Винаги някой ви обича

Автор: Анета Ралчева

Винаги някой ви обича.

Дори и да е само един човек. Дори и този един човек да сте самите вие.

Винаги някой ви обича и е много вероятно и вие също да го обичате. И в момент на безизходица, в момент, в който забравите това и сте тръгнали да направите някоя глупост – от яд, от его, от страх – спомнете си, че някой ви обича и му кажете на този някой – „Обичам те, правил си много глупости, но те обичам.“

Това искам да кажа сега на едно дете от седми клас, което вчера реши, че да имаш двойка по математика е краят на света и затова е редно да изчезне от този свят. Изчезна само за часове, но в тези часове сърцето ми се преобърна стотици пъти.

Не знам дали можем да спасим целия свят, но съм убедена, че можем да спасим тези, които са близо до нас. И спасението не е в мига, в който нещата се преобърнат. Спасението е във всеки миг преди това.

Спомен от преди 17 години. Дъщеря ми е в осми клас и е на детска дискотека. В Индиго, да, в онова Индиго. Прибра се вкъщи почти в момента, в който чух по новините за случилото се там, но помня онези две минути, не, онези дълги секунди между новините и превъртането на ключа в бравата. Тогава малцина имаха мобилни телефони и помня и топката страх в корема ми, когато набирах стационарните телефони на приятелите й. Защо не вдигат? Не са се прибрали или...? Може би си мислите, че случаят от днес е друг? Не е.

Защото помня и как тя ми каза: “Мамо, ти ме спаси!“

Тийнейджър, който споделя

bd3ae3397a346906fa365a98f1c695e4 XL

Как ще съм те спасила, като дори не бях там?

Тогава тя ми разказа как. От първия момент, в който децата ми проговориха, започнах да играя с тях една игра, която бях измислила сама.

Бях я нарекла „Какво да правя, ако… ?“, като всеки път след „ако“ измислях най-различни ситуации, които майчиното ми страхливо сърце раждаше. През годините, разбира се, ситуациите се променяха и усложняваха. Какво да правя, ако някой ме удари на площадката, никой не види, а после кажат, че аз съм започнал? А ако съм сам и някой голям ме изгони от люлката? Какво да правя, ако отида за хляб, но си загубя парите по пътя? Какво да правя, ако някой позвъни на вратата и съм сам вкъщи? Какво да правя, ако някой ме уговаря да избягаме от час? Какво да правя, ако ме заговори непознат човек на улицата? Какво да правя, ако видя големите да преджобват малките? И още, и още.

Измисляхме заедно правилния отговор, като ги оставях първо те да предложат своя версия на реакция. И след това винаги им казвах – „Да, това, което предлагаш е много добро, но то не е първото, което трябва да направиш наистина.“ - И обяснявах. В момент на сериозна беда времето за реакция е много малко. Понякога имаш само секунди, затова първото и най-важно нещо е да изхарчиш всички тези налични секунди по предназначение.

Тогава, кое е най-важното, което трябва да направиш ПЪРВО?

Трябва да не се страхуваш. Да запазиш самообладание, за да можеш да употребиш наличното време да се справиш с проблема. После, когато бедата отмине, ще имаш цялото време на света да се боиш, да плачеш и да трепериш.

И така играхме много, много пъти докато те не започнаха да ми отговарят (отне години) автоматично и с досада: „ОХ, МАМО, ясно, когато стане нещо страшно, първо трябва да не се страхуваме.“

Първият купон - правила за безопасност

facbb06d6d18afd30055031c05e0c8a3 XL

Това ми разказа дъщеря ми в нощта на Индиго.

Помниш ли, мамо, как ме учеше да не се страхувам, когато е страшно, а чак СЛЕД това? Когато всички деца край мен започнаха да пищят и да викат, аз изведнъж си спомних какво ми говореше. Едно високо момче край мен също запази самообладание, беше се хванало за една решетка на тавана, която аз не можех да достигна и ми извика да се държа за него. Двамата някак успяхме да накараме още няколко души да се хванем един за друг и да станем като един дебел и голям човек и заедно да останем на едно място.

Била е точно преди завоя на стълбите.

На пръв поглед това няма нищо общо с днешния инцидент. И времената са други, уж. Обаче...

Имате ли телефоните на приятелите на вашите деца?

Имате ли телефоните на техните родители?

Знаете ли къде се събират „готините“ да пушат?

Знаете ли кои са тези, които бягат от час и къде ходят, когато не са на училище?

Знаете ли дали вашето дете би потърсило тяхната компания в случай, че внезапно получи лоша оценка?

Обаждате ли се винаги на учителите в училище и в школите, когато детето е болно или имате много работа и това не е важно – щом не е дошло в час значи детето по подразбиране си е вкъщи?

Посочили ли сте на тийнейджъра „аварийния изход“ – друг възрастен, психолог, любима баба, някого, при когото би отишъл и който би го утешил, когато е решил, че вие сте „врагът“?

Знае ли детето с всяка своя клетка, че го обичате повече, отколкото обичате шестиците му?

Сигурна съм, че знае.

Знае ли тийнейджърът, в чието тяло хормоните си правят парти, че все още е най-важният ви човек?

Никак, никак не съм сигурна.


Препоръчваме ви още: 

Въпросите, чиито отговор трябва да знае всяко дете

Мълчанието е вик за помощ

Планът Х

Родители и тийнейджъри - как да съхраним връзката си

Последно променена в Вторник, 06 Ноември 2018 13:34
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам