Колко извънкласни форми са нужни на щастливото дете

И как навреме да разберем какво превръща живота на децата в кошмар?

Гледната точка е на психоложката и майка на две деца Анна Бикова, автор на "Аз съм мързелива майка".

Детето стана някак мързеливо

На първата консултация винаги моля родителя да дойде сам. Дори да смята, че проблемът е единствено в детето. Сам, защото трябва да събера много информация. А за целта трябва да задам много въпроси. Някои от тях не е коректно да задавам пред детето. Това обяснявам на всеки родител, но в процеса на разговор може да стане ясно, че проблемът съвсем не е в детето…

- Напоследък не се разбирам добре с детето си. Винаги всичко е било нормално, а сега започна да лъже.

- С какво си обяснявате това?

- С мързела. Стана някак мързелива. Не се старае.

- А може ли да ми обясните по-подробно. В какво се изразява този мързел и в какви случаи дъщеря Ви лъже?

- Питам я дали си е научила уроците. Казва, че ги е научила, седи и си играе. После разбирам, че това не е така. Случва се вече много пъти. После започнаха проблемите с кръжока по рисуване. Сама пожела да се запише, не съм я заставяла. Клубът е съвсем наблизо и ходи сама. Оказа се, че невинаги го посещава. Разбрахме случайно. Излиза уж за рисуване, а се разхожда.

Деца под амбициозен родителски поглед

0f597c772f890f86635f670eec728e88 XL

Единствената възможност да поиграеш, е да излъжеш

Има закономерност: „Лъжат този, на когото се страхуват да кажат истината.“

Ако не избяга от рисуването, ще остане без разходка. Защото освен него („то е съвсем наблизо и изобщо не я изморява“) има и английски („учителят идва вкъщи“), плуване („само веднъж в седмицата, здравословно е“) и танци („задължително е, все пак е момиченце“). Целият ден е програмиран. Свободното време е вечер след 20 часа… но и то не е свободно. Трябва да си научи уроците.

- А остава ли й време да си поиграе?

- Като си научи уроците, може да играе. Но рядко успява. Понеже я мързи и се разсейва, й трябва повече време да си научи. А като види, че времето напредва и трябва да си ляга, започва да плаче.

Единствената възможност да поиграеш, е да излъжеш, че уроците са научени

Ако преброим всички извънкласни форми и часове в училище и за домашна подготовка излиза, че всеки ден момиченцето се занимава по 8-9 часа – това е колкото работния ден на един възрастен.

Оставете на детето време да живее.

Веднага си спомних откъс от книгата „Полиана“ на американската писателка Елинор Портър.

„След като запозна племенницата си с плана за деня, мис Поли стана и се отправи към изхода.

- Но, лельо Поли! – изплашено извика Полиана. – Лельо Поли! Кога ще живея? Вие не ми оставихте никакво време.

- Да живееш? – удивено изкриви устни леля Поли. – Не разбирам, какво имаш предвид, дете мое? Всички ние живеем, докато Господ не ни прибере при Себе си. И ти живееш, с каквото и да се занимаваш.

- Да, лельо Поли! Разбира се, през цялото време докато изпълнявам задачите си, аз няма да престана да дишам или да се движа. Но това не означава, че ще живея. Когато казвам „живея“, лельо Поли, имам предвид да правя това, което искам.“

Та, колко часа на ден живее детето ви?

Детето-трофей

9063df0b1b4d9d96fd7fea653ac618e5 XL

Как да разберем, че детето е претоварено

Това, разбира се, не означава, че трябва да изпадаме в другата крайност и да го освободим от всички допълнителни занимания (макар че такъв вариант е възможен).

При избора на допълнителни ангажименти трябва да се ориентираме по два критерия: желанието на детето и възможностите му. В случая под „възможности“ разбираме доколко ресурсите на организма му позволяват да издържи натоварването.

Едно момиче иска да се занимава с много неща. То е от тези, за които пише Агния Барто: „Драмкръжок, кръжок по фотография… и ми се пее.“ Веднъж припада на репетиция.

Друго момиче при подобно натоварване не припада, но става нервно и плачливо. Като не му се получи нещо – идват сълзите. Трето започва често да боледува.

Признаците, че трябва да освободим детето от натоварването са свързани и със съня:

Първи вариант – Детето спи зле, трудно заспива, сънят му е неспокоен, често има кошмари.

Втори вариант – Детето спи добре. Твърде добре. Заспива седнало по време на обяда. В съблекалнята. В очакване на тренировката. Прибира се от училище и заспива, макар да е имало пълноценен нощен сън.

Разбира се, и първият, и вторият вариант са повод да потърсим невролог и терапевт. Но проблемът може да отшуми от само себе си, ако намалим натоварването.

Признаци на нормалното натоварване (има дни, когато не му се занимава особено, но по-често няма съпротива).

Детето е бодро и активно, сънят и апетитът му са нормални (нормален апетит означава, че не е променило хранителните си навици. Ако е злоядо, това е индивидуална норма.)

Детето ляга навреме, не се заседява до късно с уроците.

Детето не е станало нервно, агресивно или плачливо.

В ежедневния му режим е предвидено време за игри навън.

Има свободно време, което може да използва за каквото поиска.

Родителят, който го съпровожда през деня, не е с усещането, че се въртят като катерица в колело.

С други думи и на детето, и на възрастния им остава време да живеят.

 

Препоръчваме ви още:

Защо ги раждаме? За да ги харесват другите?

Детето ми е обикновено

Помагаме или пречим?

 

Последно променена в Четвъртък, 30 Август 2018 14:19
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам