Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Да научим детето да губи

Линда Стад, педагог с 25-годишен опит, предлага полезни съвети, за това как да научим децата си правилно да преживяват неуспехите.

Днес мой приятел ми изпрати снимка на сина си, на стълбичката на победителите по плуване. Аз го поздравих, а той ми отговори, че синът му не е заел първо място. Просто организаторите снимали всички деца на почетната стълбичка „за да няма обидени“, „за да не се почувстват неудачници“.

Двете гледни точки
По тази тема педагози и родители се разделят на два непримирими лагера. Едните смятат, че „който не е първи, е втори“, а другите, че „главното не е победата, а участието“. Вторите, при това, смятат, че децата трябва да бъдат пазени от негативния опит на загубата, колкото може по-дълго време, за да не развият чувство за непълноценност.

Предполагам, че важното е не да обобщаваш, а да учиш детето, че грешката или неуспехът не са някаква черна пропаст, от която няма връщане. Това е само един от видовете жизнен опит. Неуспехът е толкова демонизиран, че страхът от него наистина се превърна в проблем за днешните деца: той ограничава желанието им да пробват нови дейности и поражда силна тревожност, дори у тези, които имат много таланти. Често родителите казват: „Да не ти пука, животът продължава!“- или се втурват да спасяват детето, защото не могат да го гледат как страда. Но може би има по-успешни стратегии. Например да го подкрепят и да обяснят.

С какво да започнем?

С това, че неуспехите и грешките са много видове и с различна степен на тежест, различни по степен на сериозност. Ако децата се научат да виждат тези различия в своите неуспехи, ще започнат да ги разбират, а не панически да се страхуват от тях. Ще могат да си обяснят природата на своите грешки и да управляват емоциите си.

Освен това, ако грешката не е съдбоносна, изводите са задължителни: „Следващият път трябва по-сериозно да се готвя за теста по английски“, а може и така: „Английският не е най-силният ми предмет, но за сметка на това по математика съм сред най-добрите.“

Успехът ни като възрастни, след завършване на училище, често тръгва от знанието за собствените ни таланти. Задачата на училището и родителите е да създадат условия, в които детето ще може да открие и развие силните си страни, но ще знае и слабите. Точно затова стимулирането с оценки е глупаво.

Рискова група
Понякога проблеми с устойчивостта имат хора, за които никога не бихте помислили, че са лабилни. Най-зле преживяват неуспехите момиченцата-отличници. Девическото училище Wimbledon Girls High School например има високо ниво на успеваемост, но у ученичките му често се появява страхът от неуспех. Затова в учебното заведение измислили „седмица на неуспеха“, по време на която занимавали децата със съвсем нови видове дейност. В края на тези седмици им организират срещи с известни личности, които им разказват за своите неуспехи и с какво са им помогнали. Така момичетата се учели да извличат полза от неуспехите, да развиват своята устойчивост, да анализират и да бъдат упорити.

Как се отглеждат смели хора?

Неуспехът е нещо нормално

Не реагирайте така, като че ли детето има от какво да се страхува или срамува. Неуспехът е само житейски опит, с който редовно се сблъскваме. Той може да бъде болезнен, но може да бъде и полезен.

Отговорността

Научете децата да поемат отговорност за неуспехите или успехите си, не ги обвинявайте, не очаквайте от тях оправдания.

Анализът

Научете ги да предвиждат или да определят последствията от това, което правят. Какъв е мащабът на грешката или неуспеха? Какви са резултатите от тях? Не ги оставяйте да преживяват ситуацията дълго.

Изводите

Всеки неуспех трябва да е извод за в бъдеще. Какво полезно са разбрали от него?

Разнообразието

Нека децата пробват колкото може повече нови видове активност, физическа и интелектуална. Помогнете им да изявят силните си страни и слабостите си, а след това ги научете да работят с тях.

Рискът

Създайте благоприятна атмосфера. Нека децата не се страхуват да рискуват. Поощрявайте находчивостта им, научете ги да изразяват мнението си и да аргументират гледната си точка. Нека опитват нови неща, дори ако мислят, че ще изглеждат глупаво или смешно.

 

Препоръчваме ви още:

Спортна драма

Детето-трофей

Как се отглежда дете с труден характер – 10 съвета

Последно променена в Четвъртък, 25 Януари 2018 09:10
Прочетена 2437 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Апелът на една майка

Апелът на една майка

09 Фев, 2018 Здраве

Моля ви, тръгнете си!

Моля ви, тръгнете си!

14 Фев, 2018 Отношения

Мамо, живей си живота!

Мамо, живей си живота!

27 Ян, 2018 Възпитание

Така, както всички мъже правят

Така, както всички мъже правят

03 Фев, 2018 Отношения

Мразя разходките

Мразя разходките

12 Фев, 2018 Забавно

Гавраджии

Гавраджии

23 Фев, 2018 Забавно

Образова ли ни образованието?

Образова ли ни образованието?

23 Фев, 2018 Образование

Какво се чува в Космоса

Какво се чува в Космоса

23 Фев, 2018 Актуално

Ние, несръчните

Ние, несръчните

23 Фев, 2018 Истории

Facebook