Родителите-хеликоптери вече не са на мода, идват родителите-тревокосачки

Ако пазите детето си от всякакви конфликти и решавате домашното му по математика, вероятно сте от родителите-тревокосачки. Да, това е новият тип родители. Поне според анонимен учител, който публикува пост в групата WeAreTeachers и мигновено бе споделен от над 12 хиляди души.

Неотдавна, в разгара на работния ден, ме извикаха в учителската стая: един родител искал да предаде забравена от детето си вещ. Сигурен бях, че това е инхалатор или пари за обяд, затова побързах. В стаята ме чакаше бащата на една от ученичките с бутилка обикновена вода. „Добър ден, моля да ме извините. Дъщеря ми писа, че й трябва точно тази бутилка. Знам, че тук имате чешми за пиене на вода, но тя не ги харесва. Разбирате ли… тийнейджъри.“ – „О, да! – въздъхнах аз – разбирам ви, и аз имам един такъв у дома.“ – но очите ми издаваха какво мисля наистина.

Почти всички педагози вече знаят особеностите на родителите-хеликоптери, но вероятно все още не сте чували за тревожните промени в модата на възпитание, на ход вече са родителите-тревокосачки. Те ще направят всичко възможно децата им никога да не се сблъскат и с най-малката трудност. Вместо да научат детето си самостоятелно да посреща поне част от предизвикателствата, тези майки и бащи ще направят всичко, за да отстранят всяко препятствие пред него.

Сигурен съм, че повечето родители от този тип са нормални хора. Възможно е и досега да преживяват своите провали или загуби от детството или са били изоставяни от родителите си в труден момент. Всички ние разбираме стремежа да направиш живота на детето си по лесен и по-добър.

Но когато отстраняваме всички препятствия по пътя му не правим бъдещето му по-добро. Това е не залог, че ще отгледаме щастливо поколение. Напротив, когато пораснат тези деца ще бъдат загубени във всяка ситуация, която изисква избор или борба. Те панически ще се страхуват и от най-малкия неуспех. Ще го преживяват толкова болезнено, че ще се окажат заложници на постоянното си чувство за вина.

Червената зона и жълтата зона

77db9d5cbd52fca0e3f52518a994cf53 XL

Ако от ранно детство премахваме всички предизвикателства по пътя им, нищо няма да ги подготви за тях в бъдеще. Детството е времето, когато се учим да живеем.

Когато казвате „погрижих се за теб и реших проблема“, вие внушавате „ти не можеш да направим това сам, няма да успееш“. Този подход води до повишена тревожност и тотален дискомфорт в конфликта ситуация. Възпитанието в стил „тревокосачка“ има краткосрочни цели: „Ако за мен е по-лесно, отколкото за детето ми, защо да не направя това за него?“ Когато родителите премахват всички препятствия по пътя на детето, те го лишават от възможността да намери свой начин за преодоляването им.

Стефани Самър, клиничен психолог в интервю за „Добро утро, Америка“

Дете, което никога не се е опитвало да се справи с нещо по-сложно в училище, в университета никога няма да помисли: „О, струва ми се, че трябва да положа усилия да уча по-добре. Ще се консултирам с преподавателите си, може да поработя с други студенти в групата, да поискам техните записки.“ Вместо това то:

- ще обвини за неуспеха си своите преподаватели;

- ще потърси помощ от родителите си;

- ще се отчая и ще се чувства нищожество;

- ще започне да мисли, че е провалило обучението и бъдещата си кариера;

- ще реши, че е глупаво и затова не успява;

- ще изпадне в ступор и дори няма да се опита да направи нещо.

Тъжно, нали? Ще ви дам още един пример: позвъни ми родител, който помоли да преместя датата за предаване на проекта на детето му. Казах му, че няма проблем, но попитах: „Защо ученикът сам не ме помоли за това?“ - В часовете винаги подчертавам, че могат да се обръщат към мен в такива случаи или ако нещо ги затруднява и имат нужда от помощ. Майката ми отговори, че обикновено тя решава такива проблеми.

"Какви такива? – искаше ми се да попитам – Такива, заради които детето трябва да излезе от зоната си комфорт?"

Разбира се, има родители, чиито деца страдат от депресия, тревожност или друг проблем. Разбирам стремежа на майките и бащите да направят живота малко по-лесен, защото прекрасно знаят, какви ситуации могат да предизвикат усложненията при децата им. Но не смятам, че да създаваш стерилно пространство е начин да помогнеш на детето си, дори и ако е много емоционално.

Самият аз страдах от клинична тревожност, борих се с това през цялото си детство, продължавам да се боря и сега. Не съм сигурен, че бъдещето ми щеше да е по-добро, ако още в детството ме бяха научили да избягвам всички трудности.

Ако искаме децата ни да са здрави и успешни възрастни, дайте да ги научим да решават проблемите си, а не да бягат от тях.


Препоръчваме ви още:

Майка-орлица или прелетна птища

За майките-орлици и конфликтите на детските плащадки

Епидемията на разглезването

 

Последно променена в Неделя, 30 Септември 2018 13:00
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам