Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Дзен възпитание

Представете си, че живеете с децата си в мир, любов и хармония, независимо от това, че вие сте хората, които ги възпитават. Трудно, нали? Но мъдрият Изток, с натрупаната от хилядолетия мъдрост, знае как да стане. Нарекъл е това състояние на пълна хармония – дзен. Ето няколко примерни кризисни ситуации с дзен решение.

1. Сутрин е, а хлапето никак не бърза да закуси и да се облече. В резултат от ранния ни сблъсък, освен че закъсняваме за работа, ние вече сме започнали деня със стрес, който ни съпътства до вечерта.

Тук и сега

Родителят казва: „Закъсняваме!“ Това звучи като заплаха, която детето не разбира, и (още по-лошо) която го плаши. За да протичат сутрините по-гладко първо трябва да сте създали режим – час на ставане, време за обличане, тоалет, време за закуска… Ако детето все още е твърде малко, за да се справи само, трябва да му помогнете. Не го карайте да бърза – казвайте му какво трябва да прави в нужната последователност. Така създавате навици, които ще са му полезни цял живот. Графикът е важен, макар за някои родители понятието да е неприемливо, когато става дума за деца. Но точно благодарение на фиксираното време, за една или друга дейност, детето чувства своята отговорност за реда в семейството. Най-популярната фраза на дзен философията е „Тук и сега“. Тя ни помага да използваме рационално единственото време, което е в наша власт – настоящето. Вчера вече няма, утре все още не съществува, реално е само това, което се случва „тук и сега“. И за детето единственият реален момент е настоящият. Това е преимуществото на детството, когато размислите за миналото или тревогите за бъдещето са непознати.

Крещите ли на детето?

 

2. Ходенето до магазина с него е кошмар. Непрекъснато бяга насам-натам, иска бонбони, губи се по щандовете за играчки и винаги капризничи, когато сме на касата.

Когато съзнанието ти е свободно, всичко наоколо придобива свобода.

Преди да започне да обвинява другите, дзен родителят ще потърси причината за поведението на детето си в себе си. Детето е неспокойно или разсеяно? Възможно е да е наследило тези качества от вас. Пред да се опитаме да променяме човека, който расте пред нас, е добре да се вгледаме в себе си. Дали самите ние не сме неспокойни или разсеяни? Може би то просто копира поведението ни. Безгрижното състояние на душата прилича на океанското дъно, което е спокойно, дори когато на повърхността му вилнее буря.

Възможно е и друго обяснение. Може би вие сте отишли на покупки след изморителен работен ден, а детето ви тъкмо се е върнало от училище. Ако е така, можете просто да прекарате известно време заедно, за да дойдете на себе си – да се разходите пеш, за да разредите напрежението и у двамата. Ако разходката не помогне особено, и детето все още е превъзбудено – предупредете го, че ако не се държи добре в магазина, ще има последствия. Важно е правилата и наказанията да му се съобщават отрано, в спокойна обстановка, а не в пристъп на яд.

Кога наказанието е ефективно?

 

3. Детето се събужда разплакано и ни търси по няколко пъти на нощ. След това му се допива вода или му е топло, или е сънувало кошмар.

Ако не се тревожите в конкретната ситуация, няма да се тревожите изобщо.

Кошмарите, страхът преди заспиване у децата са отражение на емоциите и тревогите, които не могат да изразят с думи. Според дзен учението нашите страхове винаги са изражение на тревогите свързани с бъдещето. Само ако се върнем към настоящето, ще успеем да разберем същността на притесненията си и ще можем да ги преодолеем. Дзен философията твърди: „Ден след ден ние подготвяме благополучното си бъдеще.“ Трябва да се грижим за всеки миг, минута след минута, да живеем в настоящето (а не да се тормозим с предположения какво ще се случи утре).

Ако детето е неспокойно, може всяка вечер, в продължение на 15 минути, да играете на „облачето на спокойствието“. Мама или татко, а най-добре и двамата, се разполагат на пода, заедно с детето. Целта на упражнението е всички да се отпуснете. Предложете на детето да си представи, че е топка, която трябва да се надуе. Нека да затвори очи и бавно да направи дълбоко вдишване през носа и издишване през устата. Повторете упражнението 10 пъти. Важно е да го научите да разтоварва напрежението с цялото си тяло, да се успокоява, благодарение на особения ритъм на дишането си. Кажете на детето, че другите деца също се страхуват, че също понякога сънуват страшни сънища, но това отминава. Съгласно дзен философията, преходът на спокойствието от един човек на друг е напълно възможен. Важно е също детето да знае, че нощта е времето, когато тялото си почива, възстановява силите си, почива си и съзнанието му, за да бъде изпълнено със сили на следващия ден. Кажете му, че мама и татко също имат нужда от такава почивка, но винаги ще са до него, в съседната стая.

zan2

4. Едва сме се прибрали от работа и детето започва да устройва истерии една след друга.

Снежната буря се разтвори в морето. Каква тишина.

Детето е превъзбудено. Първо, успокойте себе си с няколко дълбоки вдишвания през носа и издишвания през устата. Много хора се заблуждават, че да следваш дзен учението означава да контролираш емоциите си и да понасяш всички трудности с усмивка. Това съвсем не е така. Много е важно не просто да изразяваш невъзмутимост, а да умееш на управляваш гнева си – „да го пуснеш в кръг, а не в центъра“. За да запазите спокойствие, трябва първо да преработите емоциите си.

Помолете детето да отиде в стаята си. Дайте му да разбере, че не може да оглася целия дом с виковете си. После, когато почувствате, че вече се контролирате, поговорете с него. Позволете му да изкаже претенциите си, да обясни защо се държи по този начин (зад гнева често се крие разочарование или страх). Изслушайте го, не го обвинявайте за това, което е казало (освен ако не ви е обидило), след това го помолете да ви изслуша, без да ви прекъсва. Отстъпете само в случаите, в които ви се струва необходимо. Определете ясно и категорично кое подлежи на обсъждане и кое не. Вътрешното ви спокойствие ще подейства умиротворяващо на детето. То ще вижда във вас възрастния, който не го осъжда, изслушва го. Вашата дума за него ще бъде закон. Така морето поглъща снежната буря. Това се отнася и за емоциите ни. Те са като мътна вода, която се избистря, когато се утаи.

5. Върнали сме се уморени от работа. Детето се настанява в скута ми и ме засипва с въпроси – защо небето през нощта е черно, откъде духа вятърът, кой живее на Луната.

Когато не знаете отговора, намерете го заедно.

Всеки детски въпрос е прекрасна възможност да научите нещо ново. Но измореният баща има право да обясни на детето, че трябва малко да си почине, преди да търси отговори на въпросите му с него. Ако не знаете отговора, не обяснявайте каквото ви скимне, само за да се отървете. Потърсете отговорите заедно – разгледайте някоя енциклопедия, потърсете в интернет.

6. Неделя е. Времето е прекрасно. Ние се настройваме за разходка, но детето не иска да мръдне от леглото си, предпочита да чете гледа филмчета.

Не го упреквайте, че се мотае, само защото вие винаги бързате.

Понякога се случва така, че детето (като всеки възрастен) иска да постои вкъщи, да се почувства в безопасност, просто да не прави нищо. То също има право на умора. Ако това не се случва твърде често, можете да му предложите няколко решения – да погледате филм цялото семейство, а след това да се разходите. Дзен таткото трябва да обясни на детето, че разходките са важни, за да се успокои тялото и да изчезнат лошите мисли.

7. Хлапето използва всякакви номера, за да легне по-късно – капризничи, иска да му се чете още и още, не желае да се изключва осветлението в стаята му.

Неумението да установим ограничения е неумение да виждаме хоризонта.

Ако подобни вечери са изключение, можете да му отпуснете 20 допълнителни минути. Категорично обяснете позицията си – разбирате, че детето иска да остане още малко с вас. Но спазвайте определените 20 минути точно. Дайте да се разбере, че това наистина е изключение и наложете ограничение – например ще му разкажете една история, а не две, преди сън.

zen4

8. В парка детето не иска да се отдели от нас и отказва да играе с връстниците си.

Да постигнеш дзен, означава да намериш себе си. Да намериш себе си означава да забравиш, че съществуваш. Да забравиш за себе си, значи да постигнеш естественото си състояние.

Детето е на прага на нов етап от израстването си. Скоро то ще се раздели с това, което му е познато, за да се втурне в неизвестното. Затова изразява страха си, в опит да придобие увереност. За да му помогнете да бъде себе си, трябва да видите страховете му, а след това да се опитате да ги разберете. Дзен философията ни учи, че опитът е единственият ни помощник. Ние не можем да мислим и да разберем нещо, което не сме изпитали, още повече да помагаме на другите да го преодолеят. За да помогне на детето да се справи със страховете си, дзен родителят ще му разкаже за своите собствени страхове, когато е бил на същата възраст. Едва след това, може да каже на детето, че когато стане по-самостоятелно, ще открие много и неизвестни до момента неща.

9. Между братът и сестрата избухва ужасен конфликт. Баткото не дава на малката играчките си и всичко завършва със сбиване.

Как ще потушите конфликтът между децата си, ако не сте в състояние да разрешите вътрешните си противоречия?

Съперничеството между децата в семейството е нормално явление. Но по-голямото дете винаги се опитва да привлече родителите на своя страна. Тъй като често е трудно да установим кой е започнал пръв най-добре е да кажем: „Това е ваш спор, разрешете го помежду си и не вдигайте такъв шум.“ Това е вариант, в случай че по-малкото дете говори, може да се защити, а агресивността на голямото няма да доведе до физическо насилие. Дзен родителите позволяват на децата сами да разрешават конфликтите си.

10. Той не иска вече да ходи на детска градина, защото се е скарал с най-добрия си приятел, а учителката го е наказала несправедливо според него.

Движенията трябва да бъдат премерени, а мисълта да тече спокойно. Влезте в облака на безгрижието.

Поговорете с детето за това, което се е случило. Защо е ядосано? Обидено ли е? Как може да се поправи ситуацията. Дзен таткото може да разкаже на детето, че когато е бил в детската градина или в училище също понякога се е карал с приятелите си. Може да каже на детето, че сълзите и гнева няма да му помогнат да реши проблема. Помогнете да детето да разбере (без да го обвинявате), че спорът не се решава със скарване, а само се задълбочава. Обяснете му, че неговият приятел се чувства по същия начин.

Препоръчваме ви още:

Родител, с когото детето иска да говори

7 признака, че възпитавате децата си правилно

Къде се отглеждат най-щастливите деца на света?

Източник: Parents

Последно променена в Четвъртък, 22 Март 2018 09:56
Прочетена 2870 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Сами пишем себе си

Сами пишем себе си

25 Апр, 2018 Истории

Въпрос на оцеляване

Въпрос на оцеляване

25 Апр, 2018 Здраве

Удобното дете

Удобното дете

25 Апр, 2018 Възпитание

Майката не е само "инкубатор"

Майката не е само "инкубатор"

25 Апр, 2018 Добра форма

Бавачка или баба

Бавачка или баба

25 Апр, 2018 Възпитание

Facebook

Hi, Granny :) #mamaninja #grandson #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on