Ако детето се изгуби

Автор: Янка Петкова


Един от най-сериозните източници на стрес за родителя е страхът от изгубване на детето. Много често дори знаем къде да го търсим - край щанда с играчки или лакомства. Понякога обаче развръзката не идва толкова бързо и се налага да бъде потърсена помощ. Както в много други случаи и в този има правила, наложени от опита на родители, преживели подобен инцидент.

Предварителна подготовка

Да научим детето да стои близо до нас – с ежедневно напомняне и уточняване, че трябва да попита винаги, преди да реши да се отдалечи.

Да се погрижим да знае имената и адреса си наизуст (ако е на подходящата възраст).

Да „тренираме“ викане за помощ – можем да го превърнем в игра, когато сме на открито. Практиката показва, че много от децата не знаят как да правят това.

Да научим детето да казва „не“. Струва ни се, че малчуганите са родени с тази способност, но невинаги е така. Те трябва да отказват всякакъв контакт с непознат, да не откликват на молбата му за помощ или на покана.

Да му обясним, че ако ни изгуби от поглед, е добре да потърси помощ от жени с деца.

Да го предупредим, че ако се отдели от нас, трябва да спре да се движи и да чака да бъде намерено.

Да уточним предварително отговорността за надзора над децата с други родители, с които предстои да посетим оживено събитие.

Да залепим стикер с телефонния си номер на дрешката на малкото дете, когато отиваме на място с много хора.

Да го облечем в ярки цветове.

Да го снимаме с мобилния си телефон преди излизане. Някой може да реши, че е прекалено, но опитът сочи, че това е по-сигурният начин за разпознаване на детето – просто показваме актуалната снимка на минувачите, вместо да даваме словесно описание на външния му вид. Оказва се, че в паниката си много родители не могат да си спомнят с какво е било облечено детето им. Освен това тази снимка може да послужи и на полицията, в случай че се наложи да започне издирване.

Да създадем у детето навик да предупреждава къде отива. Възможно е да срещне приятелче или близък и да бъде поканено на гости. Трябва да знае, че в този случай звъни на родителя си, иска разрешение и предоставя телефона на възрастния, който поема отговорност за него, за обратна връзка.

Да активираме функцията за локация в мобилния му телефон.

Да се погрижим за номерата на бърз бутон в телефона му – на мама, на тате, 112.

Да проверим дали телефонът на детето е зареден, преди да излезе.

Прочетете и Опасните игри


Какво да правим, ако малкото дете се изгуби на оживено място


Да се опитаме да не изпадаме в паника, колкото и да е трудно.

Да спрем и бавно да се огледаме.

Да извикаме високо и отчетливо детето по име.

Да не се отдалечаваме от мястото, където сме го изгубили, ако сме сами и няма друг възрастен, който би могъл да остане там.

Да потърсим съдействие на охрана, управител на обекта, полицай в близост.

Вижте и Въпросите, чиито отговори
трябва да знае всяко дете


Как да реагираме, в случай че детето е само навън

Да се отзовем, ако ни се обади с молба да го посрещнем, въпреки че отдавна не го правим. За да пожелае това, детето вероятно има причина. В такъв случай репликата „нали вече си голям“ е абсолютно недопустима.

Да позвъним или да изпратим съобщение, ако знаем, че детето ни пътува половин час до училище (или друго място) и след час не се е обадило, че е пристигнало.

Ако не успеем да осъществим контакт с него, да се свържем с всички възможни източници на информация - съученици, близки, приятели, към които е тръгнало. Можем да използваме и социалните мрежи, за да получим повече информация.


Да се възползваме от опцията за определяне локацията на детето. Не бива да забравяме обаче, че това може да стане, ако телефонът е включен и функцията активирана.

Ако в близките два-три часа не открием детето, можем да позвъним на телефон 112. Не е прибързано. В повечето случаи тревогата може да е фалшива, но веднъж подаден сигналът е регистриран и реакцията е задължителна. Според специалисти, при изчезване на деца най-важни са първите 24 часа.

Защо е нужно да правим това? Защото понякога наистина не можем да предположим какво се е случило. Детето може да е объркало автобуса си в бързината и да се е озовало в непознат квартал; може да е решило да се отбие у приятел и да се е заиграло там. Вариантите са много и не е задължително да са стряскащи. А когато го открием, можем да се свържем отново с хората, които сме обезпокоили и да се извиним. Някой може да каже, че това е излишна паника, но опитът е доказал, че колкото повече хора са известени за проблема, толкова по-голяма е вероятността да бъде намерено бързо решение.

Прочетете Урок по безопасност
за най-малките


Как да реагираме, ако детето е само сред природата

Преди да го пуснем на ученическа екскурзия например, трябва да сме се уверили, че ще има достатъчно възрастни, които да упражняват контрол. Не е добра идея да изпращаме детето на подобна разходка с хора в напреднала възраст. Възможно е (в планината или в гората) да им се случи нещо от преумора и то да остане без подкрепата и контрола им.

Да се погрижим да е облечено в ярки дрехи, които ще го направят по-леснозабележимо в гората. Препоръчително е да се избягват камуфлажните цветове.

Да проверим зареден ли е телефонът му.

Да го предупредим да не остава без вода.

Да обясним, че при никакви обстоятелства не бива да се движи близо до водоем. Това е опасно, може да се подхлъзне и да падне във водата.

Да му обясним, че ако се изгуби, трябва незабавно да спре да се движи, да звънне на 112, след това на нас.

Да бъде пестеливо в позвъняването и разговорите си, да изключи мобилните си данни след като подаде съобщение, за да не изтощава батерията на телефона си.

Да го предупредим, че е добре да сигнализира за местоположението си с глас, почукване, да оставя видими следи. Така ще привлече вниманието на хората, които го търсят.

Да не се плаши и бяга при силен шум (хеликоптер, кучешки лай, гласове). Спасителите твърдят, че много често, в подобна ситуация, малчуганите се крият и променят локацията си, което затруднява откриването им.

Обикновено децата се губят, въпреки всичките ни усилия да не се случва. Но това в никакъв случай не ни прави лоши родители. Най-важното, което детето трябва да знае е, че каквото и да се случи, ние ще винаги ще го потърсим. Това му създава сигурност и позитивна нагласа.

Препоръчваме ви още:

Златните правила за безопасност - 10 полезни съвета
49 фрази, които ще ви помогнат да успокоите детето
Забранете безотговорните родители

 

Последно променена в Петък, 24 Ноември 2017 06:59
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Искам пли плоститулката!

Искам пли плоститулката!

20 Сеп, 2018 Татко Калоян

Система, зачената в грях

Система, зачената в грях

19 Окт, 2018 Истории

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Безизходица

Безизходица

07 Окт, 2018 Истории

Ами аз изкарвам парите…

Ами аз изкарвам парите…

05 Окт, 2018 Забавно

Не ме гони!

Не ме гони!

19 Окт, 2018 Истории

Система, зачената в грях

Система, зачената в грях

19 Окт, 2018 Истории

Ти можеш всичко

Ти можеш всичко

18 Окт, 2018 Възпитание

Кога е вкусен бонбонът?

Кога е вкусен бонбонът?

18 Окт, 2018 Истории

Красиви хора

Красиви хора

17 Окт, 2018 Истории

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам