Как да научим детето да ни лъже

Надали някой би искал да научи децата си на това. И няма родител, който поне веднъж да не е казал на детето си, че лъжата е най-лошото нещо. Ще ни се да не ни лъжат, но ние си позволяваме да го правим, уж за тяхно добро. А понякога просто предизвикваме лъжата, водени от най-добри подбуди. 


5 истории – от нищо - нещо

Проверената раница

Майка силно се притеснява за успеха на детето си в училище. Често пребърква раницата на сина си, за да види какво са „взели“ и да прегледа бележника му. След известно време става ясно, че детето прави същото с раниците на съучениците си, не го смята за нередно и дори си присвоява някои от вещите им.
Естествено, също като майка си, детето не признава, че върши това, докато не го хващат с открадната вещ. И когато се случва, се измъква с обяснението, че химикалът му е паднал в чуждата раница и затова я търсило там.
Майката не може да намери връзка между собственото си поведение и това на своя син. Тя смята, че подбудите й са благородни, но се възмущава от постъпката на детето си.

 

Непознатата буква

Дете пита майка си как се пише буквата „ж“. Вместо да обясни, жената казва възмутено: „На осем години си, а не знаеш как да я напишеш!?“ На въпроса на детето си тя така и не дава отговор. Но успява да устрои скандал по този незначителен повод. След време обаче жената установява, че синът й изобщо не пише домашните си работи, а междувременно обяснява на майка си как госпожата му непрекъснато го хвали за правописа. Това дете вече се е научило да лъже. Помогнала му е майка му.

 

Да откраднеш собствената си вещ

Друг родител намира в чантата на детето си чужда играчка (която всъщност се оказва подарена на сина му) и устройва мощен скандал, заради „крадената“ вещ. Следва наказание. Детето обаче превръща инцидента в практика и носи вкъщи вещи, за които твърди, че са му подарък. Бащата е изумен и огорчено признава, че синът му вече не само краде, но и лъже. „Аз никога не съм посягал към чужда вещ“ – кълне се родителят.

 

Злоядото дете

Майка споделя, че винаги, когато отива да вземе дъщеря си от детската градина пита възпитателките й дали е яла на обяд, защото детето й имало проблем с храненето. След това провеждала същия разпит и с него и откривала несъответствията в информацията. Така установявала кога детето я лъже. Важният въпрос е защо въобще прави това? Ако детето е гладно ще яде, ако не е – ще откаже и ще се възползва от следобедната си закуска. И затова не е необходимо да се провежда „разследване“.

 

Най-добрата в класа

Майка разказва, че дъщеря й непрекъснато й обяснява как всички деца искат да са приятели с нея, защото е най-добрата в класа. Родителката се възмущава: „Знам, че това не е истина! Защо ме лъже за такива неща! Казвала съм й, че лъжата е единственото, което не мога да простя!“
В същото време ден след ден и месец след месец тя не е преставала да пита детето си: „Твоето домашно най-добро ли беше? Какво ти каза учителката? А кой пръв си направи теста?“. Дъщеря й се оказва предприемчива и бързо се научава да говори това, което майка й иска да чуе.

fb6af8ce80eba5873ea9016a1ee4e4f3

Примерите могат да бъдат безкрайни. Начините да възпиташ лъжец са много и разнообразни. Но вредните практики могат да се обобщят.

 

Как учим детето да лъже

1. Като не му вярваме и поставяме под съмнение всичко, които ни казва. При първа възможност го изобличаваме в лъжа. Дори да става дума за малки неточности: от малкото се тръгва към голямото!

2. Като не му позволяваме да фантазира: разликата между фантазията и лъжата е много тънка. Но дали е така? За децата фантазията е реалност, а не лъжа. Когато фантазира, то не лъже, а си създава приказен свят.

3. Когато нашето поведение и поведението, които изискваме от детето са две много различни неща. Принципът на двойния стандарт е най-лошият пример, който даваме на детето си и то ще го усвои бързо и ще го прилага навсякъде - в училище, на лагер, на улицата и най-вече у дома, пред нас.

4. Когато контролираме всяка стъпка. Така допускаме у детето да възникне усещане, че ако иска да има собствен живот, трябва да го открадне от родителите си.


1492696576 pochemu rebenok vret 3 samie rasprostranennie prichini 1036 64393

 

И тъй като е сезонът на летните лагери, вижте какво НЕ Е ДОБРА ИДЕЯ, докато децата ни са на лагер:


Два типични случая от лагерния живот

Момченце играе с приятелите си. Телефонът му звъни: „Мамо, извинявай, сега не мога да говоря, ще ти се обадя по-късно.“ – казва детето и продължава да се забавлява. Видимо обаче, на другия край на линията следва дълъг монолог. Детето започва да се извинява. След малко излиза от стаята. Когато се връща е разплакано. На въпрос какво се е случило отговаря: „Мама ми се обиди, че не искам да говоря с нея.“ Няма и намек за недоволството на родителката, няма коментар по думите й, само огорчение: обидих близкия си човек. Денят на детето вече е провален.

Скоро то ще разбере, че неговата радост и неговите занимания не са важни. Важно е подчинението. След време то ще се научи да манипулира родителите си. После ще настъпи пубертетът и ще започне да си връща „дълговете“.

Друг случай
Момиченце разговаря с майка си: „Непременно ще си прочета книгите от списъка, когато се прибера. Сега имам друга работа.“ Детето се опитва да разкаже за новите си приятели, за нещата, които учи и прави в лагера, за успехите си и за новите емоции. Шансовете да бъде разбрано или чуто обаче са нищожни. „Мамо, обещавам, че ще си прочета всичко…“ За мама това няма значение, момичето завършва разговора с обещание да направи това, което са му наредили по телефона. И неговият ден е провален. Вече е разбрало, че с родителите не трябва да се спори. След време ще си спестява подобни разговори лъжейки, че е направило всичко, което искат от него.

Защо да звъним на детето, когато е на лагер?

В много детски лагери, които са със специална програма, мобилните телефони на децата са или забранени, или на съхранение у възпитателите. Достъпът до тях е ограничен с позвъняване в случай на нужда. Родителите, които контролират всяка стъпка на детето дори от разстояние, не приемат подобна практика. Педагозите, с дълъг стаж в организирания летен отдих обаче твърдят, че детето без телефон е щастливо дете. Нормално и напълно достатъчно е родителят да има връзка с детето си веднъж на ден, за да е спокоен. Най-важното е да изслушаме това, което има да ни сподели за новите си преживявания. Не да контролираме и да даваме съвети за неща, които така или иначе не знаем. Не му помагаме с реплики от сорта на: „Аз съм най-близкият ти човек, по-близък от приятелите. По-добре знам кое е важно за теб. Знам много добре как се почива на лагер. Знам кое е по-добре да правиш, вместо да се занимаваш с глупости.“

Този стремеж към тотален контрол може напълно да опорочи идеята за отдих и забавление, с която сме изпратили детето на лагер. Нещо повече – ще го научи да избягва казването на истината, защото просто иска да си спести нравоученията. Може би е най-добре да оставим детето да се забавлява на воля, а от нас да чуе само...

Обаждам се, за да ти кажа, че те обичам. 
 
Материала подготви Янка Петкова

 

Прочетохте ли Три фрази, които не работят?

Препоръчваме ви още:

Пубертетът и лъжите 

Ценности 

Защо децата не слушат

Последно променена в Вторник, 27 Юни 2017 13:08
Прочетена 5973 пъти
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

My totally cool grandson :) #grandson #babybobby #mamaninja

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на