История с пръчка и камък

Домашното насилие е пагубно за формирането на здрави личности. Такова е посланието на Астрид Линдгрен, създала образите на Пипи и Карлсон, в реч, която тя държи през 1978 г. във Франкфурт на Майн. Речта е под надслов "Никога повече насилие" и бързо обикаля света. 

„Мисля, че трябва да започнем от самото начало - от децата! Те скоро ще управляват тази планета и ще решават дали да продължат с насилието или да живеят в мир и радост.

Помня какъв шок изживях, когато осъзнах: нас ни управляват обикновени хора, които не разполагат с дара на божествената предвидливост или нереалната мъдрост. Те са точно като нас, с техните слабости и страсти, но имат власт. Защо тези хора вземат толкова лоши решения? Дали защото са зли по природа?

Не мисля така. Децата не се раждат нито лоши, нито добри. Кой решава дали ще бъдат открити и добри или закоравели и ожесточени вълци единаци? Това сме ние, техните родители - хората, които са длъжни да покажат на детето какво е любов.

Достатъчно е просто да обичаш

O6GD5S0 ok

Веднъж срещнах жената на пастора. Тя ми разказа, че когато е била млада и родила първото си дете, не вярвала във възпитателната роля на побоите, макар тогава биенето на деца да е било доста разпространен педагогически метод. Но веднъж, когато синът ѝ бил на 4 или 5 години, направил някаква пакост и жената решила да пристъпи принципите си и да го напляска. Казала му да иде на двора и сам да намери пръчка, с която да изпълни наказанието.

Момченцето дълго не се връщало, а когато дошло, лицето му било мокро от сълзи и казало: „Мамо, не намерих пръчка, но намерих камък, който можеш да хвърлиш по мен.“

В този момент майката разбрала как изглежда тази ситуация през очите на малкото дете: ако моята майка иска да ми причини болка, няма никакво значение как ще го направи, със същия успех може да го направи и с камък.

Майката гушнала детето и заедно си поплакали. Тя оставила камъка на кухненската етажерка като спомен за това, че насилието не е изход.

Ще попитате: „Е, какво ни казвате, че ако спрем да наказваме децата си, ще създадем нов вид Хомо Сапиенс и всички в един миг ще станат добри, а войните ще изчезнат?“ - Не, разбира се, че не. Само детските писатели могат да вярват в подобна утопия. Този беден, нещастен свят се нуждае от купища реформи и промени.

Но децата ни виждат в колко много агресия тъне светът и е възможно да си мислят, че това е единственият начин за решаване на всички проблеми. И точно в този момент, ние, у дома, можем да им покажем, че има и друг път. Това е, което ние можем да направим за мира.

Камъкът върху кухненската етажерка ще ни помогне да запомним: „Не на насилието!“


Препоръчваме ви още:

На какво учат шамарите

10 разлики между възпитаното дете и "удобното" дете

Кога наказанието е ефективно?

 

Последно променена в Понеделник, 04 Юни 2018 14:37
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Искам пли плоститулката!

Искам пли плоститулката!

20 Сеп, 2018 Татко Калоян

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Да ги научим да учат

Да ги научим да учат

18 Сеп, 2018 Възпитание

Колко точно са големи 9-годишните?

Колко точно са големи 9-годишните?

19 Сеп, 2018 Образование

Хазарт

Хазарт

17 Окт, 2018 Истории

Ева на третия етаж

Ева на третия етаж

17 Окт, 2018 Истории

Къде живееш?

Къде живееш?

16 Окт, 2018 Истории

Малкият човек и светът наоколо

Малкият човек и светът наоколо

15 Окт, 2018 Възпитание

У дома

У дома

15 Окт, 2018 Истории

Време назад

Време назад

14 Окт, 2018 Истории

Шерше ла суп

Шерше ла суп

14 Окт, 2018 Забавно

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам