За по-човечно детско правосъдие

Поправителен дом... Знаете ли, че такива институции все още съществуват и функционират по закон, непроменен от 60 години насам? В тях може да попадне всяко дете, извършило леко престъпление, от сорта на вандализъм или дребна кражба, обикновено принудено от родители, близки или приятели. Най-малките и наивните най-лесно изгарят, когато попаднат в лоша компания или нямат семейство, което да ги защити, подкрепи, научи кое е правилно. Притеснителното е, че в поправителния дом всъщност никой не "поправя" децата. Основното, което се постига там, е унижение, смачкване на личността, липса на образование и умения за живот, липса на медицински грижи и психологическа помощ и най-общо казано деградиране, докато детето окончателно се превърне в завършен престъпник. Ето какво се случва с децата, попаднали в месомелачката на системата.

Признаваш, за да спрат да те бият

Анелия е на 17 години. Предстои ѝ преместване от поправителния дом в Сливен, в женския затвор. Има няколко дела за кражби; осъдена е на 6 години лишаване от свобода, от които към момента е излежала две. Заловена е вкъщи. Полицаите идват през нощта, докато спи, и я отвеждат. Карат я да признае за кражби, които не е извършила. Признава, за да спрат да я бият. Служебния си адвокат вижда за първи и последен път на самото дело. Анелия разказва, че нейна близка я е карала да краде и после е продавала откраднатите вещи. „Държавата, вместо да ми помогне, ме вкара в затвора”, казва Анелия. Оплаква се от медицинската грижа в дома. Споделя, че задържаните сами си покриват разходите за лекарства, а тя няма никакви средства. Казва, че вече два зъба са ѝ махнати от зъболекаря в затвора, без да са лекувани.

Ако не говориш български, не можеш да бъдеш подслушван

Рахим е на 16 години от Иракски Кюрдистан. Лишен е от свобода в Поправителен дом Бойчиновци. Осъден е за повторен опит да напусне страната в нарушение, използвайки подправена гръцка лична карта. В Бойчиновци е от един месец и не е говорил по телефона с майка си и близките си. Казва, че ръководството на дома не разрешава телефонни разговори, които не са на български език, тъй като не могат да бъдат подслушвани. Това се потвърждава от директорката, както и от други, лишени от свобода деца. Рахим се оплаква от силна болка в зъба, който е видимо развален. Не го е преглеждал зъболекар.

Да навършиш пълнолетие също е присъда

Мартин е на 17 години. Той има редица възпитателни дела - за кражби, скитане и просия. През август 2008 г. открадва 25 лв. от чантата на възпитателка в дома. Съдът го настанява във възпитателно училище-интернат „до навършване на пълнолетие и завършване на съответна образователна степен”. Мартин няма представа дали е имал адвокат по делото. Никой не е говорил с него, не се е интересувал от мнението му. През лятото навършва пълнолетие и се вълнува какво ще стане с него. Постоянно пита служителите на интерната какво му предстои, но не получава отговор.

Да те съблекат, за да не избягаш

Първото настаняване на Кристина във възпитателно училище-интернат – Подем е от 2006 г. Тогава тя е едва на 9 г. и е настанена за срок от една година. Не е била представлявана от служебен защитник. Престоят ѝ не е бил прекратен след изтичане на едногодишния срок, а е удължен с решение на педагогическия съвет до май 2009 г. – с цел завършване на образователна степен. Кристина не е давала съгласие за това. Второто съдебно решение за настаняването й в интернат е от средата на 2009 г. В решението на съда е записано, че това се случва поради невъзможност за настаняване в семейна среда или друга институция. Така Кристина остава още една година, отново без участието на служебен защитник в съдебното производство.

Следва настаняване в кризисен център и трето настаняване в интернат от края на 2011 г. заради чести бягства от центъра. Пред съда Кристина заявява, че не желае да бъде настанявана в интернат и че бягствата ѝ са мотивирани от упражняван физически тормоз от страна на друго дете в кризисния център. В противоречие с нейното желание назначеният ѝ служебен процесуален представител „моли“ съда да наложи исканата мярка. Настаняването не е обвързано със срок.

В средата на 2012 г. Кристина прави опит за бягство от интерната. С цел предотвратяване на следващи бягства, една от учителките я принуждава да се съблече по бельо – сутиен и гащи. Кристина стои по този начин в продължение на месец и половина – до началото на септември, когато завеждат децата на лагер. Въпреки че в стаята ѝ има дрехи, не ѝ позволяват да ги облича, дори нощем.

От първа ръка – разкази на деца, настанени в интернат

„В дома само спяхме и ядяхме, имахме за ядене, но пак крадяхме. Нямаше какво да се прави. Не знам защо са ме пратили в Дом, никой никога не ми е казвал. Настаниха ме заедно с брат ми, той сега е голям вече, на 17 или 18 години и е във ВУИ. В Дома ни даваха разни работи, ама ние пак крадяхме (повтаря това два пъти). Когато бях малък, си играехме в Дома само на глупости, нали знаете как е? За неща, които не съм извършил, нямам какво да говоря. Няма да се оправдавам, като си измислям. Искам да се разбирам с хората, не ми е приятно нито да ме командват, нито пък аз да казвам какво да се случва. Мразя да ме обвиняват несправедливо.”

 „Мен тук ме вкараха социалните заради лавандулата. К. е виновна, К – инспекторката, те се чудиха как да се отърват от мен. Не се карам с никой тук, просто си стоя и чакам да мине деня, правя така, за да мога да си хода през ваканциите, но пак не може. Иначе тук всички ми се подиграват, закачат се с мен, не знам какво искат от мен?... Първият път ѝ казах, че искам да говоря с нея за нещо важно, но тя ми каза, че нямала време сега. После отидох пак, за да ѝ кажа само, че искам да намери телефона на Калъпова и да говоря с нея да ме пуснат за ваканцията, но тя въобще не ме погледна дори. Ходих пак и пак, но нищо – все нямала време. Никой не ми обръща внимание, а аз искам да им кажа, че е много важно да се чуя с татко или със сестра си. Един път психоложката ми обърна внимание и аз казах, че искам телефона, а тя каза, че не може и това беше. Само искам да си отида, нищо друго не искам, не издържам тук, просто не издържам."


„Омръзнало ми е да ме разпитват. Искам да си отида, вече нямам спомени, просто искам да си отида… Амиии, тук съм за кражби, много кражби, ама вече не помня точно, май най-вече за бакър, желязо и после ги продавахме. Не си спомням колко кражби – много, много… Само да си отида вкъщи, само това искам… Никога не бих се върнал тук – закачат ме, плюят ме, докато спя, най-много се притеснявам вечер, че не съм си у дома.“
К. 12 г.


„Липсата на пари е причината да крада… Любим предмет ми е математиката. Искам да завърша основно и да изкарам шофьорски курсове, за да мога да карам кола… Какви погрешни неща съм правил, за което съжалявам... Сигурно ще бъде трудно да тръгна по правия път.”
Х., 15 г.

 

 

В момента над 10 000 малолетни и непълнолетни стават жертва на 60-годишния Закон за борба срещу противообществените прояви. Той се занимава с нарушения като бягство от дома, скитничество, просия, кражба на хранителни продукти, но вместо да решава проблеми, налага неадекватни възпитателни мерки и третира децата като престъпници. Някои от тях са изпращани в изправителни институции, които освен от свобода, често ги лишават от елементарни права, като достъп до образование, психологическа помощ и медицински грижи. В България функционират 4 интерната, като във всеки един от тях битовите условия и хигиена са ужасяващи, а насилието е ежедневие. „За по-човечно детско правосъдие“ е кампания на Националната мрежа за децата, която стартира на 15 януари. Нейната цел е институциите да бъдат ангажирани с приемането на нов закон за детско правосъдие, създаването на специализирани детски съдилища, закриването на интернатите и въвеждането на нови мерки, алтернатива на лишаването от свобода, както и на актуализирането на програмите за превенция.

 

Препоръчваме ви още:

 За да няма деца "от дом"

Ти не си от дом

Народ от високи хора

Последно променена в Понеделник, 22 Януари 2018 19:51
Прочетена 1768 пъти
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Hi, Granny :) #mamaninja #grandson #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Съгласен съм