Френските майки знаят как

Всички родители си мечтаят децата им да спят нощем, да реагират без истерии на думата „не“, да се държат прилично на гости и в ресторанта, и с апетит да ядат, каквото им сготвят. И добре би било всичко това да се случва не под строгия надзор на мама, а самостоятелно, защото тя трябва да се върне на работа, или вече се е върнала, или изобщо не е спирала да работи. За подобни ситуации френските майки имат добра система от правила, която може да бъде полезна и на останалите. В книгата на Памела Дракърман "Бебе made in France" авторката прави интересно сравнение между отглеждането и възпитанието на децата в Щатите и във Франция. И това, което определено се набива на очи, е, че французойките гледат децата си ако не по-добре, то със сигурност по-лесно.

Идеални майки няма

Работещата жена се стреми да обхване необятното: да бъде идеална майка и едновременно с това да прави успешна кариера. На практика тя работи на две смени – в офиса и вкъщи. На работещите майки това е добре познато. Французойките имат един любим израз: „Идеални майки не съществуват.“ Не си струва да опитвате. Това е най-важната, основополагаща идея. И не бива да възприемате детството като начало на маратон, чийто финал е постъпването в университета. Безусловно, французите искат децата им да са успешни, но не ги пришпорват, вечер след работа, да изпреварват естествения си етап на развитие. Не учат детето да чете и пише преди да е навършило 6 години. Смятат, че е по-важно да му изградят навици да се концентрира, да общува, да се контролира. Първо, това не изисква да отделят специално време за занимания, а е неизменна част от възпитателния процес. Второ, точно тези способности, а не умението да броиш до 100 и обратно, създават устойчива база за успех на детето в училище.

Не оставай без собствени доходи

В САЩ например още вярват във вълшебната приказка за щастливия брак като синоним на спокоен, безгрижен живот. Най-важно е да се омъжиш за мъж със стабилни доходи и да си останеш вкъщи. Във Франция не е така. Френските майки са убедени, че жените трябва да имат собствени доходи. Дори при най-сполучлив брак, със солиден и любящ мъж, жената трябва да се замисли: „А какво ще стане, ако всичко рухне?“ Тя трябва да има професия, работа или някакъв друг източник на доходи за всеки случай. Французойките смятат, че това е много важно преди всичко за детето. Бързо се връщат на работа след раждането, защото трябва да са уверени, че ще могат да му осигурят необходимото, ако им се наложи да го отглеждат сами. Това е много прагматична позиция и в нея няма и капчица френска романтика, но пък е много полезна в живота.

Не посвещавай целия си живот на детето

Майчината грижа за детето е отлична илюстрация на принципа на безкрайността. Ние винаги ще се стремим да му помогнем. Винаги. Това е една вечна, доброволна жертва. Но в основата на френската култура е залегнала една много важна идея: всеки човек (особено родител) има нужда от време и пространство за себе си. При това времето не се определя на остатъчен принцип: ако успея да направя това за децата си, ще мога да си позволя… или… само ако направя всичко възможно за детето си, ще си позволя… Не, в никакъв случай! За поддържането на баланса вкъщи е особено важно някаква част от живота да бъде само ваша и да принадлежи само на вас. Това може да бъде и работата, но не е задължително. Може да е всяко ваше увлечение, общуване с приятели, каквото пожелаете. Французите са дълбоко убедени, че да посвещават цялото си време на детето и да го превръщат в център на света си, е вредно и опасно най-вече за него.

Зависими ли сме от децата си?

8eddc4b0895231bbf7f506e7d72e890b XL

Когато се отделяш от детето за известно време, ставаш по-добра майка.

Ако малкото свикне да сте непрекъснато до него и да сте въвлечени в това, което прави, да преживявате с него всяка секунда, няма да се научи на самостоятелност. Няма да се научи да бъде внимателно към другите, да забелязва потребностите им, да съпреживява. Всяка французойка интуитивно знае, че когато се отделя за известно време от детето, му прави безценна услуга. Много важно е да се разбере, че това не е радикална позиция. Никой не ви призовава да захвърлите всичко и да изчезнете за три седмици в спа курорт, да се занимавате само със себе си и да забравите за детето си. Става дума за нещо друго – да признаете, че когато прекарвате цялото си време с някого, независимо от това, че го обожавате, той започва да ви дразни. И това се отнася не само за майката, а и за детето. Много по-ефективно е от време на време да си отдъхвате един от друг. Кратката раздяла внася свежест в отношенията. Това са нови впечатления, нов опит, глътка въздух, източник на енергия. От това имат нужда всички взаимоотношения.

Забрави чувството за вина

Безсмислено е да се чувствате виновни, че работите. Това е деструктивна емоция, която няма да промени нищо, няма да имате повече време за детето си. Най-важното, което можете да направите, е да прекарвате свободното си време с детето пълноценно. Не просто да присъствате на разходката, докато разговаряте с приятелка по телефона, а действително да посветите времето си с детето. Не сте длъжни непрекъснато да се притеснявате за него, докато сте на работа; не сте длъжни да се обвинявате, че сте не само майка, но и колежка, приятелка, жена. Единственото, което дължите на детето си, е когато сте с него, да сте с него наистина. Възпитавайте у децата си търпение. Французите възприемат търпението като мускул, който трябва да се тренира от най-ранна възраст. Не скачайте от стола веднага, ако детето ви повика да покаже каква кула от кубчета е направило. Внимателно му обяснете, че имате работа и трябва да почака. В началото ще чака няколко секунди, но с времето толерансът ще се увеличи. Детето ще се научи да се занимава само, докато чака, и да се справя с разочарованието си. Според французите това е жизнено необходим навик, защото само така детето ще разбере, че не е център на вселената и ще порасне.

Не се превръщай в „мама-такси“

Това правило е свързано с предходното. Не се стремете да компенсирате отсъствието си с прекалено много развиващи форми. Когато избират извънкласните занимания на децата си, парижанките винаги мислят как това ще се отрази на качеството на собствения им живот. Майката, която целодневно превозва детето от една форма на друга, не е самоотвержена за французите. Още по-малко ще оценят жертвата й, ако го прави за сметка на работата си. За такава майка ще кажат, че съвсем е загубила равновесието в живота си. А и децата нямат нужда от подобна саможертва. Разбира се, полезно е да ходиш на плуване или на уроци по музика, но винаги трябва да имаш време за игри. Прекаленото психическо и физическо натоварване вреди.

В отношенията на родителите има част, в която детето не участва.

Никога не забравяйте – в основата на семейството е съпружеската двойка. Винаги намирайте време да останете насаме с партньора си. Във Франция родителското пространство принадлежи на детето само през първите три месеца. По аналогия с президентския срок французите наричат този период „първите сто дни“. В това време детето може да спи в една стая с родителите си, дори в тяхното легло. След това обаче се отделя в собствената си стая и креватче. Съпружеската спалня принадлежи само на вас двамата. Децата не могат да влизат при родителите си, когато им хрумне. Те трябва да знаят, че нямат място в тази част от живота им.
Французойка споделя: „Спалнята на моите родители беше свещено място вкъщи. За да влезеш в нея, трябваше да имаш много сериозен повод. Между родителите ми винаги съществуваше връзка, която за нас, децата, беше велика тайна.“

Защо не бива да позволяваме на децата да ни управляват

64cd5fc4f5bc6730d92d5c2a957adb10 XL

Не изисквай от мъжа си равноправно участие в домашните ангажименти и грижите за децата.

Дори да работите толкова, колкото и мъжа ви (дори ако работите повече от него), не изисквайте той да отделя същото време за грижи по децата и дома. Това няма да предизвика нищо повече от недоволство и раздразнение. В това отношения французойките се водят от старомоден прагматизъм. Разбира се, много парижанки с удоволствие биха възложили повече отговорности на партньорите си, но много отдавна са приели това неравноправие. И то им облекчава живота. Общата хармония в отношенията им е по-важна от равните права в случая. Те възприемат мъжа като отделен биологичен вид, който по природа не е способен да домакинства. Това съвсем не означава, че френските мъже не вършат нищо. Просто жените смятат, че конфликтите в семейството ще са по-малко, ако всеки има точно определени задължения към семейството, дори да не са равномерно разпределени. Не изисквайте от мъжа повече, отколкото е готов да направи за вас. По-добре си наемете помощничка, която ще идва от време на време, за да ви отменя в някои задължения. А вие правете повече секс.

Вечерта е времето на възрастните, а веднъж месечно имате право на „меден уикенд“.

Повечето френски родители посвещават веднъж месечно почивните дни само на себе си. Работата и децата нямат място в тях. Отложете работата, оставете децата на баби, дядовци или бавачки и излезте извън града сами. Търкаляйте се в леглото, закусвайте дълго и с удоволствие, отспивайте си, гледайте филми, позволете си да се отпуснете и да не правите нищо. Французите си го позволяват и нямат никакви угризения. Това е абсолютно естествено и нормално дори за най-любящите родители. В останалото време те много строго следят децата да лягат по един и същ час – след вечерната приказка или песничката за лека нощ. Времето на възрастните е базова потребност. Французите са убедени, че щастливите и любящи родители имат щастливи семейства. И децата им го разбират.

Вие сте шефът

Това е най-сложното за следване френско правило. Аз съм шефът, не диктаторът. Давам на децата си много свобода, когато е възможно се съобразявам с мнението и желанията им, но решенията вземам аз.
На върха на семейната пирамида сте вие. Не децата, не собствените ви родители, не учителите или детегледачките. Вие командвате парада. Разбира се, това е ежедневна борба, но децата се развиват по-добре, когато имат ясно очертани граници. Научете се в ключовите моменти да казвате „не“. Твърдо, но спокойно обяснявайте на децата какво ще направите. Сами ще усетите, когато започне да ви се получава. Това ще значи, че вие наистина сте шефът.

Източник: mamsila


Препоръчваме ви още:

Как да научим детето на търпение

За правата, правилата и границите

Къде отглеждат най-щастливите деца на света

 

Последно променена в Четвъртък, 06 Декември 2018 11:54
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам