Помагаме или пречим?

Четем книги и статии за възпитанието, работим върху емоционалния интелект на децата си, посещаваме курсове и тренинги за родители, понякога дори търсим услугите на семеен консултант. Правим всичко възможно да намерим общ език с наследниците си, да им дадем най-доброто от себе си и в емоционален план. Но помагаме ли им наистина?

Убедени сме, че сме по-добри възпитатели от собствените си майки и бащи. Отрекохме някои гурута на грижите и възпитанието (като Спок например), после започнахме да ги реабилитираме. И съвсем се оплетохме.

Ако детето ни е ученик, се счита за добър тон да се оплакваме от натовареността на програмата и нейната непригодност. „Впрегнахме се цялото семейство да решаваме една задача по математика, без особен резултат.“, оплаква се майка в социалната мрежа. Следват съчувствени постове.

Прочетете

Кога ранното развитие забавя развитието

 

Ако кажем, че второкласникът ни сам си подготвя домашните, ще ни връхлети бялата завист на братята и сестрите ни по съдба. После ще се зачетем в поредния пост за емоционалния комфорт и колко е важен той за подрастващите. „Децата ни имат нужда от почивка, от игри, от време за себе си.“, под това мнение ще се наредят десетки лайкове и одобрителни коментари. Зад завесата остава картината, в която майката и бащата са впрегнали елементарните си познания по пауър пойнт, за да сътворят презентацията на детето по Човек и природа: “Напоследък за домашно все по-често им дават такива задачи в началния курс. Не е ли рано?.“ През това време натовареното дете си почива с джойстика, малко да се разтовари.
couple laughing with their daughter and a laptop 1139 620

Пейзажът ще добие нови, още по-брутални краски, ако семейството е с повече от едно дете, не дай Боже, някое да учи в някакво специално училище. В такова, в което например ежедневно пускат отчети с резултатите на децата от деня и насоки за работа вкъщи. Защото в него учат деца, които задължително трябва да вземат матурите с максимален бал, иначе отиде реномето на учебното заведение.

 

Вижте

Децата не са проект на родителя

 

Натовареността на днешните деца е мит. Звучи ли ви светотатствено? Разбира се, те са заети, но не повече от родителите им, които също са били ученици, писали са домашни работи и проекти до среднощ и са треперили преди поредния изпит, с тъмни кръгове под очите.

Не е ли по-вярно да предположим, че някои са по-съобразителни и организирани от други? На едни им е нужно повече време, за да напишат красиво 10 прости изречения. Други за същото време могат да направят синтактичен разбор на 20 сложни. Да, някогашните деца имаха едно преимущество – те бързаха да си напишат домашните, за да излязат навън да играят с приятелите си. Сега бързат да се вкопчат в смартфоните си.

family spending time together 1098 747Какво прави средностатистическият родител в отговор на „страданията“ на претовареното си дете? Във всеки случай, рядкост са тези от нас, които се захващат да научат детето да си разпределя времето рационално и се опитват да разберат истинските причини за неуспехите му в училище. Една част помагат в подготовката, други се ориентират към частни учители. Такива имат вече и децата в първи клас. Иначе казано - освобождаваме хлапетата от отговорност към ученето. А това е изцяло в тяхната зона на задължения. Наша работа е да разберем какво им пречи да се справят с ученето и да ги подкрепяме в опитите им да променят ситуацията.

Прочетете

Защо тройкаджиите успяват

Всъщност причините за проблем с ученето могат да бъдат най-различни и това да няма никаква връзка с потенциала ни като родители. Но можем да помогнем да се изяснят – посещение при личния лекар, ако е необходимо, разговор с преподавателите, консултация с психолог. Понякога решението е много просто – детето трябва да си легне в 22 часа, за да е достатъчно отпочинало за следващия ден. Това можем да направим.

Не по-малко важна е мотивацията, която ни води при търсенето на помощ от частен учител – защо е необходим на детето? За да си повиши успеха по предмета; за да не се червим по родителски срещи; за да влезе в мечтаното от нас училище; защото то иска; защото така правят другите?

А по извънучилищните форми какво можем да кажем? С каква мотивация записваме детето на езикови курсове например? За да чете Шекспир в оригинал; за да усвои перфектно езика, преди да напусне страната и да си търси късмета другаде; за да има по-високи оценки по езика? С тази мотивация сме в състояние да плащаме частни уроци години наред. А дали отговорът на въпроса не е „за да има повече знания“?

woman with son reading books 23 2147664123

 

Излиза, че цялата тази загриженост за децата ни е само начин да утешим родителското си самолюбие. Наследниците растат, разходите им за образование – също. Въпреки че в някои университети все още има държавна поръчка, повечето деца търсят платените специалности и се справят с променлив успех. Защото не са научени да поемат отговорност за себе си. И веднага идва на помощ индустрията с платените курсови и дипломни работи. Студентът може да се снабди с курсова работа на три езика, без да владее нито един от тях. Възможно е да се позатрудни с презентацията, когато дойде редът му за лично участие, но и това може да се неутрализира като вълнение с подходяща логистика.
Колкото и да е странно, някои студенти продължават да използват услугите на частни учители, а родителите им са все така омерзени от сложните университетски програми и че нищо в тоя живот не е безплатно.

Отличници, които се справят без да посещават частни учители или школи, в родителските ни представи не съществуват. Невъзможно ни изглежда.

 

Вижте Умните деца

В един прекрасен ден „детето“ се дипломира и започва работа. Там пък товарят младия ни специалист с непосилни отговорности. Той не се справя с толкова много задачи, не може да изпълнява ангажиментите си без чужда помощ. А шефовете му, моля ви се, искат резултати бързо и качествено, повишават му тон.

И съвсем справедливо. На работодателите са нужни хора, които са способни да вземат решения, да се обучават и да проявяват инициатива. А тези навици се развиват от най-ранно детство.


Източник: psychologies.ru


Прочетохте ли Утрешен - моя личен опит с Коко, който е едно чудесно хлапе, необичащо да пише домашни.

Препоръчваме ви още:

Съвременни училищни неврози
Между два века
Родителите също "прегарят"
Деца под амбициозен родителски поглед

Последно променена в Сряда, 15 Ноември 2017 10:55
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Система, зачената в грях

Система, зачената в грях

19 Окт, 2018 Истории

Искам пли плоститулката!

Искам пли плоститулката!

20 Сеп, 2018 Татко Калоян

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Безизходица

Безизходица

07 Окт, 2018 Истории

Ами аз изкарвам парите…

Ами аз изкарвам парите…

05 Окт, 2018 Забавно

Душа не се трансплантира

Душа не се трансплантира

20 Окт, 2018 Истории

Не ме гони!

Не ме гони!

19 Окт, 2018 Истории

Система, зачената в грях

Система, зачената в грях

19 Окт, 2018 Истории

Ти можеш всичко

Ти можеш всичко

18 Окт, 2018 Възпитание

Кога е вкусен бонбонът?

Кога е вкусен бонбонът?

18 Окт, 2018 Истории

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам