Всеки родител би искал детето да му помага в домашните задължения. Защо трябва да го учим на това? Защото формира отговорност, самостоятелност и отзивчивост.

Детето отрано се учи да уважава труда на другите, не се възприема като гост, когото всички са длъжни да обслужват и не изисква подобно отношение към себе си. Това предотвратява донякъде и появата на типичния за пубертета егоизъм. Децата, които могат да си приготвят сандвич, да пуснат пералнята, да изчистят стаята си израстват самостоятелни възрастни, способни да изградят партньорски отношения, по-лесно се адаптират към самостоятелен живот, далеч от родителите си. Уменията да се грижат за дома им помагат и когато структурират собствен бизнес.

Задълженията вкъщи учат
на отговорност и справяне с трудностите

Какво е добре да могат на 7-9 години

- да почистват с прахосмукачка, да бършат прах;

- да подреждат, да сортират дрехите си (чистите в шкафа, мръсните за пране);

- да почистват обувките си и да ги съхраняват на мястото отделено за това;

- да се грижат за правилното изразходване на джобните си пари;

- да носят част от покупките, да ги поставят на нужните места (в шкаф, в хладилника);

- да се грижат за домашните любимци – да ги хранят, мият, да почистват купичките им за храна и вода;

- да мият съдовете и да ги прибират;

- да оправят леглата си;

- да си направят сандвич или салата;

- да помагат на родителите си в приготвянето на храна за семейството – да обелят картофи, да измият плодовете или зеленчуците, да сложат вода в тенджера за супа или макарони, да сварят яйца;

- да сортират прането за пералнята;

- да преценяват какво да облекат за училище или за разходка;

- да помагат на родителите си в грижите за по-малките си братя и сестри.

Вашият тийнейджър може ли го?

Как можем да ги научим на това

Изброихме нещата, с които едно дете на тази възраст би могло да се справи, но това не означава, че трябва веднага да започне да го прави ежедневно и безупречно. Можем значително да го улесним, ако го подготвим предварително.

Стъпка първа - да разкажем на детето какви са ангажиментите по дома

Ако в по-ранна възраст то е било освободено от каквито и да било грижи, можем да отделим време, за да го запознаем с това как се поддържа един дом, какво правим ежедневно за това. Възможно е да предизвикаме изненада, защото много от нещата, които вършат мама и татко са го съпътствали от раждането му и едва ли си дава сметка, че са необходими усилия, за да бъдат правени. Не бива да ни разочарова липсата на ентусиазъм в началото, особено ако преди това не сме правили опити да привлечем детето в тези дейности.

Стъпка втора - да обясним на детето защо е необходимо да взема участие в тези грижи

Без излишна емоционалност и повелителен тон трябва да разясним, че чистият, уютен дом не е грижа единствено на мама и татко, а принос на всеки член на семейството. Когато изпълняват своята част от отговорностите, децата не просто помагат, а създават комфорт за всички в дома.

Те са толкова различни

Стъпка трета - да разпределим ангажиментите между всички членове на семейството

След като сме презентирали всички тегоби на семейния бит, можем заедно да изберем тези задължения, които детето ще е в състояние да поеме и да ги изпълнява ежедневно. Трябва да сме готови да се сблъскаме с възмущение и негативизъм, запазвайки спокойствие. Можем да обясним, че разбираме недоволството, но имаме нови правила и трябва да се споразумеем. Важно е отговорностите да не са твърде много, защото когато детето не се справя с обема работа, който заедно сме определили, категорично ще загуби интерес към своята част от домашните задължения. Не бива и да са твърде малко, защото няма да има никакъв възпитателен ефект. Можем ненатрапчиво да управляваме процеса на избор, като предварително обмислим какво да възложим на детето, като се съобразим с натоварването му в училище, с извънучилищните дейности и неговия темперамент.

Стъпка четвърта - да направим график

За да са мотивирани и за да разбират как точно се разпределя домашната работа между членовете на семейството би било добре да направим график, в който точно е описано в кои дни, кой какви задължения има. Ако той е поставен на видно място, ще е значително по-трудно някой да се оправдае с това, че е забравил или не е разбрал. Това че графикът е за всеки член от семейството, и е напълно прозрачен, означава, че ще трябва да понесем забележките на наследниците, ако пренебрегнем някое свое задължение.

Как работи поколението Y

Стъпка пета - да научим детето правилно и редовно да изпълнява поетите си ангажименти

Задачите са разпределени и семейството е готово да започне новия си живот. Сега настъпва най-отговорният момент, защото трябва да сме настойчиви, хладнокръвни и последователни ежедневно, докато се формират трайни навици. Това означава, че трябва да помогнем в началото, след това да наблюдаваме изпълнението и да съдействаме, ако се налага, да напомняме, че това са отговорности, които са единствено негова задача. Ако детето се сблъска с трудности или не се справя достатъчно добре, трябва да спестим критичните си коментари и заедно с него да изгладим проблемните моменти. Понякога ще ни се струва, че е по-лесно сами да полеем цветята си, да проснем прането или да изчистим праха, но не трябва да забравяме, че опитът ни е запознал със стотици малки нюанси, които значително ни улесняват, а за малкото детето все още са непознати. Затова трябва да сме изчерпателни и последователни, когато предаваме опит. Къде стои прахосмукачката, как се монтира и включва, къде трябва да се мине с влажна кърпа, с какъв препарат става това, къде се намира той, колко пъти в седмицата се прави това, как се поливат едните и другите цветя – това са детайли, които детето не знае и трябва да научи от нас. Да, то много пъти е виждало какво вършим, но никога не го е правило целенасочено.

Стъпка шеста - да бъдем креативни

Можем да установим състезателно начало. Да помислим за някакъв вид поощрение – не във вид на пари или подаръчета, а на права, които бихме им делегирали като на „големите“ – като да изберат менюто за уикенда например, да им отпуснем час игра повече и т.н.

5 неща, които децата не могат, въпреки че ние мислим, че могат

Стъпка седма - когато детето не изпълнява задълженията си, да търсим причината

Всеки може да пропусне да направи нещо, а за детето е още по-валидно. Ако се е върнало от училище уморено или разстроено, не бива да се нахвърляме с претенции за несвършена работа, а да се поинтересуваме какво му се е случило, да му съчувстваме, да го прегърнем и подкрепим. Това обаче не означава, че трябва напълно да отменим ангажиментите му. Това, което е пропуснало днес, ще трябва да навакса по-късно или утре – защото неговите задължения не могат да бъдат поети от друг. Другите също имат своите отговорности. Важно е детето да свикне, че е член на семейството с всички права и задължения произтичащи от това. Да знае, че от него също зависи начинът на живот в дома и когато е дало своя принос - да получи благодарност и усещане за значимост.

Стъпка осма - да не щадим похвали, когато детето е изпълнило ангажиментите си в дома

То трябва да усеща, че ценим приноса му, че неговата помощ е важна. Можем да бъде гъвкави и да се съобразим с естествените му предпочитания – ако не обича да бърше прах, но с удоволствие помага в кухнята, бихме могли да преразгледаме неговите задължения и да сменим кръга му от задачи, но за известно време. Защото то трябва да се научи да се справя с всички етапи от водене на домакинството – съобразно възрастта си. Поддържането на обратна връзка също ще ни е от полза – ако говорим с детето за това, което върши, ще разберем къде се затруднява.

Когато са уверени, че за своето участие получават признание и уважение от родителите си, че благодарение на помощта мама има повече време за тях и всички са спокойни и усмихнати, децата трудно ще откажат да изпълняват ангажиментите си и ще се отнасят с повече разбиране към тях.

Източник: uaua.info

Препоръчваме ви още:

Маркери на детското развитие до една година

Маркери на детското развитие от 1 до 5 години

Защо за децата е полезно да готвят