Защо обичам да пътувам с детето?

Автор: Нина Любенова

Много обичаме да пътуваме. Не се спираме. Приятелите ни чакат с нетърпение да кача снимки от следващата дестинация (което винаги правя с някой и друг сезон закъснение). Халата, дето си родихме, единствено ни спира от някои по-екстремни маршрути. Но докато порасне достатъчно, за да ни придружава, ще обиколим всичко останало и ще си оставим тези усещания за десерт. 

Всъщност обичам да пътувам с детето. Това ни сплотява. По време на път излизаме извън ежедневния коловоз, попадаме в ситуации извън зоната ни на комфорт, споделяме нови емоции и впечатления. Загърбваме всички правила. Влизаме в супермаркета, пълним количката с лакомства, чипс и пуканки и си уреждаме семейна киновечер в хотелската стая. Разговорите се въртят покрай емоции, маршрути, поройния дъжд, от който едва избягахме, трудните за произнасяне имена, изписани по табелките, които задминаваме по пътя. И в такива моменти се опознаваме отново и заздравяваме връзката помежду ни. 

Преди детето пътувахме от точка А до точка Б. Покрай него се научихме да правим маршрути. Да търсим интересни места на всеки час и половина-два разстояние, където да има по нещо интересно за всеки от нас. Научихме, че не крайната точка е целта, а да пропътуваме разстоянието заедно.

А той от своя страна учи много. Не само как да търси детски площадки в Google maps на двегодишна възраст или как да се ориентира по карта на три, или сам да прави маршрути на 4 години. Расте отворен към света, към това да опитва нови неща. Научи се кога да върви с часове и кога да почива, да бъде търпелив. Докосва се до замъци, истински рицари, катери кули, опознава сърни и елени в естествената им среда. Знае колко са тънки стените на хотелските стаи и защо не бива да притесняваме останалите гости на хотела. И най-вече знае, че още нищо не знае за толкова много места по света. А за мен най-ценното е, че се учи да се бори със страховете и притесненията си.

maping logo

На всяко пътуване опитваме по нещо ново. Далеч от любимите домашни ястия сме принудени да пробваме непознати неща. Не всички ни допадат, но пък често откриваме нови любими вкусове и комбинации. А нашето злоядо момче всеки път ни изненадва. Миналото лято както мразеше зеленчуци, така от един обяд изяде само листата маруля от всичко в чинията му.

Тази година бяхме на път точно по Великден. Малкият не спря да повтаря, че сега за него няма да има традиционният за Англия лов на яйца (egg hunt). Вкарах го в магазина на близкия туристически център и му казах, че намери ли яйце, негово е. Нахъсан хукна между стелажите и клиентите. Избра си яйце, от което излиза дракон. И имаше най-незабравимия egg hunt от всичките си приятели. 

Никога не пътуваме с много багаж. Това ни отърсва от материализма на ежедневието. Живеем съвсем комфортно и с малко вещи. Оставяме всичко, което не е от първа необходимост и смятаме за излишно у дома. С всяко следващо пътуване трупаме опит и багажът ни става все по-оптимален и по-функционален. Дори детето започна да взема не повече от 2-3 малки играчки/книги със себе си. Просто защото не му трябват. Намира си нови игри и интересни занимания където и да отидем. А когато се завърнем у дома, след дълго отсъствие, преоткриваме любимите вещи с голямо удоволствие и ги оценяваме отново.

Покрай пътуванията прилагаме наученото на практика. Например за пръв път си оправи сам багажа, когато се научи да брои: "Колко дни ще отсъстваме?" Брои квадратчетата на календара и казва 4. "Колко чифта чорапи ще ти трябват? А тениски? А гащи?... " И така упражни броенето и сортирането по дни, докато аз оправях своя багаж. Самостоятелността и да носиш отговорност за вещите си са добра основа за полезни навици в бъдеще.  

Малкият се научи да снима на старата ми сапунерка и снимките задължително се свалят на компютъра веднага след пристигането ни. Въртят се безброй пъти месеци наред с множество въпроси, преразказваме и анализираме ситуациите, смеем се на гафовете, мечтаем да се върнем пак на местата, които най-много са ни впечатлили. Всъщност най-хубавите ни спомени остават от семейните почивки.  


Препоръчваме ви още:

"Днес бяхме в един Кавал и се научихме да свирим"

За българското гражданство и пътуването с деца до България

Кога ще стигнееем?

 

Последно променена в Понеделник, 23 Юли 2018 19:33
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on