Мамо, живей си живота!

Това е историята на една жена, която от добра майка стана лоша. Споделям я с вас, защото всички повтаряме тази мантра за щастливите майки, които отглеждат щастливи деца, а в същото време забравяме, че е малко трудно да приложим на практика "майчиното щастие" и в същото време да сме перфектни родители. Опитваме се някак да съчетаем и двете и когато не се получава съвсем, започваме да се обвиняваме. Вижте какво разказва майката на двама сина, която е тръгнала по пътя към родителското щастие и едва не е объркала посоката.

Имам двама сина. Големият доживя до 18 години, както си давам сметка сега, съвсем случайно. Той посещаваше всички възможни кръжоци и клубове, които успях да открия в града, учеше английски по всички възможни методики, включително и в чужбина, по програми за обмен на ученици. Обиколи половината свят, запознавайки се с историята и географията на всяко кътче. Посещаваше музеи и театри не по-рядко от два пъти в седмицата. Приятели му бяха само подходящи деца с подходящи родители. И всичко това, защото аз бях добра майка и мечтаех той да бъде най-добрият, непременно да учи в най-престижния университет и да има впечатляваща кариера. След завършване на 9-и клас, той си стегна куфара, помаха ми с ръка за довиждане и замина на хиляди километри от мен. Постъпи в техникум по автотранспорт и заживя в общежитие.

Да обяснявам ли какво преживях? Спасиха ме единствено посещенията при психотерапевт, в продължение на една година. Плачех и си задавах въпроса: „Защо той постъпи така с мен? Защо е толкова неблагодарен?“

После започнах с равносметката, дълга и сложна. Като че ли преди много години, нечия уверена ръка е преместила железопътната стрелка и влакът на моя живот се е прехвърлил в житейските релси на сина ми. Сега ми беше важно да преживея ситуацията, да престана да търся виновните и да се върна в своите релси. Избавях се от контрола, тревожността и хиперопеката, учех се да приемам децата такива, каквито са, и да не се опитвам да ги ощастливя насила.

След година се похвалих на психотерапевта си, че синът ми е сред първите в техникума и е много самостоятелен. Че има истински приятели и се усмихва значително по-често, отколкото по-рано. И аз се гордея с него! Престанах да се обвинявам за това, че не знам как се оправя с парите, какво е ял за вечеря и има ли топла шапка и здрави ботуши. Че не съм го виждала отдавна и се чуваме веднъж месечно, а срещите ни са веднъж на 6 месеца. Ужас, нали? Не.

Ние имаме много топли отношения и срещите ни създават истинска радост. Той пръв ме подкрепи, когато съобщих, че напускам бизнеса в столицата и отивам да живея на морето. Каза ми:

„Мамо, животът е един! Прави, каквото ти се иска!“

Как разбирах аз майчинството по-рано? Бях убедена, че детето ми трябва:

  • да учи в най-доброто училище и да носи само петици и шестици;
  • да спазва строг режим и хигиена и да се храни здравословно;
  • да е ангажирано целодневно с нещо полезно, за да не се мотае с лоша компания и да не играе непрекъснато компютърни игри;
  • да се развива многостранно, да се занимава с музика и спорт, да знае няколко езика;
  • да опознае света.

Категорично! И това не е всичко! Той трябва да пробва колкото може повече занимания и колкото може по-рано да определи с какво ще се занимава през целия си живот. А ако не може да направи избора си, ще реша аз. Защото детето си е мое и аз най-добре знам какво му е нужно.

Сега виждам в действията си само едно – манипулация.

Защото да решиш кое е най-добро за детето и да му осигуриш това „най-добро“ е манипулация. Грижата е нещо друго – да му дадеш това, което иска.

Опитвайки се да дам на сина си „най-доброто“, пропуснах най-важното – той не желаеше това „най-добро“.

Всъщност какво се иска от нас, родителите? Да научим децата си да живеят без нас. Това значи да ги обичаме и да осигуряваме тяхната безопасност и в това безопасно пространство да им позволим сами да вземат решения и да носят отговорност за тях, докато пораснат и станат самостоятелни.

А какво правим обикновено? Живеем живота на детето си, заставяйки го да съответства на нашите очаквания и да реализира нашите мечти.

Тази година по-малкият ми син тръгна на училище. Наблюдавам го и се уча от него да живея с удоволствие. Живеем комфортно, спокойно, без излишна суета. Виждам недоумението в очите на другите майки – ама той трябва непременно да се занимава с нещо (спорт, танци, езици)! Детето трябва да се развива!

Защо да трябва? На кого е длъжен? А кога ще живее? Той иска да се пробва в бокса – отиваме в спортната зала. Иска да гледа филм – отиваме на кино. Английски учи с видеоуроци и между другото разбрах за това преди два дни.

В петък пропуснахме училището, в събота цял ден се разхождахме по крайбрежието, ядохме хот дог и понички. Нищо не планираме. Всяка сутрин, когато се събудим, решаваме какво ще правим през деня. Наскоро му казвам:

- Отговори ми, моля те, на един въпрос – ти щастлив ли си?

- Аз съм 101 % щастлив.

- Защо?

- Защото ми е хубаво и радостно. Хареса ми как мина денят.

Моля ви, обичайте децата си и живейте своя, а не техния живот.

 

Препоръчваме ви още:

Синът ми е твърде зает, за да чете

Братята

Супермайка

Последно променена в Събота, 27 Януари 2018 09:53
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Колко точно са големи 9-годишните?

Колко точно са големи 9-годишните?

19 Сеп, 2018 Образование

Да ги научим да учат

Да ги научим да учат

18 Сеп, 2018 Възпитание

Възпитание според зодията

Възпитание според зодията

17 Сеп, 2018 Възпитание

Пред прага на училището

Пред прага на училището

17 Сеп, 2018 Образование

Расте, но не старее

Расте, но не старее

17 Сеп, 2018 Истории

Не искам да съм мечка

Не искам да съм мечка

16 Сеп, 2018 Възпитание

Чао, чао, какиии!

Чао, чао, какиии!

16 Сеп, 2018 Образование

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам