Кога наказанието е ефективно?

Първенството по неефективност държат телесните наказания, но в безсилието си родителят понякога прибягва до тях. После се обвинява и основателно се чувства гузен. Какво да правим, когато търпението ни е на предела си и как да накажем детето ефективно и без да му нанесем емоционална щета?

Оправданията, които трябва да забравим завинаги:

1. „Само си е виновно.“

„Просто се държи непоносимо.“ (това е същото като да обвиним жертвата на изнасилване, че си е облякла къса пола). Как ще реагираме на поведението на детето е избор на родителя. Някои се изкушават да опънат ухо и при недокосната супа. Никакви обстоятелства не оправдават насилието, дори да ни се струва „безобидно“. Да се прехвърля вината върху детето е инфантилно.

2. „И мен са ме били и пак станах човек.“

Възможно е, но не благодарение, а въпреки това. Хората, които са били подложени на насилие в детството си, трудно признават, че родителите им са постъпвали неправилно. И това все пак не значи, че те са били лоши. Грешки правят всички, а животът на детето може да бъде опропастен не само от шамар.

3. „От време на време е допустимо.“

Не. Телесното наказание е недопустимо. Изключение може да бъде само лекото шляпване по дупето при малки деца, свързано с конкретно поведение и коментар: „Това е лошо.“. То е по-скоро символичен акт и не причинява болка. Но дори и в този случай, трябва да сме внимателни, защото шляпването по дупето може да легитимира телесното наказание и става преходен етап към по-сериозно въздействие.

4. „Шамарите са нещо лошо, но ефективно.“

Възможно е. Но в краткосрочен план. И не става дума за проблемите в тийнейджърска възраст. Боят може да отнеме желанието да извършиш нещо нередно за седмица. А после да удвоиш усилията си в правенето на нередности, за да се реваншираш. Непослушанието не е причина, а следствие от наказанията. Защото шамарът избива регулаторите на поведението – съвест и съпреживяване.

otsutstvie kontakta

Какво да правим, ако все пак сме го допуснали?
Този въпрос обикновено си задават хора, за които подобно поведение е инцидентно (епизодичен срив или пристъп на безсилие) и ситуацията може да бъде променена.

Не се обвинявайте
Чувството за вина предизвиква съпротивление или пък ще ви принуди да толерирате всеки каприз на детето. Телесните наказания влияят на психиката отрицателно, но не винаги. Има бащи, които „изпускат“ ръката си от време на време, но във всичко останало са добри родители. А има майки, които не бият децата си, но могат да превърнат живота им в ад. Никога не е късно да коригирате поведението си: осъзнатият отказ от телесно наказание е урок и за детето – да признаеш и поправиш грешката си е добър пример.

Потърсете помощ
Направете го, ако не можете да се справите сами. Признаването на проблема не е слабост. Наказанието води до чудовищно непослушание или до принудително послушание на децата и изгражда стена помежду ви. Ако навреме потърсите съвет и професионална помощ, загубите ще бъдат по-малки. Склонността към насилие над детето е симптом за по-сериозни проблеми, за които е възможно дори да не предполагате. Потърсете помощ за себе си, не за детето.


Преразгледайте изискванията и приоритетите си
Ако недокоснатата супа е повод за скандал, не е за учудване, че при повредена вещ ви „сърбят“ ръцете. Честа причина за телесните наказания са завишените изисквания към детето. Помислете дали наистина е жизненоважно храната да бъде изядена до троха и дали гризането на ноктите е голям грях. Вероятно гледката е изнервяща, но с възрастта детето може да се справи само с подобни навици.

За много родители истерията заради некупена играчка е най-дразнещата постъпка. Да, ситуацията е неловка, но в крайна сметка толкова ли е важно какво ще си помислят непознатите около вас? Съставете своя скала на неприемливо поведение. На първо място трябва да е поведението, което застрашава детето и околните. На второ – поведение, което нанася вреда на имуществото на хората… А истериите и мрънкането са на опашката. Ако преразгледате представите си за допустимо, много поводи да посегнете веднага ще отпаднат.


Установете причините за това поведение
Между добрата постъпка и наказанието стоят родителските интерпретации. Някой се страхува да не разглези прекалено детето си. За други непослушанието е лична обида. В гнева си родителите не осъзнават, че детето иска не да ги вбеси, а да задоволи потребностите си: глези се от скука, мрънка от страх.

1407268049

Как да наказваме ефективно, без да нанасяме вреда

Много родители успяват да преодолеят склонността си към телесни наказания. Но фразата „ако правиш бели, няма да те обичам“, боли повече от шамара по бузата. Наистина има и други начини за наказание без последствия за развитието на детето.

1.Тайм аут

Отведете детето на уединено място. Това прилича малко на наказанието в ъгъла. Някога ъгълът беше „мястото на позора“ и наказаният чувстваше неодобрението на останалите. Тайм аутът е временна изолация на детето, без социален натиск.

Избирайки място за тайм аут се убедете, че детето няма да има възможност да си нанесе вреда. В никакъв случай не го изолирайте в тъмна стая, целта е да му бъде скучно, не да се изплаши. Минутите за това наказание можете да определите според възрастта – ако детето е четиригодишно, изолирайте го за 4-5 минути, деветгодишното за десетина минути. Тайм аутът е приложим след тригодишна възраст, тъй като по-рано детето просто не разбира каква е целта на този акт.
Ако това наказание ви се струва леко, изпробвайте го върху себе си за половин час. Не е толкова безобидно, колкото си мислите. А за децата, които кипят от енергия, половин час е цяла вечност.

2. Естествени последствия

В този случай детето се учи не от вас, а от обстоятелствата. Ако не подготвя уроците си – не крещете, рано или късно ще получи слаба оценка и ще се сблъска с последствията от мързела си. Мотае се и не ляга да спи – добре, но на следващата сутрин трябва да стане навреме. Естествените последствия от поведението му трябва да бъдат неприятни, но не и опасни. Ако детето държи да обуе сандали в снега, това вече е сериозно.

3. Логически последствия

Ако детето изпадне в истерия – купете му играчката. Но с условие: „Сега ще вземем скъпата кола, но после няма да купуваме шоколад пет дни поред. Съгласен ли си?“ Удовлетворете желанието, но след това не правете компромис с лакомствата, дори да имате достатъчно средства.

4. Лишаване от привилегии

Съществуват два метода за коригиране на поведението – това са наказанието и лишаването от привилегии. Не вземате детето на гости с вас, не го водите в зоопарка и т.н. Практиката показва, че този метод е по-ефективен от боя и крясъците.

5. Забрана за излизане

Това е лишаване на детето от социална свобода и общуване с връстниците; забрана да се използват социални мрежи или да се среща с приятелите онлайн. По някакъв начин прилича на тайм аута, но ако първият е ефективен при деца до 9-10-годишна възраст, този метод е за тийнейджъри. Това е справедливо наказание. Ако пуберът не подготвя уроците си, не изпълнява домашните си задължения, не се прибира в уговореното време, може да бъде лишен от някои свои свободи.
Както с тайм аута, така и с този метод не бива да се прекалява. Не е нужно да крещите в яда си, че забранявате срещи с приятели за месец, достатъчни са три-четири дни. Не изолирайте тийнейджъра напълно: ако забраните излизането, разрешете поне чата с приятели. Наказанието не бива да унижава. Няма нужда приятелите на детето ви да знаят, че е наказано.

И още нещо, за да бъде забраната за излизане ефективно наказание, тийнейджърът вече трябва да има социална свобода. Ако все още не излиза сам, това няма да го притесни.

Когато налагате каквито и да е наказания, винаги обмисляйте дали вида на наказанието отговаря на вида на нарушението. Иначе децата го усещат като несправедливост. Например – ако детето не изпълнява домашните си задължения, значи злоупотребява със свободното си време, може да го лишите от излизане. Ако пубертетът изхарчи част от парите, които сте му дали, за да си плати училищния лагер, може да го лишите от джобни за известно време, а не да му отнемете достъпа до компютър. Ако пък стои твърде дълго на компютъра, му забранете електронните игри за известно време, не го лишавайте от излизане или джобни.

Най-важният принцип е детето да почувства наказанието като справедливо следствие от постъпката си, а не като отмъщение.

 

Препоръчваме още:

Мамо, може ли да ме набиеш? 
Моето трудно дете 
Как да научим детето да ни лъже

Последно променена в Понеделник, 10 Юли 2017 12:26
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Кога да го пратиш при майка му

Кога да го пратиш при майка му

16 Авг, 2018 Отношения

Не ни дават внучето

Не ни дават внучето

16 Авг, 2018 Отношения

Тийнейджърът днес

Тийнейджърът днес

15 Авг, 2018 Възпитание

Добра домакиня или добра майка

Добра домакиня или добра майка

13 Авг, 2018 Възпитание

Мама е сухарка

Мама е сухарка

13 Авг, 2018 Блог

Много „трябва“

Много „трябва“

12 Авг, 2018 Възпитание

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on