Съветите, които правят децата ни нещастни

Родителите винаги искат най-доброто за децата си – перспективна специалност, престижна (задължително) работа, надежден партньор. Затова непрекъснато дават мъдри съвети и правят тягостни забележки. А съветите невинаги работят, дори могат да бъдат вредни. Ема Сепала, директор на Центъра за състрадание и алтруизъм в Станфорд, селектира шестте най-опасни за децата ни съвета и предложи алтернативните им варианти.

1. Мисли за бъдещето

Вместо това: „Живей тук и сега!“

Човекът, който през цялото време е зает с мисли за бъдещето (как да изкара отлични оценки, как да постъпи в нужния университет), изпитва сериозен стрес. Това състояние се отразява на здравето и интелектуалните му способности (нарушават се функциите на вниманието и паметта). Излиза, че колкото по-съсредоточени сме в бъдещето си, толкова повече се влошава работоспособността ни.

Децата, които са се научили да живеят в настоящето, са по-щастливи. А когато си щастлив, започваш да учаш по-бързо, да мислиш по-креативно и своевременно да решаваш задачите си. Положителните емоции ни правят по-трудно податливи на стрес, помагат ни по-лесно да се справяме с проблемите и да не се предаваме след неуспех.

Разбира се, децата трябва да могат да си поставят цели и да ги постигат. Но не си струва постоянно да им напомняме, коя е следващата стъпка. По-полезни бихме били, ако им помагаме в ежедневните им задачи.

2. Всички се уморяват. Искаш да имаш повече – работи повече!

Вместо това: „Почивката е важна. Да отидем на кино!“

В училищна възраст всички деца са неспокойни. Преживяват заради оценките си, подложени са непрекъснатия натиск на родителите очаквания. За голямо съжаление, стресът от такъв род може да стане причина дори за самоубийство.

Начинът на живот на възрастните често дава отражение върху децата. Те започват да мислят, че стресът е неизбежна част от успешния живот. Ние се претоварваме ежедневно и работим до скъсване. Вечер сме толкова превъзбудени, че пием алкохол, сънотворни или успокоителни, за да заспим. Това не е особен добър пример за децата ни.

Тях трябва да учим не да живеят в стрес, а да се справят с него и да го избягват. Разбира се, ние не можем да изменим житейските обстоятелства или изискванията в работата, но можем да се научим да се справяме с натоварването. Децата трябва да могат да превеждат организма си в състояние „почивка и възстановяване“.

3. Не стой без работа

Вместо това: „Не е срамно да си почиваш.“

Кой знае защо, ние ценим повече ярките положителни емоции, вместо сдържаните (като спокойствието и умиротворението). Мисълта за това, че непрекъснато трябва да правим нещо, превръща нашия живот и живота на децата ни в изтощителен маратон. Свободното им време е ангажирано с какви ли не частни уроци и извънкласни форми. Просто нямат време за почивка.
Гениалните идеи ни хрумват тогава, когато мисълта ни не е заето с нещо. Затова и толкова често ни осеняват интересни идеи, докато сме под душа или докато мием чиниите.
Да оставим децата насаме със себе си. Нека сами да решат с какво искат или не искат да се занимават. Те са в състояние да се заиграят където и да е, а това е най-добрият начин да си починат. Може и просто да решат да почетат книга, да разходят кучето или да се потъркалят в снега. Всичко това им помага да приемат събитията в живота си спокойно. Важно е да ги научим да се разтоварват.

Разбира се, понякога е нужно да им поставяме сложни задачи, а и те трябва да се научат да работят. Но не бива да им отнемаме възможността да играят, да се уединят, да мечтаят. Те трябва да разберат, че ще са щастливи, защото живеят, а не защото постоянно постигат някакви цели.

4. Бъди най-добрият!

Вместо това: „Нормално е да сгрешиш.“

Ние, родителите, често преценяваме децата си, изхождайки от презумпцията, че на тях всичко лесно им се отдава. Дори им слагаме етикети – „той е добър математик/художник/душата на компанията. Но подобен подход поставя на детето рамки. Така постепенно се формира страх от новото. Ако постоянно казваме на детето, че е родено за спортист едва ли ще пожелае да излезе от зоната си на комфорт и да поиска да посещава театрално студио например (а може точно това да е искало да направи, преди да сме го убедили в обратното). Така се появяват стресът и страхът от неуспех. В съзнанието се загнездва една устойчива мисъл – „ако изпитвам трудности, значи не съм достатъчно добър в това, което правя“.

Умът ни е устроен така, че има потребност непрекъснато да учи нещо ново. И докато сме млади, е двойно по-полезно да се учим от грешките си. Затова, вместо да подчертаваме силните страни на детето, можем да го убедим, че ще научи каквото иска, ако положи усилия; че неуспехът не е завинаги; че трябва да опитва още веднъж. Въоръжено с тази мисъл, детето няма да се страхува от грешки. За него те ще бъдат само междинен резултат, макар и неуспешен.

5. Тези дрехи не са подходящи за твоята фигура, не ги носи

Вместо това: „Приеми себе си такъв, какъвто си!“

Често се заблуждаваме, че критиката е полезна за самоусъвършенстването. Но критикувайки постоянно, ние учим децата си да бъдат твърде самокритични. Или когато казваме на детето, че трябва да бъде по-общително, то може да възприеме това като критика към своята интровертна природа.

Изследвания са доказали, че самокритичността е самонавреждане. Заради нея ние сме твърде съсредоточени в това, което не е наред с нас, и сме все по-малко уверени в себе си. Боим се от неуспеха и работоспособността ни се влошава. Често се предаваме още в началото и вземаме неправилни решения. Когато сме твърде самокритични, ставаме по-неспокойни и депресирани при поява на трудности.

Трябва да научим децата си да се отнасят към себе си така, както се отнасят към приятелите си, когато имат проблем. Това не означава, че добре да са егоцентрични. Но и не бива да се потискат, ако са твърде стеснителни/пълни/ниски или не им върви математиката.

6. Светът е жесток, мисли само за себе си!

Вместо това: „Помагай на другите и не очаквай нищо в замяна.“

Социалните връзки от детството ни имат огромно влияние върху здравето, щастието и дори върху дълголетието ни. За благополучието ни са необходими добри и близки отношения с околните. Интелектуалните ни способности и успехът са пряко зависими от благополучието ни.

Адам Грант, психологът, обявен за един от най-влиятелните млади лидери на съвремието ни, в своята книга „Дай, за да вземеш“ твърди: „Ако сте състрадателни и създавате добри отношения с другите, а не сте съсредоточени единствено върху себе си, ще бъдете много по-успешни (ако, разбира се, не позволите на хората само да ви използват). “

Децата по природа са състрадателни и добри. Макар някои автори да твърдят, че днешните тийнейджъри са твърде затворени. Затова е толкова важно да поддържаме вродените им желания и стремеж да са внимателни към чувствата на другите.
Светът наистина е жесток, но ние можем да го направим малко по-добър. Ако научим децата ни да се разбират едно с друго, а не да се конкурират за нечие внимание и одобрение.

 

Препоръчваме ви още:

Изборите, които правим за децата си

7 признака, че възпитавате децата си правилно

Къде се отглеждат най-щастливите деца на света?

 

Последно променена в Четвъртък, 15 Февруари 2018 16:54
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Колко точно са големи 9-годишните?

Колко точно са големи 9-годишните?

19 Сеп, 2018 Образование

Да ги научим да учат

Да ги научим да учат

18 Сеп, 2018 Възпитание

Възпитание според зодията

Възпитание според зодията

17 Сеп, 2018 Възпитание

Пред прага на училището

Пред прага на училището

17 Сеп, 2018 Образование

Расте, но не старее

Расте, но не старее

17 Сеп, 2018 Истории

Не искам да съм мечка

Не искам да съм мечка

16 Сеп, 2018 Възпитание

Чао, чао, какиии!

Чао, чао, какиии!

16 Сеп, 2018 Образование

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам