Другите ще си отидат, своите ще останат

"Другите ще си отидат, своите ще останат" - са думи от писмото на великата руска поетеса Марина Цветаева към децата. Макар че е написано преди 80 години, посланието му и днес е все така актуално.

Мили деца!

Никога не мисля за вас като за нещо различно: винаги мисля, че вие сте човеци и нечовеци като нас. Казват, че сте особена порода, която все още се поддава на въздействие.

Затова:

Никога не хабете вода напразно, защото в същата секунда заради нейната липса в пустинята умира човек.

- Но ако аз не излея тази вода, той все пак няма да я получи! - ще кажете вие.

Няма да я получи, но на света ще има една безсмислена постъпка по-малко.

Не тъпчете хляба, който виждате на улицата, а го вземете и сложете на близката ограда, защото ако в пустинята умират без вода, в бедните квартали умират без хляб. Може би някой гладен ще види този хляб и ще му е по-малко неудобно да го вземе от оградата, отколкото от земята.

Никога не се страхувайте от смешното и ако видите човек в смешно положение: 1) постарайте се да му помогнете, ако е възможно; 2) скочете и вие с него, като във вода, когато двама са в глупаво положение всеки поема по половинка от срама; или в най-лошия случай – не го възприемайте като смешно.

Никога не казвайте „всички правят така“: всички правят по нещо лошо, нали затова с такава охота ги сочат за пример (NB! редица примери, които сега ще пропусна). На „всички“ второто име е никой, те нямат лице. Но ако ви кажат: „Никой не прави така (не се облича, не мисли и т.н.)“, отговаряйте: „А аз никой ли съм?“ 

Et s’il n’en reste qu’un — je serai celui-la! *

(„И ако остане само един – този един ще бъда аз.“, Виктор Юго)

Писмото на Линкълн - послание за всички учители

a121e39f639f5564abd14d939cc78407 XL

Не мислете дали нещо не е модно, мислете дали не е благородно.

Не се сърдете на родителите си, помнете, че те са били като вас и вие ще бъдете като тях.

За вас може да са родители, но за самите себе си са „Аз“. Не се изчерпват с родителството.

Не осъждайте родителите си на смърт преди (своите) 40 години. А после – ръката няма да се вдигне!

Ако видите на пътя камък – приберете го, представете си, че тичате и разбивате носа си в него; от съчувствие (поне към себе си) го приберете.

Не се стеснявайте да отстъпите на по-възрастен в трамвая. Срамувайте се, ако не отстъпите.

Не се делете от другите в материалното. Другите искат това, което и вие. (Всички еднакво искат да ядат, да спят, да седнат и т.н.)

Не тържествувайте при победа над врага. Достатъчно е, че сте усетили победата. После протегнете ръка.

Не говорете с ирония за близките си (дори за домашния си любимец); другите ще си тръгнат, своите ще останат.

Прелиствайте книгата от горния край на страницата. Защо? Защото се чете не отдолу нагоре, а от горе надолу.

Това трябва да ви стане навик, както на мен.

Когато дояждате супата си, накланяйте чинията към себе си, а не към другия срещу вас: ако се излее да не изцапа покривката или съседа ви, а собствените ви колене.

Сега ти остава да бъдеш щастлива

df61c280cccd78ae56a1c3f0d1cf6db0 XL

Когато ви казват: „Това е романтизъм“, попитайте: „Какво е романтизъм?“ - и ще разберете, че никой не знае, че хората изричат (и дори се бият в гърдите, плюят в лицето ви) дума, чийто смисъл не знаят.

Когато окончателно се убедите, че не знаят, отговорете сами с безсмъртните думи на Жуковски:

„Романтизмът – това е душата.“

Когато ви укоряват за отсъствието на реализъм, отговаряйте с въпрос:

- Защо обувките са реализъм, а душата не? Кое е по-реално: износените обувки или душата, която не се износва? И кой ще ми помогне в последния ми миг – обувките ли?

- Добре, покажете ми душата! - ще ви отвърнат.

- Но (говорейки на техния език) вие ми покажете бъбреците или черния си дроб. Все пак те съществуват, но никой не е виждал бъбреците си със собствените си очи.

И все пак нещо те боли – не е зъб, не е глава, не е корем, а боли.

Това е душата.

Мозъкът е твърде умен: той знае, че няма защо да си тъжен.

Иначе с какво хората пишат стихове и с какво ги разбират?

Като в поговорката за жерава и синигера. (Бел.ред. По-добре синигер в ръката, отколкото жерав в небето.)

Не, лъжа и глупост: какво да правите с един синигер и изобщо с птица в ръцете?

Има неща, които са безполезни в ръцете и добри във въздуха.

Жеравът например.

Не се притеснявайте в магазина да кажете – "Това е твърде скъпо за мен. Кого се опитваш да ограбиш?" 
Сякаш ти нищо не струваш, а то струва повече.

(Според мен трябва да се притеснява продавачът.)

Мило дете!

Ако си момиче, от моите напътствия няма да ти стане по-добре (както не стана с мен).

И ако си момче, няма да ти свършат работа. Момичето, което постъпва по този начин, няма да бъде обичано от никого. (Жените ги обичат за слабостите, грешките и пороците). Момчето ще се нареди на последното място в живота (и на опашката).

Но има места, които са над живота и има любов – на ангелите.


Препоръчваме ви още:

След 3 години ще мога да те изгоня от къщи

Романтиката, без която (не) можем

Писмо за "остарелите" вече майки

 

Последно променена в Понеделник, 03 Декември 2018 20:30
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам