Защо изхвърлих всички играчки

Възможно ли е да се избавим от вещоманията? Оглеждам купищата играчки и вещи в стаите на момчетата и си представям как биха запротестирали, ако ги прибера. Не няколко, дори не половината, а всичките... Направо ми се струва невъзможно, макар че има моменти, когато мечтая да го направя и да се отърва от всичко веднъж завинаги.

А може би не е чак толкова невъзможно. Вижте какво разказва тази майка.

Преди време си поставих за цел да се избавя от излишните вещи и да опростя максимално живота на семейството ни. В продължение на девет месеца аз раздадох 75% от играчките и оставих само тези, които развиват въображението, и с които децата ми обичат да играят. Бях убедена, че това е правилно.

Твърде много вещи

Случи се да посетим развлекателен парк, посветен на динозаврите в Орландо. След това решихме да заведем децата на вечеря в ресторантче, което беше декорирано в стилистиката на динозаврите. Докато чакахме да се освободи маса, дъщеря ми забеляза една играчка от типа – „сглоби динозавър“ в близкия магазин. Макар че й отказахме, от този момент нататък не мислеше за нищо друго. Така и не можа да се наслади на вечерята и на интересната обстановка (огромни движещи се динозаври и метеоритен дъжд). На връщане, докато осъждахме с децата изминалия ден, ние с мъжа ми коментирахме помежду си, че детето ни не умее да се забавлява.

igrachki2

Преломният момент

Една сутрин, в края на юли (след като за стотен път помолих децата да приберат стаята си) съвсем импулсивно направих нещо невероятно. Прибрах всичките им играчки. Два дни, в продължение на няколко часа, въвеждах ред в детската стая, а това все пак е нещо, което правя доста често. Не помолих децата сами да се оправят този невъобразим хаос. Накарах ги само да приберат няколко играчки от пода и да ги сложат в кашона. Всеки път, когато влизах да проверя дали са го направили, стаята изглеждаше все по-разхвърляна от преди. Накрая се предадох и прибрах всичко. Търпението ми свърши. Спокойно започнах да опаковам всяка вещ. Всяка играчка. Барби, новите мебели за куклената къща, самата къща. Даже прибрах и нощното гърне, което стои под леглото. Момичетата ме гледаха в пълна тишина в продължение на няколко минути, после когато шокът премина, се втурнаха да ми помагат. Така събрахме всичко от стаята им.

Резултатите

Нямах никаква представа до какви сериозни промени ще доведе това импулсивно решение. След четири седмици отидохме на море и тогава за пръв път забелязах разликата в поведението на децата си. Момичетата не поискаха нищо да им купя. Нито играчка, нито сувенир, нито герданче от уличните търговци. Нищо. Минахме покрай десетки магазини, но на децата им харесваше просто да гледат витрините, без да си купуват нищо. Най-много ме порази това, че не се налагаше да им обясняваме, че е по-важно, че сме заедно и се забавляваме. Ако не бях го видяла с очите си, нямаше да повярвам, как е възможно толкова бързо да се избави човек от вещоманията. Честно казано, когато им прибрах всички играчки, не знаех какво да очаквам. Не ме напускаше притеснението, че лишавам децата си от развлечения.

Оказа се точно обратното. Вместо да скучаят те непрекъснато си намираха занимания. Научиха се по-дълго да съсредоточават вниманието си и да се фокусират върху определена дейност. Сега могат с часове да рисуват, четат или да играят на криеница. Когато им давам нещо (все пак не изхвърлих всичко), например легото или кухненските прибори, те се занимават с него цял ден. Останалите играчки бяха забравени и впоследствие дарени.

Това, което най-много ми харесва, е че сега децата ми могат да преценява реалността. Те не пожелаха да задържат нищо друго освен една-две любими играчки. Харесва им, че не се налага непрекъснато да прибират стаята си. Една сутрин с дъщеря ми отивахме на тренировки по гимнастика, когато ми каза: „Мамо, много е хубаво, че сега нямаме толкова много играчки. Можем просто да си четем книжка и да си говорим.“ Дъщеря ми по-рано от мен разбра, че вещоманията няма да ни направи щастливи.

igrachki3

Няма връщане назад

Когато станах майка, бях много щастлива, че ще мога да дам на децата си всичко, което ми е липсвало в детството. Исках животът ни да бъде съвършен и това задължително включваше прекрасна детска стая, пълна с красиви вещи. Мислех, че ще ги направя щастливи, купувайки поредната играчка, но това се оказа заблуда. Често купувам нещо, когато ми е тъжно или скучно, като че ли запълвам празнина. Съпругът ми се смее на този навик. Въпреки че постоянно говоря за това как искам да се избавя от излишните вещи, аз все още често не мога да се спра от поредната покупка. Обикновено се оправдавам с това, че е имало разпродажба, че това ми е много необходимо, че съм го заслужила. Всъщност е просто още една вещ, която купувам, за да реша проблем, който е много по-дълбок.

Вещите сами по себе си не са зло. Но ние постоянно попадаме под влиянието на навика да мислим, че това, което имаме, не е достатъчно добро. Вечната гонка за по-хубави играчки, по-красиви дрехи, по-големи домове, по-мощни коли, компютри, телефони ни кара да забравим нещата, които наистина са важни. Разбрах това, когато видях промяната в собствените си деца, след като им прибрах играчките. Вместо аз да ги уча на нещата от живота, получих ценен урок от тях.

 Препоръчваме ви още:

Игри и играчки през втората година на детето

Как детето се учи чрез движение

Маркери на детското развитие от 1 до 5 години

 

Последно променена в Петък, 03 Август 2018 00:08
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам