Децата ни и техните лоши приятели

Автор: Мария Пеева 

Косьо, моят тийнейджър, си е вкъщи вече три дни, разболя се на Априлци и сега го мъчи гърло, хрема, главобол. По тази причина пази стаята, пие чай и ровичка из интернет. И колкото и да съм му безинтересна, поради липса на друга компания (все пак приятелите му са на училище), от време на време пристига при мен с обичайния си навъсен вид и споделя нещо интересно, което е открил в глобалната мрежа. Та за тези три дни обогатих общата си култура с купища факти из живота на великите футболисти, малко астрономия, някой и друг медицински куриоз, и освен това научих за съществуването на едно изумително племе, което нямам идея как съм пропуснала досега. В Индийския океан, само на петдесетина км от оживено индийско пристанище, се намира остров Северен Сентинел, чието коренно население, наречено сентинели, е толкова враждебно към всякакви опити за контакт, че в крайна сметка Индия забранява приближаването на външни лица на 5 км от острова. В продължение на 60 000 години малка група хора живее там в пълна, тотална изолация от целия останал свят, от цялата цивилизация. Тези хора най-вероятно са щастливи сами със себе си, сред своите себеподобни, щом толкова категорично отказват да общуват с нас. Но след като с Косьо изгледахме няколко филмчета и изчетохме де що има из мрежата за тях (което е много малко, предимно наблюдения и записи от почтително разстояние, както и разкази за случайно озовали се в опасна близост рибари, които биват жестоко убити със стрели), установихме, че те са единствените хора на тази планета, които все още живеят в Каменната ера. Те дори не са открили огъня! Възможно ли е изобщо да си го представим? В нашето съвремие, в което човешки крак е стъпил на Луната, в което можем да говорим с приятелите си на другия край на света, в което наблюдаваме далечни галактики и надничаме в най-миниатюрните частици, все още съществуват хора, които не носят дрехи, не познават огъня, не знаят как да обработват земята, нямат писменост и дори не им хрумва, че има и друга храна освен суровата риба и кокосовите орехи. (Впрочем изглеждат в отлична форма, така че диетата им явно не е лоша). И след като известно време охкахме и ахкахме с Косьо, един въпрос изкристализира едновременно в главите ни. Защо, след като цялата останала част на човечеството е открила едно по едно всички тези неща, които са ни дърпали напред, кога по-бързо, кога по-бавно, защо тогава тази малка изолирана общност не е открила, нито изобретила съвсем, съвсем нищичко?

По каква причина в продължение на 60 000 години те са останали на същото ниво, на което са се озовали на острова в самото начало?

Отговорът много бързо последва въпроса, защото има само едно логично обяснение. Изолацията на племето. Те няма с кого да общуват, с кого да се съюзят или сбият, с кого да обменят информация и идеи, както и с кого да се надпреварват, за да се развиват. Нямат външни стимули. Нямат конкуренция, нямат врагове, нито приятели, те са сами и самодостатъчни. И очевидно са съвсем доволни от този факт.

Вероятно вече се досещате защо започнах с историята на сентинелите, след като всъщност пиша за децата ни и техните приятели. Няма начин да сте родители и темата за приятелствата на децата да не ви вълнува. Някои хлапета лесно се сприятеляват и бързо си намират среда, в която се чувстват добре. Други намират приятели по-трудно. А има и една много специална трета група, които сякаш все попадат на неподходящи приятели и родителите много се безпокоят, че децата им не са в правилната компания и могат да се окажат под лошо влияние. Аз бях от третата категория. В детството ми постоянно си избирах приятели, които са твърде различни от мен. Бях отличничка, четях много, не влизах в конфликтни ситуации, последното, което можеше да се каже за мен е, че съм проблемно дете, напротив. На мама съответно много й се искаше да си общувам с другите отличници в класа, с изявените и амбициозни деца. А аз сякаш напук си избирах все аутсайдери или бунтари, или пакостници. Тя ужасно се дразнеше и ми четеше дълги лекции как човек трябва да се събира със себеподобни, да си подбира внимателно средата, как рискувам да пропадна с тези мои приятели. Е, мама не позна, не пропаднах. Приятелите ми също не пропаднаха, освен може би двама-трима, които наистина хванаха кривите пътища и свършиха зле. Но повечето станаха читави хора, а някои и преуспяха дори по критериите на мама.

46599331 m

 

Разбира се, като се връщам назад във времето, разбирам опасенията й. Родителите обикновено искат безопасна среда за децата си. Но може би някои деца подсъзнателно търсят точно този тип приятелства - провокативните, сложните и трудните. Може би за тях е полезно точно това - да общуват с различни връстници, дори ако някои от тях ни се струват “лоши деца”. Вероятно по някакъв начин този контакт обогатява нашите добри и възпитани деца и им дава уроци, които ще са им полезни в живота. Може би ако ги държим само в стерилната им, чиста среда на “добри деца”, те няма да се научат да търсят, да откриват, да експериментират, а също и да губят, но и да побеждават. Също като сентинелите ще си останат доволни и самодостатъчни, изолирани от реалния свят в неговото многообразие. 

Всичко това на теория звучи много добре, но веднага изниква въпросът за лошото влияние. Какво правим, когато децата ни попаднат под лошо влияние? Когато в тайфата им се пие твърд алкохол, когато приятелите им се дрогират или правят безразборен секс? Не сме ли длъжни веднага да ги изолираме от тази компания, въпреки протестите им? Ако трябва да сменим училището, квартала, дори града?

Истината е, че колкото и да бягаме от лошото влияние, ако детето ни го търси, то ще го намери, където и да отидем. (Освен може би на острова на сентинелите). Единственият начин да спасим детето си от лошото влияние е да го научим да го регистрира навреме и ДА НЕ СЕ ЧУВСТВА ДЛЪЖНО да имитира поведение, което всъщност не харесва.

Как да го предпазим?

1. Първо - като му изградим самочувствие. Представете си ситуация, в която всички пушат. Детето ни харесва тази компания, защото са много "cool". Може би слушат неговата музика или си пада по някое момиче/момче, което движи с тази група. Дали ще се почувства длъжно да пуши и то, за да е като всички? Ако се харесва такова каквото е, няма да се чувства принудено да прави като всички останали. И по-интересното е, че те няма да го натискат, ако видят, че не поддава. Децата много бързо надушват слабостта и се възползват от нея. Но също така и бързо се научават да уважават самоувереността. Ако детето има ниско самочувствие, ето как можем да му помогнем да стане по-уверено.

2. Трябва също така да го научим да казва “не” още в съвсем детска възраст. Безпрекословното подчинение не бива да се поощрява. Ако ние научим детето си, че сме безгрешни, то ще свикне да приема за безгрешен всеки авторитет. Първо нашия, после на учителя, после на лидера в класа, после на лидера в компанията. А ако се озове в рискова ситуация - и на педофила. Не се радвайте, ако детето ви никога не ви противоречи. Напротив - поощрявайте го да има свое мнение и да го отстоява. Това е ценно умение за бъдещия му живот, когато няма да сте до него. Нека знае, че не бива да се подчинява и да прави неща против желанието си, само за да се харесва на останалите и за да избегне спора. По този въпрос може да прочетете повече в Удобното дете.

3. И не на последно място, трябва да изградим доверие помежду ни, за да сме спокойни, че то ще сподели с нас всичко, от което се чувства застрашено. Част от това доверие е и правото на детето ни да подбира само приятелите си. Може някои от тях да не са ни симпатични, може да ни се струва, че го използват или тормозят, или са под нивото му, но колкото и да сме мъдри и преживели, то не може да използва нашия опит наготово. Ако работеше така, щяхме да предаваме всичко научено досега по генетичен път, а не да откриваме топлата вода отново и отново. Ще се наложи да стиснем зъби (и палци) и да оставим детето си да се опари, да направи своите грешки, да преживее своите разочарования, за да намери своите истински приятели, които го обогатяват и заедно с които открива света и го опознава.

Препоръчвам ви и Как да си отгледаме жертва. Надявам се този текст да ви е бил полезен и ще се радвам да споделите и вашето мнение.

Последно променена в Четвъртък, 10 Май 2018 15:32
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Система, зачената в грях

Система, зачената в грях

19 Окт, 2018 Истории

Този етап

Този етап

21 Окт, 2018 Добра форма

Да не дава Господ!

Да не дава Господ!

23 Окт, 2018 Истории

Теб те е страх от мен

Теб те е страх от мен

22 Окт, 2018 Истории

И Европа изкрещя

И Европа изкрещя

24 Окт, 2018 Истории

Ти можеш всичко

Ти можеш всичко

18 Окт, 2018 Възпитание

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам