7 признака, че възпитавате децата си правилно

Днешните родители поставят твърде високи изисквания към себе си, тревожат се да не допуснат грешка във възпитанието на децата си. Затова и лесно могат да попаднат в капана на безкрайните сравнения с другите, да търсят някакви външни критерии за успешност или неуспешност.

Обобщавайки своите наблюдения като клиничен психолог, Надин ван дер Линден съставя списък с признаците, по които можем да сме сигурни, че на детето му е провървяло с родителите.

1. Детето ви демонстрира широк спектър от емоции във ваше присъствие.

Понякога сблъсъкът със силните емоции на детето може да бъде труден опит. Ние не бихме искали те да са толкова много, но способността му да изразява гнева, тъгата или страха си във ваше присъствие означава, че се чувства в безопасност с вас. Обезпокоителни са ситуациите, в които то крие чувствата си от родителите. Това е сигнал за проблем в отношенията. Затова не забранявайте на детето да изразява емоциите си и не се опитвайте да го разсейвате, за да отвлечете вниманието му от тях. По-добре е да му отделите внимание и да покажете, че признавате и приемате чувствата му: „Удряш с юмрук по стената, значи си много ядосан. И всичко е заради това, че сестра ти не е позволила да играеш с играчките й.“ Това показва на детето, че можете да издържите проявата на емоции и знаете причината за тях.

2. Детето ви търси вас, когато изпитва болка или има проблем.

Ако то е в затруднена ситуация и идва първо при вас, означава, че наистина сте вложили много труд в изграждането на отношенията помежду ви. Вие сте осигурили безопасно пространство, където детето може да се приюти, когато му трябва помощ. Добър начин да създадете този навик е винаги да го посрещате с разтворени обятия и с готовност да изслушвате проблемите му, дори да ви се струват незначителни. Това помага на малкия човек да се открие и да сподели с вас трудностите си.

3. Детето ви споделя мислите и чувствата си, без да се страхува от вашата реакция.

Това е важен знак, че имате открити отношения, в които има приемане и гъвкавост. Някои родители неволно снижават степента на откритост в отношенията с децата си със прекалено строгите си реакции на техните възгледи и емоции, когато не им харесват, или когато поставят под съмнение родителския им авторитет. Можете да подхранвате откритостта на детето като приемате мислите и емоциите му без да се притеснявате, че това ви прави лоши родители. За други, децата са толкова безпомощни, че не искат да ги обременяват със собствените си преживявания. Като психолог аз се тревожа също, когато родителите казват: „Детето ми е моята опора.“ Родителите трябва да са опора за децата си, а не обратното.Ако ви е необходима подкрепа, за да се справите със собствените си чувства, обърнете се към друг възрастен, не към детето си.

4. Вие не унижавате детето си, не го засрамвате и не му слагате етикети – лош, капризен, мързелив и т.н.

Ако хлапето изяде всички шоколадови бисквити, без да ги сподели с останалите, умният родител ще каже: „В нашето семейство е прието децата да делят лакомствата си едно с друго. Как мислиш, с какво можеш да се извиниш на брат си и сестра си?“ Този подход силно се различава от изречено с яд: „Върви си в стаята! Мислиш само за себе си.“

5. Вие поощрявате детето да отстоява интересите си и да реализира своите таланти.

Навикът да защитаваш интересите си, смело да разкриваш таланта си формира у детето чувството, че е способно да овладее нещо, да стигне до някакъв връх. Така тренира упоритостта и постоянството си, има увлечения, които ще му помогнат да води интересен живот като тийнейджър и е добра профилактика срещу деструктивното поведение. Понякога родителите насочват интересите на децата към собствените си нереализирани мечти. Но когато подтикваме детето да постига нещо, изхождайки от лични мотиви, нещата не вървят както трябва, дори външно да изглежда иначе. Подобна възпитателна стратегия, създава у детето усещането че е незначително, че е притискано и контролирано.
Освен това, ако не успее, освен своето собствено разочарование, ще трябва да понесе и това на околните.

6. Поставяте ясни граници за допустимо поведение в името на безопасността му.

Добрите родители установяват ясни граници за допустимо поведение на децата си. Там, където това липсва, те могат да попаднат в неприятна ситуация, да се почувстват изгубени. Точно границите помагат на децата да се чувстват обичани и ценени, дори да не им допадат ограниченията.
Пример за разумни граници е точният режим за сън, спазването на добрия тон към всички в семейството, за тийнейджърите - забраната за алкохолни сбирки.

7. Работите над грешките си.

Способността да възстанови отношенията си с детето след конфликт е белег на мъдрия родител. Ако сте избухнали и сте се накрещели, е важно да възстановите прекъснатата връзка помежду си. Може да помогне разговор с детето за това как бихте искали вие да разрешите ситуацията. Помага и извинението, че силният афект ви е попречил да реагирате правилно.

И макар да е много примамливо да търсим критерии за „успешност“ в това колко добре чете детето, как здравословно се храни, как печели олимпиади и конкурси, успешното родителство е в нещо съвсем друго. То се изразява в способността да създадем безопасно пространство, в което детето ни може да расте и да се развива. В тези отношения значение имат не външните успехи, а любовта, уважението и привързаността един към друг.

Ето какво значи да си успешен родител.


Препоръчваме ви още: 

Къде се отглеждат най-щастливите деца

Добре дошли в клуба на идеалните майки

10 ценни урока за 10-годишните ни деца

Изборите, които правим за децата си

Последно променена в Сряда, 31 Януари 2018 08:54
Прочетена 14483 пъти
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Hi, Granny :) #mamaninja #grandson #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Съгласен съм