Какво да правим, ако детето бяга от нас на улицата

Разхождаме се и докато се оглеждаме, дребосъкът е драснал нанякъде. Колите по улицата не го плашат, а молбите да спре като че ли изобщо не стигат до него. Подобни трудности може да има и най-внимателната майка. Какво да правим ли? Преди всичко да разберем защо бяга детето.

Възможни причини

1. Детската любознателност

Тя може да е причина за импулсивното поведение на детето на улицата. Това е съвсем нормална реакция в ранна възраст.

Как да постъпим

Нека бъдем източник на детския интерес, като увличаме малкото в различни игри; като вземаме със себе си играчки, с които да се забавлява; като общуваме и привличаме вниманието му непрекъснато, като му разказваме интересни неща за всичко, което се случва наоколо, докато вървим. Можем да му обясняваме пътните знаци, да му показваме марките коли, да коментираме кучето, което разхождат пред нас, да посочваме магазините, да го учим на светофара и правилата за движение. Просто да говорим, за да задържим вниманието му.

2. Хиперопека

Когато възрастните прекалено ограничават потребността на детето от движение, започват да не му достигат стимули за развитие, които то се опитва да компенсира с повече енергия, понякога дори в своя вреда.

Как да постъпим

В този случай е добре да поотпуснем хватката. По време на разходка, можем да потърсим алтернативи, които позволяват на детето повече движение и свобода:

- да забраняваме само това, което представлява истинска, а не потенциална опасност; колкото по-рядко чува думата "не", толкова повече ще се вслушва в нея.

- да избираме за разходка безопасни места със заградена територия;

- да акцентираме върху това, което може да прави детето – да събира камъчета, да скубе трева, да играе с пясъка.

3. Лошо настроение на майката

Понякога децата несъзнателно се опитват да се отдалечат от мама, ако е преуморена, напрегната, замислена или настроението й не вещае нищо добро.

Как да постъпим

Ще трябва да поработим над собствените си емоции, за да не ги прехвърляме върху детето. Да се фокусираме на разходката и на удоволствието от нея. Това ще помогне и на нас да забравим грижите на ежедневието и да се позабавляваме.

4. Проверката на собствените граници

За да се развива пълноценно, детето има нужда само да открива и вижда опасностите от конкретно взаимодействие с околния свят. То се стреми да очертае зоната, в която може да действа свободно и да определи границите, след които следват ограниченията поставени от родителите.

Как да постъпим

Да позволим детето понякога да поема рискове, примерно да му дадем шанс да се качи на катерушката, пързалката самичко, макар да ни се струва опасно, да вярваме в силата и способностите му и постепенно да разширяваме свободната зона, като даваме възможност за вземане на самостоятелни решения.

Въпросите, чиито отговори трябва да знае всяко дете

3750 ok

5. Липсата на ясни и точни правила на поведение

Децата обичат правилата. Те им дават усещане за спокойствие и стабилност.

Как да постъпим

Поведението на детето на улицата трябва да се регулира не в движение, а отрано, като обясним какво може и какво не. Ако детето често бяга, още у дома, преди всяко излизане може да преговорим заедно какво е позволено и какво не. С похвали за точното изпълнение на правилата също можем да постигнем добър резултат.

6. Възрастовата криза

Обикновено 3-тата година е този вълшебен период, в който при детето се появява настойчивото: „Аз сам!“

Как да постъпим

Да опитаме да заинтригуваме детето с безопасни игри по време на разходката и да се въоръжим с търпение, докато този период премине.

Особеностите на темперамента

При някои хора инстинктът за свобода е по-силен. В детска възраст той се проявява в бунтарство, протест срещу всякакви ограничения и тревожност. Вероятно на всеки от нас се е случвало да върви с човек, който непрекъснато избързва напред, вместо да се наслади на съвместната разходка.

Как да постъпим

Да приемаме детето такова, каквото е.

7. Липсата на родителски авторитет у мама

Този вариант се среща много често, когато детето е възпитавано предимно от майка си. Заради обстоятелствата тя често се чувства изчерпана и няма сили за презареждане. Детето усеща нейната неувереност и проверява устойчивостта й чрез собствената си тревожност.
Друг възможен вариант е, когато семейството живее с по-възрастните си родители, единият от които диктува правилата вкъщи и потиска майката с авторитета си.

Как да постъпим

Не бива да приемаме друг възрастен да ни критикува в присъствието на детето. Трябва да изясним, че подобни забележки са допустими само на четири очи. И най-вече – да работим над себе си, да търсим начини да повишим увереността си.

Родителите също "прегарят"

OAIH okjpg

Инстинктът за самосъхранение при децата

Пусковият механизъм за вътрешна защита е страхът, с помощта на който се осъзнава сложността и опасността на ситуацията, преценяват се собствените сили и възможности. В ранна възраст чувството за самосъхранение не е напълно развито, защото на детето му липсва опит, за да разбере кое в околния свят е наистина опасно. Липсата на развит инстинкт за самосъхранение се компенсира от родителите. Когато се движи в пространството, и взаимодейства с него, детето добива представа за възможностите на собственото си тяло. Така се учи да разбира себе си и своите граници.

Кога имаме основание за притеснение

Когато детето не просто е невнимателно, но е в състояние да си причини болка. Отсъствието на рефлекси за предпазване и склонността към самонараняване са повод за тревога. Във всички останали случаи възпитателните мерки могат да помогнат.

Златните правила за безопасност - 10 полезни съвета

4527. okjpg

Какво да правим, ако детето бяга?

Да даваме повече самостоятелност. Ако е по-активно, трябва да помислим как да му предоставим повече свобода на движение и да се съобразяваме с поривите му за самостоятелност, когато е уместно.

Да насочваме действията му, като предложим да ни помага – да изхвърли опаковка от закуската си в кошчето, да сложи дрехите за пране в пералнята, да си избере с какво да се облече за разходка, да носи играчките си, когато отиваме в парка. Така ще му дадем повече възможности за самостоятелност и няма да му се налага да отстоява правата си.

Да го хвалим за доброто му поведение. Много е важно да отбелязваме напредъка му по конкретен повод: „Толкова се радвам, че когато те повиках, веднага дойде при мен.“

Да го приберем вкъщи. Това е много ефективна мярка, когато детето прекрачва забраните по време на разходка. Ако всеки път, когато се позволи да се откъсне от нас и да хукне, следва прибиране у дома, рано или късно то ще промени поведението си.

Да го учим да ни държи за ръка. Това е базов навик. Ако не сме настоятелни, детето няма да разбере защо е нужно да го прави. Можем да разделим маршрута си на зони, в които детето задължително трябва да ни държи за ръка и на такива, в които да върви самостоятелно. Но трябва винаги да се придържаме към определената линия. С времето то свиква и по-лесно преживява ограниченията на свободата му.

Да го инструктираме. Необходимо е да създадем твърди правила на поведение, по време на разходка, и редовно да ги припомняме. Детето трябва точно да знае какво може и какво не.

Да се застраховаме отрано, с подходяща игра. Вниманието и предпазливостта могат да се изградят и докато детето се забавлява. Нека му разкажем какви са опасностите на улицата. Можем да ги нарисуваме и да обсъдим подробно как вредят. Когато излезем на разходка, можем да предложим на детето само да ги открие.

Да ангажираме вниманието му по пътя. В случай че ни предстои преход, можем да го заинтригуваме с игри: на думички; с назоваване на обектите наоколо; с различни видове крачки (гигантска или джуджешка); с броене на дърветата или колите, които подминаваме; със съчиняване на приказка, докато стигнем до крайната си цел.

Източник: mamsila


Препоръчваме ви още:

Ако детето се изгуби

Урок по безопасност за най-малките

Няма страшно

 

Последно променена в Неделя, 03 Юни 2018 09:21
Прочетена 4467 пъти
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

My totally cool grandson :) #grandson #babybobby #mamaninja

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на