За по-човечно детско правосъдие

Поправителен дом... Знаете ли, че такива институции все още съществуват и функционират по закон, непроменен от 60 години насам? В тях може да попадне всяко дете, извършило леко престъпление, от сорта на вандализъм или дребна кражба, обикновено принудено от родители, близки или приятели. Най-малките и наивните най-лесно изгарят, когато попаднат в лоша компания или нямат семейство, което да ги защити, подкрепи, научи кое е правилно. Притеснителното е, че в поправителния дом всъщност никой не "поправя" децата. Основното, което се постига там, е унижение, смачкване на личността, липса на образование и умения за живот, липса на медицински грижи и психологическа помощ и най-общо казано деградиране, докато детето окончателно се превърне в завършен престъпник. Ето какво се случва с децата, попаднали в месомелачката на системата.

Признаваш, за да спрат да те бият

Анелия е на 17 години. Предстои ѝ преместване от поправителния дом в Сливен, в женския затвор. Има няколко дела за кражби; осъдена е на 6 години лишаване от свобода, от които към момента е излежала две. Заловена е вкъщи. Полицаите идват през нощта, докато спи, и я отвеждат. Карат я да признае за кражби, които не е извършила. Признава, за да спрат да я бият. Служебния си адвокат вижда за първи и последен път на самото дело. Анелия разказва, че нейна близка я е карала да краде и после е продавала откраднатите вещи. „Държавата, вместо да ми помогне, ме вкара в затвора”, казва Анелия. Оплаква се от медицинската грижа в дома. Споделя, че задържаните сами си покриват разходите за лекарства, а тя няма никакви средства. Казва, че вече два зъба са ѝ махнати от зъболекаря в затвора, без да са лекувани.

Ако не говориш български, не можеш да бъдеш подслушван

Рахим е на 16 години от Иракски Кюрдистан. Лишен е от свобода в Поправителен дом Бойчиновци. Осъден е за повторен опит да напусне страната в нарушение, използвайки подправена гръцка лична карта. В Бойчиновци е от един месец и не е говорил по телефона с майка си и близките си. Казва, че ръководството на дома не разрешава телефонни разговори, които не са на български език, тъй като не могат да бъдат подслушвани. Това се потвърждава от директорката, както и от други, лишени от свобода деца. Рахим се оплаква от силна болка в зъба, който е видимо развален. Не го е преглеждал зъболекар.

Да навършиш пълнолетие също е присъда

Мартин е на 17 години. Той има редица възпитателни дела - за кражби, скитане и просия. През август 2008 г. открадва 25 лв. от чантата на възпитателка в дома. Съдът го настанява във възпитателно училище-интернат „до навършване на пълнолетие и завършване на съответна образователна степен”. Мартин няма представа дали е имал адвокат по делото. Никой не е говорил с него, не се е интересувал от мнението му. През лятото навършва пълнолетие и се вълнува какво ще стане с него. Постоянно пита служителите на интерната какво му предстои, но не получава отговор.

Да те съблекат, за да не избягаш

Първото настаняване на Кристина във възпитателно училище-интернат – Подем е от 2006 г. Тогава тя е едва на 9 г. и е настанена за срок от една година. Не е била представлявана от служебен защитник. Престоят ѝ не е бил прекратен след изтичане на едногодишния срок, а е удължен с решение на педагогическия съвет до май 2009 г. – с цел завършване на образователна степен. Кристина не е давала съгласие за това. Второто съдебно решение за настаняването й в интернат е от средата на 2009 г. В решението на съда е записано, че това се случва поради невъзможност за настаняване в семейна среда или друга институция. Така Кристина остава още една година, отново без участието на служебен защитник в съдебното производство.

Следва настаняване в кризисен център и трето настаняване в интернат от края на 2011 г. заради чести бягства от центъра. Пред съда Кристина заявява, че не желае да бъде настанявана в интернат и че бягствата ѝ са мотивирани от упражняван физически тормоз от страна на друго дете в кризисния център. В противоречие с нейното желание назначеният ѝ служебен процесуален представител „моли“ съда да наложи исканата мярка. Настаняването не е обвързано със срок.

В средата на 2012 г. Кристина прави опит за бягство от интерната. С цел предотвратяване на следващи бягства, една от учителките я принуждава да се съблече по бельо – сутиен и гащи. Кристина стои по този начин в продължение на месец и половина – до началото на септември, когато завеждат децата на лагер. Въпреки че в стаята ѝ има дрехи, не ѝ позволяват да ги облича, дори нощем.

От първа ръка – разкази на деца, настанени в интернат

„В дома само спяхме и ядяхме, имахме за ядене, но пак крадяхме. Нямаше какво да се прави. Не знам защо са ме пратили в Дом, никой никога не ми е казвал. Настаниха ме заедно с брат ми, той сега е голям вече, на 17 или 18 години и е във ВУИ. В Дома ни даваха разни работи, ама ние пак крадяхме (повтаря това два пъти). Когато бях малък, си играехме в Дома само на глупости, нали знаете как е? За неща, които не съм извършил, нямам какво да говоря. Няма да се оправдавам, като си измислям. Искам да се разбирам с хората, не ми е приятно нито да ме командват, нито пък аз да казвам какво да се случва. Мразя да ме обвиняват несправедливо.”

 „Мен тук ме вкараха социалните заради лавандулата. К. е виновна, К – инспекторката, те се чудиха как да се отърват от мен. Не се карам с никой тук, просто си стоя и чакам да мине деня, правя така, за да мога да си хода през ваканциите, но пак не може. Иначе тук всички ми се подиграват, закачат се с мен, не знам какво искат от мен?... Първият път ѝ казах, че искам да говоря с нея за нещо важно, но тя ми каза, че нямала време сега. После отидох пак, за да ѝ кажа само, че искам да намери телефона на Калъпова и да говоря с нея да ме пуснат за ваканцията, но тя въобще не ме погледна дори. Ходих пак и пак, но нищо – все нямала време. Никой не ми обръща внимание, а аз искам да им кажа, че е много важно да се чуя с татко или със сестра си. Един път психоложката ми обърна внимание и аз казах, че искам телефона, а тя каза, че не може и това беше. Само искам да си отида, нищо друго не искам, не издържам тук, просто не издържам."


„Омръзнало ми е да ме разпитват. Искам да си отида, вече нямам спомени, просто искам да си отида… Амиии, тук съм за кражби, много кражби, ама вече не помня точно, май най-вече за бакър, желязо и после ги продавахме. Не си спомням колко кражби – много, много… Само да си отида вкъщи, само това искам… Никога не бих се върнал тук – закачат ме, плюят ме, докато спя, най-много се притеснявам вечер, че не съм си у дома.“
К. 12 г.


„Липсата на пари е причината да крада… Любим предмет ми е математиката. Искам да завърша основно и да изкарам шофьорски курсове, за да мога да карам кола… Какви погрешни неща съм правил, за което съжалявам... Сигурно ще бъде трудно да тръгна по правия път.”
Х., 15 г.

 

 

В момента над 10 000 малолетни и непълнолетни стават жертва на 60-годишния Закон за борба срещу противообществените прояви. Той се занимава с нарушения като бягство от дома, скитничество, просия, кражба на хранителни продукти, но вместо да решава проблеми, налага неадекватни възпитателни мерки и третира децата като престъпници. Някои от тях са изпращани в изправителни институции, които освен от свобода, често ги лишават от елементарни права, като достъп до образование, психологическа помощ и медицински грижи. В България функционират 4 интерната, като във всеки един от тях битовите условия и хигиена са ужасяващи, а насилието е ежедневие. „За по-човечно детско правосъдие“ е кампания на Националната мрежа за децата, която стартира на 15 януари. Нейната цел е институциите да бъдат ангажирани с приемането на нов закон за детско правосъдие, създаването на специализирани детски съдилища, закриването на интернатите и въвеждането на нови мерки, алтернатива на лишаването от свобода, както и на актуализирането на програмите за превенция.

 

Препоръчваме ви още:

 За да няма деца "от дом"

Ти не си от дом

Народ от високи хора

Последно променена в Понеделник, 22 Януари 2018 19:51
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Искам пли плоститулката!

Искам пли плоститулката!

20 Сеп, 2018 Татко Калоян

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Колко точно са големи 9-годишните?

Колко точно са големи 9-годишните?

19 Сеп, 2018 Образование

Да ги научим да учат

Да ги научим да учат

18 Сеп, 2018 Възпитание

Кога е вкусен бонбонът?

Кога е вкусен бонбонът?

18 Окт, 2018 Истории

Красиви хора

Красиви хора

17 Окт, 2018 Истории

Хазарт

Хазарт

17 Окт, 2018 Истории

Ева на третия етаж

Ева на третия етаж

17 Окт, 2018 Истории

Къде живееш?

Къде живееш?

16 Окт, 2018 Истории

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам