Нищо не го интересува

„Дъщеря ми от нищо не се интересува. Не чете, не излиза, понякога играе на компютърни игри или слуша музика от телефона си. Не знам кога учи изобщо. Влизам в стаята й, забила е поглед в една точка, имам чувството, че не знае къде изобщо се намира.“ - майка на 14-годишно момиче

„Тази година сме в 7-и клас. Предстоят матури, а синът ми въобще не се вълнува от този факт. Понижи успеха си точно в годината, която му е най-важна. Каквото и да казвам, реакцията е отегчен поглед. Чудя се на безхаберието му. Доскоро не беше такъв.“ - майка на 13-годишно момче

Много родители, "нагазили" във възрастта на пубертета (11-15 години) могат да познаят собствените си реплики в споделеното. Децата им в предпубертета и пубертета не искат да правят нищо. Дори не желаят да разговарят с тях. Има ли полезен ход? Можем ли да убедим немотивираното дете да се активира? Как да се противопоставим на пасивността, която подхранват у децата ни съвременните технологии? Да заплашваме, да уговаряме, дори да молим, очевидно е безполезно. Но това не значи, че сме напълно безпомощни. Можем ли да погледнем на ситуацията, не като възпитатели, а като изследователи?

„Представете си, че мотивацията не е вродено качество, не е онзи вътрешен двигател, който формира поведението, а по-скоро е резултат от взаимодействието на средата и темперамента на детето“ – предлага докторът на психологическите науки Алън Каздин (Alan Kazdin), директор на Йейлския център за възпитание на децата. Той акцентира върху два важни момента:

1. Отсъствието на активност и особеностите в отношението към живота не са константа, която не може да бъде променена.

2. Климатът в дома и действията на околните могат силно да влияят на мотивацията на детето.

Къде е проблемът? За нежеланието да правиш каквото и да било, за отсъствието на мотивация, може да има много причини – вътрешни и външни. Затова преди да поставим етикета „от нищо не се интересува“, трябва да се опитаме да разберем какво е липса на мотивация. Д-р Каздин изброява няколко фактора, които е добре да се вземат предвид.

Свободното време

Да имаш свободно време не е просто нормално, а необходимо. При много деца животът е твърде разграфен, ангажирани са с толкова дейности, че рядко могат да си позволят да не правят нищо, поне за час. А те имат остра нужда от свободно време. Може би трябва да се откажем от склонността си да планираме живота им и да не реагираме толкова болезнено на периодите, които според нас са неконструктивно, непродуктивно, иначе казано – загубено време. Може би ще ни е по-лесно, ако дори планираме това „време за губене“. Още по-добре би било да предвидим такова време и в собствената си програма, за да го прекараме с тийнейджъра си в приятни разговори.

Домашните ангажименти

В споменатата възраст децата рязко губят интерес към каквито и да било ангажименти вкъщи. Те са съсредоточени изключително в общуването си с връстници. Слушат една и съща музика, носят еднакви дрехи, дори шегите им са на едни и същи теми. Особено отличителна черта им е общото презрение към възрастните. В този контекст пълната липса на интерес към задълженията вкъщи е нещо абсолютно естествено. Ако по-рано сме успели да изградим определен ред и традиции у дома – да обядваме и вечеряме заедно, да чистим заедно, ще ни е значително по-лесно да продължим да го правим и когато детето влезе в тази особена възраст. Това му помага да участва в семейния живот и е необходимост, въпреки че й се противопоставя.

Признаци на депресия

Една от ситуациите, които трябва да предизвикат повишеното ни внимание, е когато детето, което винаги е било общително, активно и заинтересовано, изведнъж стане вяло, не излиза от вкъщи, не проявява интерес към каквото и да било. Подобни промени може да са признак за депресия. Това не е единствената причина, но е една от възможните. Затова е важно да обърнем внимание какво ни казва за себе си. Ако репликите му са предимно негативна оценка за самия себе си (нищо не правя както трябва) или за околните (около мен няма нищо интересно) или безнадеждност по отношение на бъдещето (и това ще завърши зле, както всичко друго) тийнейджърът има проблем. Възможно е да стане раздразнителен и по-чувствителен от обикновено, може да промени навиците си – какво яде и колко спи. Дори произнасяната преди на шега фраза „по-добре да умра“ може да започне да звучи по-различно и да се чува твърде често. Това е знак за внимание и ако имаме някакви съмнения е добре да потърсим професионален съвет.

Разсеяност

Вероятно сме забелязали, че тийнът не може да се концентрира и това според нас е знак за липса на мотивация. В този случай не е задължително причината да е отсъствие на интерес или депресия. Може би става дума за трудности с произволното внимание - детето физически не е в състояние да се занимава с едно или друго за повече от няколко минути, превключва на друга дейност, след това сменя и нея. Това може да се случва вкъщи, в училище или навсякъде. Всеки човек от време на време има проблеми с фокусирането на вниманието, затова трябва да си изясним колко често се повтарят те при тийнейджъра. Много често се бърза с поставянето на диагнозата „Синдром на дефицит на вниманието“, когато става дума просто за период, който отминава.

Стрес

Липсата на мотивация може да е реакция на стрес. На нас, възрастните, рядко ни хрумва подобна вероятност. Някак сме убедени, че стресът е състояние, което не може да се появи в тази възраст. Но децата ни също имат свой кръг на общуване, свои ангажименти, и приемат проблемите си твърде сериозно. Реакцията им на стреса може да напомня на депресията и често се появява като отговор на определени събития. Особено травматично е прекъсването на отношенията с някой от съучениците. Други събития, които бихме определили като „глупости“, но за тях са много важни – теглото, прическата и т.н. също може да са източник на стрес. Понякога събитие, което според нас е незначително, може да се превърне в сериозен проблем за детето ни.

Отсъствие на мотивация изобщо или в дадена област?

Отсъствието на мотивация и мързелът (както често го определяме) може да се отнася за определена страна от живота на детето. Деца, които биват дразнени и обиждани в училище, може твърде дълго да се подготвят за училище и да не проявяват интерес към учебния процес. Не могат да се „съберат“ и това често дразни родителите им. Може би трябва да сме по-наблюдателни и да обърнем внимание дали поведението е идентично и в други ситуации. Ако не е, значи в училище има някакъв проблем, който трябва да проучим, за да му помогнем. Често се случва деца, които имат трудности с ученето да се държат така, все едно изобщо не се стараят.

Какво можем да направим?

За начало можем да ограничим времето пред екраните – на телевизора, компютъра, телефона. Трябва обаче да го направим без агресия, но неотстъпчиво, защото технологиите много успешно подхранват пасивността. Разбира се, ако тийнът прекарва повечето време в компанията на приятели, с които сглобява компютри от резервни части и говори с тях на специалния им професионален език, работата е съвсем друга. Това вече е интерес и не липса на такъв.


Препоръчваме ви още:

Те са толкова различни

8-те свещени права на тийнейджъра

5 тийн фрази, които ни вбесяват

 

Последно променена в Сряда, 07 Февруари 2018 17:29
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on