Доверявай се, но проверявай

Как да развием критичното мислене на децата

В разумни граници способността да поставяш под съмнение и да проверяваш всичко, което се опитват да ти внушат, е полезен навик. Особено в днешно време, когато ни заливат с противоречива информация. Това прави критичността качество, което ще е особено необходимо в бъдеще. Как да създадем този навик у децата си разказва консултантът по обучение и развитие Кари Уилямс Хау.

В живота ние се сблъскваме с много трудности, което прави хората, способни да поставят под съмнение идеите, представяни като факти, особено ценни. Нужни са ни тези, които ще задават сложните и неудобни въпроси, ще обмислят внимателно решенията си и ще оценяват влиянието им върху своя и чуждия живот. Светът ни се нуждае от силни хора с критично мислене.

Когато подготвях докторантурата си, в продължение на 4 години, търсех отговор на въпроса – помагат ли иновационните подходи в обучението да се развие навикът за критично мислене. Убедена съм, че това е един от най-важните навици и трябва да му се отдели подобаващо внимание в системата на висшето образование. В същото време, като родител, вярвам, че формирането на критично отношение към действителността трябва да започне далеч преди постъпването в университет. Това е задача за цял живот. Ние не можем да очакваме, че децата ще го овладеят мигновено, но можем да посеем семенцата, които ще им помогнат да усвоят критичното мислене, когато станат възрастни. Ето как може да стане това.

Създайте среда на доверие

Децата трябва да чувстват, че се вслушвате в мнението им. Предлагайте им да вземат участие в семейните решения, учете ги да задават въпроси на възрастните – например на учители  и лекари, без да се страхуват, че може да изглеждат глупаво. Хвалете ги за любознателността, отлагайте другите си ангажименти, за да поддържате общуването си с тях. Показвайте им, че цените техните разсъждения. Ако смятате, че детето е направило грешен извод, не му го казвайте направо. По-добре го стимулирайте да потърси друга гледна точка към проблема.

Оставете споровете и дългите обяснения

Понякога децата просто искат да получат от нас отговор, но в отделни случаи е полезно да отговорим на въпроса с въпрос. Шестгодишният ми син например пита: „Защо не ми купуваш пистолет?“ Бих могла да започна съдържателен монолог за важността на контрола над оръжията, а бих могла и да задам въпрос: „Как мислиш, защо им е наложена забрана?“ Изслушвайки неговото предположение, мога да подбера по-точни думи за разговора ни и да му помогна да осъзнае, че е в състояние сам да намери отговор на своите въпроси и да формира мнение.

Запознавайте децата с нови неща непрекъснато

Старайте се да показвате на децата света. Аз например вземам детето си, когато ходя да гласувам, и му обяснявам защо предпочитам един или друг кандидат. Старая се да не усложнявам изказа си и да не го претоварвам с подробности. Разказвам как съм взела това решение. Ние живеем в район, в който преобладава бялото население. Детето ми рядко има възможност да срещне цветнокожи връстници. Затова търся начини да му покажа етническото многообразие – с книги, с телевизионни предавания. Ако той види и коментира човек с друг цвят на кожата, или с увреждане, не казвам: „Тихо, така не се говори!“, не, помагам му да формулира въпросите, които го интересуват и да се ориентира в обяснението ми.

Поддържайте интелектуалното и емоционално развитие на децата

Критичното мислене и споровете са процеси, които изискват сериозен ресурс от емоции. Разбира се, важно е да задаваме на децата правилните въпроси и да подкрепяме търсенето на собствен отговор. Но понякога са твърде изморени за това. Когато детето е изправено пред сложен въпрос, можем да му помогнем да се ориентира правилно в чувствата си: „Струва ти се, че съвсем се обърка? Ако искаш, можем да направим почивка и да се върнем към разговора ни по-късно.“ Важно е да му кажем, че и ние изпитваме трудности понякога: „Да, не е лесно да се ориентираш, нали? Понякога и аз самата не мога да реша какво да направя и това ме тормози. Но знам, че не е необходимо да взема решение веднага и това ми помага да се успокоя и да помисля.“

Важен елемент от критичното мислене е способността да разбираме емоциите на околните. Ние можем да развием емпатията у децата, ако ги научим да се поставят на мястото на другия: „Казваш, че да откъснеш една ябълка от чуждото дърво не е нещо особено. Я си представи, че стоиш на прозореца и видиш някой да къса ябълки от нашето дръвче. Какво ще почувстваш?“ Когато децата поотраснат ще им предлагам по-сложни примери. Иска ми се нашите разговори да ги научат да водят диалог с уважение към събеседника, дори с този, с когото не са съгласни. Това ще е необходимо в живота им на възрастни – за да задават точните въпроси, за да намират ново решение на общоприетите теории.

 

Препоръчваме ви още:

Как да научим децата да мислят критично

Умните деца

По Монтесори у дома

Последно променена в Вторник, 06 Февруари 2018 14:02
Прочетена 1893 пъти
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Hi, Granny :) #mamaninja #grandson #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Съгласен съм