Вербалната агресия

Агресията в българското училище се превръща във все по-сериозен проблем. Доскоро много родители и дори учители я приемаха като нормален етап от израстването на детето, който развива социалните му умения и го прави „по-кораво“ и готово за света на възрастните. Но докато физическата агресия обикновено се забелязва по-лесно, то вербалната често остава извън полезрението на възрастните.

Психолозите обаче са на мнение, че тя далеч не е по-безобидна от физическата. Вербалната агресия изолира жертвата от връстниците й, предизвиква стрес, който намаля способността на детето да придобива нови умения и знания, намаля самочувствието му, пречи му да развие потенциала си, да създава успешни приятелства и може да има тежки последици за бъдещето му. Ще споделя с вас какво прочетох за опита на американските училищни психолози в регистрирането на вербална агресия и справянето с проблема.

Според психолозите агресията в училище може да бъде явна и скрита. Явната се изразява във физически тормоз, спъване, бутане, удряне, взимане на лични вещи, а вербално – в псуване, крещене, дразнене и заплашване. Скритата агресия цели да нарани жертвата без видима конфронтация – тя се изразява в разпространяване на слухове, настройване на другите деца срещу детето, подигравателни бележки и статуси в социалните мрежи.

Проблемът е, че повечето деца – жертва на вербална агресия, се срамуват да споделят този проблем с родителите и учителите си. Ето няколко признака, които разкриват, че детето ви е жертва на вербална агресия:

  • Детето се страхува да отиде и да се прибере от училище
  • Сънува кошмари или има разстройство на съня
  • Успехът му в училище се понижава
  • Ходи на училище без желание
  • Често губи личните си вещи
  • Започва да взима тайно пари
  • Връща се прекалено гладно от училище
  • Често губи джобните си
  • Започва да се напикава в леглото
  • Отказва да обясни промените в поведението си или занижения си успех
  • Често плаче
  • Обяснява поведението си с невъзможни причини
  • Често го боли глава или корем преди училище

Какво може да направи родителя:

  • Научете детето си да избягва деца, които го тормозят и обиждат. Обяснете му, че да обърне гръб и да си тръгне, не показва слабост, а напротив – че е силно. Няма как да те тормозят, ако не присъстваш.
  • Създавайте самочувствие у детето, като често го хвалите, обръщате му внимание, напомняте му за силните му страни и го насърчавате да участва в социални дейности, където няма хулигани и децата са наблюдавани от възрастен – спортни дейности, кръжоци и т.н.
  • Помогнете на детето да разбере защо е обект на тормоз. Обяснете му, че повечето хулигани са нещастни, объркани, несигурни, самите те са жертва на вербална агресия, и то често в собствения си дом и компенсират като тормозят някого.
  • Окуражете детето да потърси съдействие от учители и училищен психолог.
  • Научете детето как да разговаря с тези, които го нападат вербално. Може да им каже например: Аз пък се харесвам. Какво мислиш ти за мен, няма значение.“ „Обиждаш ме, само защото съм по-добър от теб във футбола, по математика, и т.н.“
  • Давайте пример на детето си, като избягвате филми с насилие, не сте вербално агресивни и решавате проблемите дипломатично и с комуникативни умения.
  • Обсъждайте примерни ситуации с детето си, варианти за решаването й, както и резервни планове.
  • Научете детето си да казва „Стига.“ на хулиганите със самоуверен и спокоен тон. Други фрази, които понякога помагат са: „Излагаш себе си с това поведение, а не мен.“, „Вече не си забавен.“, „Не съм съгласен да ми говорят по този начин“. „Какво постигаш, като обиждаш другите?“ 
  • Научете детето да обръща гръб и да напуска ситуацията или да игнорира дразненето. Ако трябва, дори разиграйте ролеви игри, в които то е хулиганът, вие жертвата и обратно.
  • Защитете детето си. Ако проблемите продължават, срещнете се с други родители, учители, училищен психолог, дори поискайте родителска среща.

Вербалната агресия не е проблем само в училищата, среща се и в детската градина, на детската площадка, в парка. Дори ако децата ни не са жертви или агресори, не бива да я оставяме безнаказана и да допускаме да се превърне в стандартно поведение.

 

Източник: публикации на професор Дейвид Райтман и Мануела Вила от Националната асоциация на училищните психолози в САЩ

Последно променена в Понеделник, 06 Февруари 2017 10:57
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

8 часа насаме със себе си

8 часа насаме със себе си

28 Дек, 2018 Възпитание

Пожелайте им лош късмет

Пожелайте им лош късмет

04 Ян, 2019 Образование

Обещайте си

Обещайте си

31 Дек, 2018 Истории

Зодиак 2019

Зодиак 2019

03 Ян, 2019 Забавно

Скъпи Дядо Коледа!

Скъпи Дядо Коледа!

23 Дек, 2018 Забавно

Коледата невъзможна

Коледата невъзможна

23 Дек, 2018 Истории

Даровете на родителството

Даровете на родителството

30 Дек, 2018 Отношения

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам