10 подаръка, които детето ни няма да забрави

Автор: Яна Пеева

Имам безброй спомени от детството си. За ваканциите винаги ходехме някъде - или на вилата, или някъде на почивка с приятели. С другите деца имахме книжката “100-те национални туристически обекта” и се състезавахме кой ще събере първи всички печатчета. Имам бегъл спомен, че може би е имало някаква награда за това, но не помня каква точно. Като се замисля, с всичко е така. Не съм страдала от липса на подаръци, но помня много малко от тях (концертите и книгите главно). Вместо това имам много ясни картини в главата си на случки и емоции. Как стоя на прозореца в кухнята и гледам как мама прави вечеря или мие чиниите, докато слушаме музика от тумбестия сребърно-жълт CD плейър, който местехме от стая в стая. Как съм стъпила върху стол в хола и с баща ми гледаме снежинките на светлината от уличните лампи, докато чакаме мама да се прибере от работа. Първият ми концерт (на Щурците) и как мама и тати ме посрещат вкъщи след това и нямат търпение да им разкажа. Дядо, който ме е гушнал пред кайсиите на вилата, за да се снимаме - аз съм облечена в синьо-бяло костюмче, а той е със загоряла от слънцето кожа, заради постоянната работа в градината. Детството ми има вкус на препечени филийки, домашна лютеница и компот от праскови. Благодарна съм им, че са ме научили, че преживяванията и емоциите с близките хора, са много по-важни от това колко Барбита и конструктори имам. И точно чрез тези преживявания са ми направили най-хубавите подаръци:

1. Оптимизъм. Мама е съвършен оптимист. Аз не чак толкова, но има много малко неща, които могат да ме разклатят. Вкъщи Теди е песимистът, а аз съм тази, която повтаря, че всичко ще се оправи. Винаги. Не знам дали е полезно качество, но определено ме кара да се чувствам сякаш имам контрол над нещата и способността да ги направя по-добри.

2. Любопитство. Дядо ми беше много любознателен човек. Сигурно с часове е разказвал на мен и на Ники за инките, маите, древните египтяни. От него ни е любовта към енциклопедиите и към различните култури. Щеше да е най-гордият човек на света, ако беше тук, за да види жаждата на брат ми за нови изживявания и опознаване на различни хора.

Отговорът на Вселената

30776660 10214398031078347 160760386 n

3. Време заедно. Винаги сме се хранели заедно. Дори и някой да не е гладен, всички сядаме на масата. Винаги са ми били странни семействата, които ядат поотделно, когато могат да го правят заедно. Това ни е времето за разговори, за споделяне, за заедност.

4. Любов към природата. Въпреки че съм градско дете и не си представям (все още) да избягам на село, изпитвам едно страхопочитание към природата. Семейството ми не е на сериозни планинари, но винаги когато сме имали възможност, сме се радвали на зеленината около нас. Дали легнали под крушата на вилата, или докато сме на почивка в планината и сме решили да се разходим. Знам колко е красиво да си сред чистата природа, затова и винаги се опитвам да пазя чисто около себе си.

За стереотипите във възпитанието

31165617 10209573797141888 3773033730499674112 n

5. Възможност. Като малка постоянно съм се записвала на различни неща. Още от детската градина. На английски, на танци, на карате. Вярно, танците продължиха около 4 урока, а каратето ми омръзна за не повече от месец. Но нашите никога не са ме спирали и винаги са насърчавали любопитството ми и са ми давали възможност сама да реша какво искам да правя. Плуването си остана моето нещо. Както и четенето на книги с часове, загубила връзка с останалия свят.

6. Внимание. Невинаги са имали време за мен, случвало се е да са заети и да ми кажат “по-късно”. Но когато това “по-късно” дойде, винаги съм имала цялото им внимание. Дали за да ми помогнат с домашното по география или за да им се оплача от нещо - това си е било нашето време, непрекъсвано от нищо.

7. Поощрение. Малките (и големите също, естествено) ни успехи винаги са били награждавани. Едно простичко “браво” върши чудеса с несигурно дете (или възрастен).

8. Целувки и прегръдки. Няма нищо по-хубаво от това мама да те прегърне и да те целуне по челото. Или баба. Или татко. Или брат ти. Като цяло няма нищо по-хубаво от прегръдките и целувките!

На мама, която винаги мисли за другите преди себе си

30776281 10214398084199675 376278447 n

9. Обич. Винаги сме знаели, че сме много обичани. И че в крайна сметка това е най-важното нещо.

10. Надежда. Знам, че се случват гадни неща в живота. Хората си отиват, понякога ни боли, понякога нищо не се получава такова, каквото ни се иска да бъде. Мама, която винаги е усмихната, ни научи, че няма нищо лошо в това да се надяваш, защото надеждата ни помага, когато е трудно.

Странно е как се замисляш, когато вече имаш собствено дете. Иска ми се да го научим да е безстрашен, обичащ и добър. И точно защото нашите родители са ни научили ние с Теди да бъдем такива, си мисля, че ще се справим… или поне ще дадем всичко от себе си.


Препоръчваме ви още:

Не случи на семейство, Яна!

Бебето не е рестарт, а ъпгрейд

Последните хора на света

Последно променена в Вторник, 24 Април 2018 13:45
Прочетена 34397 пъти
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Hi, Granny :) #mamaninja #grandson #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Съгласен съм