Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Ти можеш

Автор: Мария Пеева

Едното от моите момчета е в тази интересна възраст, наречена “пубертет”, която освен с акне, бушуващи хормони, неутолим апетит и рязко избуяване на ръста, се характеризира и с непрестанен бунт срещу авторитетите и моделите - били те родителски, учителски или обществени.

На скорошния Великден, християнски празник, който всички у дома много обичаме, синът ми заяви, че няма да го празнува, защото е атеист. При това си заявление ме изгледа с предизвикателен поглед, присвил в две цепки красивите си тъмни очи, здраво стиснал устни, изпъчил брадичката напред, отвисоко някак, което не го затруднява особено, предвид факта, че вече е с цели двайсет санта над мен, със скромния ми ръст от един и шейсет и четири.

Подозирам, че очакваше от мен по-емоционален отпор, но тъй като вече съм водила подобен разговор с батко му, не се трогнах особено.

- Можеш да си атеист, щом така си решил.
- Не е защото съм решил, а защото няма никакви доказателства, че Бог съществува.
- Няма доказателства и за противното. Дали си религиозен или атеист, и двете са въпрос на вяра. В единия случай вярваш, че има Бог, в другия - че няма. Не съществуват доказателства нито за едното, нито за другото.
- Значи няма да ми се сърдиш, че не вярвам в Бог?
- Изборът на религия е изконно право на всеки човек. Ние с баща ти сме християни, както знаеш, но това в никакъв случай не означава, че и ти трябва задължително да си като нас. Няма да те обичаме по-малко, ако не си. Няма да те обичаме повече, ако си.
- Просто прекалено много гадни неща са правили хората заради религията. И все още правят.
- Хората правят гадни неща и заради най-прекрасните идеи. Това не прави идеите лоши. Всъщност хората, които искат да правят лоши неща, понякога се нуждаят от идея, с която да се оправдават. Ако са наистина вярващи, биха зачитали малко повече живота на другите. “Обичай ближния си като себе си” е основен принцип на християнството.
- Библията си противоречи на много места.
- Всъщност ти не си я чел.

Тук младежът е туш. Замисля се за малко и казва:
- Някой ден ще я прочета, за да мога да те оборя.

- Нямам нищо против да ме обориш. Но пак ти казвам, че реално не можеш да обориш никого, който вярва достатъчно силно в нещо. Както аз не мога да оборя един атеист, ако той вярва достатъчно силно, че няма Бог. Всъщност, като прочетеш Библията, ще намериш и историята на Тома, който не вярвал, че Христос е възкръснал и е искал да види раните му, за да се убеди с очите си. А Исус му се явил и му показал раните си, а после му казал, че са блажени тези, които без да видят, са повярвали.

- Но как изобщо хората могат да вярват в такива неща? Как някой е умрял и възкръсва? И всичко е написано по толкова странен начин.

- Това е книга на 2000 години и е писана на езика и стила, който хората са използвали тогава. Но мъдростта, която ще намериш в нея, е вечна и посланията, които са написани там, са валидни и днес. А вярата е най-голямата сила, която притежаваме. Всичко велико, което човек постига, го прави с вяра - понякога е с вяра в Бог, друг път с вяра в човечеството, или в себе си, или в някаква идея или кауза, или в друг човек. Дори науката нямаше да съществува без вяра. Ако се замислиш, вярата е неделима част от нашия живот. Голямата част от нещата, които правим всеки ден, ги правим заради вярата си, а не просто заради инстинкта да оцелеем като животинките. Аз правя сайта си, защото вярвам, че има смисъл в него. Ти учиш уроците си, защото вярваш, че можеш да станеш голям учен или инженер и да направиш света по-добър. Татко ти работи и постига толкова много, защото вярва в нашето семейство. Самият факт, че човек е способен да изпитва вяра, го прави различен от всички други живи същества на тази планета. Струва си да помислиш и за това. А Библията е толкова мъдра и защото ни дава правото на избор - да вярваме в Бог или не, да победим злото (там го наричат грях) или да му се подчиним. Това е нишката, която минава през цялата тази велика книга, през всичките й истории, дори и тези, които ще ти се сторят жестоки, противоречиви и необясними. Правото на избор как да живеем и в какво да вярваме ни прави хора и е най-големият ни дар. 

- Значи аз избирам да съм атеист. Поне засега.

- Добре. А аз избирам да съм вярваща, но уважавам твоя атеизъм.

- Тоест, няма да ме караш да ходя на църква и да правя разни безмислени ритуали.

- Не, разбира се. Да правиш ритуали без да разбираш смисъла им и без вяра е пълно губене на време. Ритуалите сами по себе си са нищо. 

- А мога ли да разказвам вицове за Христос?

- Не, защото както аз уважавам твоя атеизъм, така очаквам и ти да уважаваш моята вяра.

- Окей. - съгласи се младежът - Така е честно.

Малко разочарован, че разговорът е приключил без сблъсък, младежът изяжда няколко боядисани яйца и отива в стаята си. Все повече се убеждавам, че в тази възраст сякаш нарочно си търсят поводи, по които да спорят с нас, възрастните. Сякаш така ни доказват, че са вече пораснали. По-късно забелязвам, че Библията е изчезнала от библиотеката ни. Дали я е взел? Предполагам, но няма да го питам. Дали ще я прочете? Не знам. Не е лесна за четене, но си струва.

Иска ми се да му разкажа колко по-леко се живее с вяра и колко по-обясним става светът, но това си е неговият път и неговият живот. Мога да му кажа само едно.

Тимшел.

 

********

Тимшел означава "ти можеш" на староеврейски. Това са думите, с които Йехова се обръща към Каин в Битие, глава 4, стих 7. "Ако не правиш добро, грехът лежи пред вратата ти и се стреми към теб. Но ти МОЖЕШ да го надвиеш." Този израз е крайъгълният камък, върху който Стайнбек изгражда прекрасния си роман "На изток от Рая". В българския превод на Библията изразът е "ти трябва", но точното му значение е "ти можеш". Ти можеш, ти си способен, ти имаш тази сила. Дали ще го направиш? Решението е твое.

Надявам се синовете ми да прочетат и Стайнбек. Освен Библията. И още поне стотина книги, които са били определящи в моя живот. Но няма да се сърдя, ако те имат своите книги и своите пътища, различни от моите. Коя съм аз да им ги оспоря, след като Бог, в когото вярвам, им дава това право?

И не мога да не завърша с този цитат от Стайнбек, думите на мъдрия китаец Ли, един от най-запомнящите се герои не само в творчеството на Стайнбек, но и в световната литература въобще:

"Съществено е всяко писано слово, което е повлияло на мисленето и на живота на безброй хора. Съществуват милиони, в различни секти и църкви, които приемат заповедта „Победи го!“ и поставят тежестта върху подчинението. Милиони повече са ония, които чувстват предопределението в „ти трябва“. Нищо, каквото и да правят, не може да отмени онова, което ще стане. Но „ти можеш“! Ехе, това прави човека голям, приравнява го с боговете, защото в слабостта си, в своята низост и с убийството на брата си, той пак притежава великия избор. Той може да си избере път, да го извърви в борба и да победи."

Последно променена в Петък, 20 Април 2018 09:00
Прочетена 7456 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Сами пишем себе си

Сами пишем себе си

25 Апр, 2018 Истории

Въпрос на оцеляване

Въпрос на оцеляване

25 Апр, 2018 Здраве

Удобното дете

Удобното дете

25 Апр, 2018 Възпитание

Майката не е само "инкубатор"

Майката не е само "инкубатор"

25 Апр, 2018 Добра форма

Бавачка или баба

Бавачка или баба

25 Апр, 2018 Възпитание

Facebook

Hi, Granny :) #mamaninja #grandson #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on