Се ла ви, както казват французите

Всяка нация има своите традиции във възпитанието – едни смятат, че детето до тригодишна възраст е малък Буда, пред когото трябва да се коленичи, други пришпорват наследниците си с ранно развитие едва ли не от пелените. Трети са французи и споделят философията, че появата на дете не е повод да промениш начина си на живот. Тези възгледи са потвърдени от не един наблюдател на семейните традиции в старата европейска държава.

Бонжур мадам!
Ако се разхождаш край бреговете на Сена, вероятността да срещнеш играещи дечица е много голяма. Всички ще те поздравят с неизменното: „Бонжур, мадам!“. За нас, не особено приветливите южно-европейци, подобна любезност може да е превзета, но за французите поздравът между непознати, с усмивка при това, е традиция.
Ако се позадържите малко повече край някоя детска площадка, ще констатирате още интересни неща. Французойките не се плашат от хрема и сополи. Не ги смятат за сериозен симптом, който би спрял детето от излизане или ходене на детска градина и училище, нито пък за причина да посетят личния лекар. В края на краищата всичко ще отшуми… до лятото.

Ако оцелееш – добре, ако не – такъв е животът
Раждането на дете не е повод за французойките да променят начина си на живот. При това, оказва се, много от тях имат по три деца, нещо, което опровергава твърденията, че Стара Европа е все по-стара. Три деца (и това не е пределът) при положение, че бавачките не са на мода сред младите майки. Как успяват? Просто водят децата със себе си навсякъде. Може да видите двумесечно бебе, което спи в шезлонг в ресторанта, до масата на родителите, които си организират романтична вечеря; по-големите деца също съпровождат родителите си на обеди и вечери и на това се гледа като на възможност да поработят над маниерите си. Собствениците на заведения тук са гъвкави и навсякъде предлагат детско меню, което е двойно по-евтино. Друга обичайна гледка са малките слинг-пътешественици, който обикалят Корсика или Коста Рика сродителите си.
Семейството има гости? Това съвсем не е причина децата да бъдат изпратени да си лягат по-рано или да им се налага друго някакво ограничение. Всички са заедно около трапезата.
ok frПо законите на природата
Все пак това е страната, в която чашата червено вино през бременността е със статут на пренатални витамини. Френските деца се раждат и живеят по законите на природата. Никой не подтичва след тях с топла връхна дреха, не проверява дали са хладни нослетата им, дали е потно вратлето. Педиатрите в тази страна препоръчват като оптимална температура на въздуха в детската стая – 18 градуса. Интересно е обстоятелството, че макар в страната да имат едни от най-добрите социални гаранции при излизане в отпуск по майчинство, този отпуск продължава само 4 месеца. Ако родиш трето дете ти се полагат почти 6 месеца отпуск. Това обаче не предизвиква революционни настроения за промяна сред французойките. Те са жени, които не биха жертвали кариерата и социалния си живот за дълго време. В общия случай младите майки ползват два месеца преди раждането и два след появата на детето. Как се справят след това? В местните ясли децата се приемат от 4-месечна възраст. Това съвсем не е повод за драми, тъй като родителите споделят мнението, че ранното отглеждане в детско заведение се отразяла благотворно на имунитета на детето, изгражда нужните полезни навици и подпомага социализацията му. Разбира се, проблемът с недостига на места в яслите е актуален и тук. Но родителите се справят както могат и държавата не им пречи. Създават се подобни на съществуващите и у нас родителски кооперативи, регистрират се асоциации, които могат да разчитат на подкрепа от държавата, за наемането на специалисти, които да полагат грижи за малките. В други случаи няколко майки просто обединяват усилията си и се редуват в грижите за децата по определен график.

При баба и дядо? Не точно!
Всяка аналогия с българските баби и дядовци е неуместна. Възрастното поколение французи мъдро пази неутралитет. Не е популярно оставянето на децата при баба и дядо, защото „няма кой да ги гледа“. Може би е трудно да проумеем тази „незаинтересованост“ при положение, че в нашите ширини „децата“ се отглеждат от родителите си до дълбока старост. Но във Франция, дори баба и дядо да живеят в малък кокетен замък и да нямат никакви сериозни ангажименти, освен да бдят над старините си, подобни услуги са неприемливи. Френската баба съществува, за да организира неделните обеди на фамилията. Тя подготвя трапеза с любими на семейството ястия, идват децата с внуците, да им се порадва и да ги научи на добри маниери и след това всеки по пътя си. Разбира се, всяка подобна среща е съпътствана с безкрайни прегръдки и целувки, но това във Франция е ритуал, който е напълно автоматизиран. Някъде се целуват по два пъти, другаде по три, а в Прованс дори по четири.
paris family shoot 011 WEB
Тихото възпитание

Една от първите думи, които научават френските деца, е „бонжур“. Това е традиционно обръщение към познати и непознати, при това с вежлива усмивка. Приучаването на децата към етикета и ритуалите на общуване е базов навик за френските родители. При това те зорко следят етикетът да се спазва. Не с груби, шумни забележки, а с настойчиво напомняне как трябва да се държим с другите около нас. Тази „дресура“ протича със сдържан неутрален тон, толкова пъти, колкото е необходимо, за да бъде усвоен навикът. Спазването на добрия тон се учи от най-ранна възраст. Често може да бъде забелязано малко дете, което превъзбудено обяснява на висок глас какво му се е случило, но също толкова често родителите му напомнят да говори тихо и спокойно. При това не с груба забележка, а с неизменното нежно обръщение, което е много типично за местните – пиленце, зайче, слънчице, цветенце и т.н. Френските деца не правят нищо без разрешение. Както вече сме писали, във Франция има култ към храната. Времето за ядене е строго фиксирано – закуска, обяд и вечеря. Хапването между тези хранения е като забранено със закон. Трудно можеш да видиш малчуган, който отваря и затваря хладилника, когато поиска. Същото ограничение важи и за телевизора. Тези „действия“ се извършват само с разрешение от родителя.

Мон дуду
Въпреки наситения си живот и строгите възпитателни възгледи, французойката не е суров родител. Тя компенсира отсъствието си с активно общуване. Не налага лошото си настроение на децата и е винаги ласкава и много внимателна. Едва ли има друг език с толкова много гальовни обръщения. Една думичка обаче е особено популярна сред малчуганите - „дуду“. Това е онзи предмет или играчка, с който детето не се разделя при никакви обстоятелства. Заспива с него, храни се с него, играе с него, ходи на ясла, детска градина, дори училище със своя „дуду“. Този „приятел“ на детето е толкова популярен във Франция, че местните психолози посвещават цели книги на феномена. Дебатите по въпроса са с мащабите на темата за кърменето у нас.
А най-прекрасният ритуал за френските деца е целувката за лека нощ. Той не се пренебрегва при никакви обстоятелства. Излиза, че строгостта тук върви ръка за ръка с много внимателно, трепетно отношение към вътрешния свят на детето. Защото когато с децата се говори тихо, нежно и ласкаво, дори най-строгото ограничение бива възприемано като закон, който не подлежи на обсъждане.

Източник: wday


Препоръчваме ви още:

Защо холандските майки са най-щастливи? 
Инвестирай в прегръдки 
Емпатията - вродена ли е способността ни да съчувстваме?

Последно променена в Четвъртък, 14 Септември 2017 11:57
Прочетена 3889 пъти
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

My totally cool grandson :) #grandson #babybobby #mamaninja

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на