Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Цяло село е нужно,
за да се отгледа едно дете.

Трудът е силно прехвален

Ако питате големия ми син, веднага ще ви го обясни. И цяла теория ще ви изнесе – с разни велики личности, които са постигнали огромния си успех именно благодарение на мързела. Може да ви цитира дори и някоя народна мъдрост като например „Накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл“.

- Когато човек е мързелив, му идват повече идеи. Всички велики открития са направени така. – ми обясни веднъж, когато се ядосах, че вместо да измие сам пода, е връчил на двегодишното си братче парцала, а малкият е предоволен, че някой му е разрешил да джака във вода и да маже паркета.

Рационализаторът, естествено, беше наказан да хвърля кофата до края на живота си, подът подсушен и малкият – изкъпан.

Разбирам го детето. Аз също съм мързелива по природа. Обичам да чета, да гледам филми, мога да прекарам часове в сладки приказки за нещата от живота. Същият този живот обаче не обича сладките приказки, а иска да правиш разни неща, за да ти се случват други неща. Само с приказки не става.

 

На 16 години осъзнах, че ако искам да си купя кожената пола, която строгата ми майка намира за прекалено къса, тясна и неприлична, ще трябва сама да си изкарам парите за това. Почнах да превеждам разни текстове и да давам уроци по английски, и никога повече не ми се наложи да искам разрешение за нещата, които си купувам. Само от мен зависеше дали ще мога да си ги позволя. Така и не успях да обикна истински парите, но пък заобичах да си ги вадя сама. Открих, че целта на работата не бива да е да изкараш едни пари от нея, а да ти доставя удоволствие, да ти е интересно и да те кара да се чувстваш компетентен, полезен и осъществен. Давам си сметка, че никога през живота си не съм работила нещо, което не ми харесва и че има и скучни, досадни работи, които далеч не са забавни като това да превеждаш или да преподаваш, или да пишеш. Но в същото време със сигурност има хора, на които да превеждат или да дават уроци ще им се стори безкрайно скучно и противно. Така че единственото, което можем да направим, е да открием това, което ни доставя удоволствие, и да го подхванем, ама здравата и без да се жалим. Никой не е казал, че ще е лесно. Ще иска време и много усилия, но когато те кара да се чувстваш добре, не тежи. А парите… парите ще дойдат сами. И по-сладко ще се харчат, когато не са ти паднали наготово.

 

Домакинската работа също си е труд, и той никак не е лек. В това отношение бях още по-мързелива. Съдбата обаче реши да ми подари работлив мъж плюс четири деца и да ми даде няколко добри урока. Например, че е ужасно неловко да се върне съпругът ти от работа и да почне да подрежда, защото ти не изпитваш вътрешната необходимост всичко да си е на мястото, а той си пада малко Монк и не търпи разхвърляни книги и дрехи. Ако беше от оня тип мъже, които се прибират и сядат на дивана, сигурно нямаше да се променя. Но след като няколко пъти се случи да се върне от работа и да почне да разтребва и чисти, без да ми каже нито дума накриво, на мен ми стана толкова съвестно, че угризенията пребориха природния ми мързел и с времето станах по-бърза и ефикасна и от него. У нас никога не е било проблем как да си разделим задълженията и никога не сме си правили сметката да не би някой да полага повече усилия за дома от другия. Затова съм благодарна на свекърва ми и се опитвам да науча и момчетата на същото.

 

Но най-големият бонус, който човек получава от труда не са парите, нито уюта у дома, а удоволствието да си починеш. Нищо не може да се сравни с този миг, в който съм приключила с работата, къщата ми е чиста и подредена, и най-после двамата сядаме да си отдъхнем. Тогава приказките наистина са сладки.

 

А горкият ми уж мързелив син толкова беше свикнал само той да хвърля кофата, че когато заминаваше да учи в чужбина, ми каза:

- Маме, много се притеснявам да не затънете в боклук, докато си дойда. Това са цели четири месеца!

Е, не затънахме. Все пак си има и малки братя.

 

Можете да прочетете и този Наръчник за мултифункционален домакински уред "мама".

Прочетена 8042 пъти

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook