по две-три пушки, защото други деца пък нямат), стрелички за оръжията, раници, шишета с вода и шапки. Косьо носи лепливи етикетчета и всичко се надписва, за да не се обърка и изгуби. Досега не сме имали такива произшествия, а понякога се събират по 30 деца! Единственото, което се губи, са стреличките, но после децата минават и си ги събират. Задължително условие за оръжията е да са предназначени за детски игри и безопасни.
  3. Начало на играта – всички оръжия, муниции, шапки се разпределят по раниците, (като не е задължително във всяка да има от всичко, общо-взето идеята е да играеш с каквото ти се падне), и се струпват на голяма купчина, тъй наречения Рог на изобилието, по средата на поляна, площадка, изобщо терена, който са си определили. После участниците застават на равно разстояние от Рога и по даден сигнал всеки се втурва да грабне кой каквото успее. Не търсиш собственото си оръжие и раница, а това, което успееш да докопаш за една минута.
  4. През първата минута от играта никой няма право да „убива“ другия. Оттам нататък всеки хуква в различна посока с раницата, която е успял да вземе и се крие, а същевременно се опитва и да „убие“ някой противник, ако му попадне на мушка.
  5. Целта на играта е да „убиеш“ колкото може повече противници, докато накрая остане само един, той е победителят.
  6. Можеш да се съюзяваш с когото поискаш, но във всеки един момент съюзникът ти може да се обърне към теб и да те „застреля“, както и ти него. Обикновено през цялото време на играта се създават и разпадат съюзи.
  7. „Убитите“ не излизат от играта, а остават като съдии, за да наблюдават и да отсъждат при спорни ситуации. (Примерно някой твърди, че е улучил друг, а той отрича). Така не им доскучава до края и не са обидени, че са елиминирани на по-ранен етап.
  8. За „убит“ се смята играч, който е улучен или „промушен“ два пъти.
  9. Ако си успял да грабнеш шапка от Рога на изобилието, тя се счита за „броня“ и ти дава право на един живот – тоест, ако имаш шапка, трябва да те улучат четири пъти за да си „убит“.
  10. В определен час – два часа след началото на играта, всички „оцелели“ се събират край Рога на изобилието за „финална битка“. Който не се яви, се счита за елиминиран. Обикновено са останали поне половината и настава едно голямо стреляне, викане и гонене. Съдиите взимат дейно участие и решават кой кого е успял да убие.

Децата се забавляват щуро и интересното е, че колкото и да си крещят по време на играта, накрая рядко имa сърдити. След края на играта всички оръжия, раници и шапки се връщат на собствениците им. Стреличките се събират и се разпределят. Обикновено има и малка почерпка – някоя мама или баба приготвя лакомства, купуваме сокчета или сладолед, и всички са доволни.

Играта възпитава на социални умения, оценка на ситуацията, учи децата на партньорство, но и как да се проявят индивидуално. И най-вече е страшно забавна. Непременно я препоръчайте на хлапенцата си. Честно казано, като ги гледам, ми се иска и аз да се включа като една истинска Катнис. Но единственото, което ми е позволено е, да пека мъфини за всички участници и да въздишам тайничко за отдавна отминалото ми детство.

Кога ли ще взема да организирам едни Игри на глада само за мами и татковци?

Последно променена в Неделя, 18 Февруари 2018 11:34
Прочетена 1292 пъти
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Hi, Granny :) #mamaninja #grandson #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Съгласен съм