Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Цяло село е нужно,
за да се отгледа едно дете.

Трудът е силно прехвален

Ако питате големия ми син, веднага ще ви го обясни. И цяла теория ще ви изнесе – с разни велики личности, които са постигнали огромния си успех именно благодарение на мързела. Може да ви цитира дори и някоя народна мъдрост като например „Накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл“.

- Когато човек е мързелив, му идват повече идеи. Всички велики открития са направени така. – ми обясни веднъж, когато се ядосах, че вместо да измие сам пода, е връчил на двегодишното си братче парцала, а малкият е предоволен, че някой му е разрешил да джака във вода и да маже паркета.

Рационализаторът, естествено, беше наказан да хвърля кофата до края на живота си, подът подсушен и малкият – изкъпан.

Разбирам го детето. Аз също съм мързелива по природа. Обичам да чета, да гледам филми, мога да прекарам часове в сладки приказки за нещата от живота. Същият този живот обаче не обича сладките приказки, а иска да правиш разни неща, за да ти се случват други неща. Само с приказки не става.

 

На 16 години осъзнах, че ако искам да си купя кожената пола, която строгата ми майка намира за прекалено къса, тясна и неприлична, ще трябва сама да си изкарам парите за това. Почнах да превеждам разни текстове и да давам уроци по английски, и никога повече не ми се наложи да искам разрешение за нещата, които си купувам. Само от мен зависеше дали ще мога да си ги позволя. Така и не успях да обикна истински парите, но пък заобичах да си ги вадя сама. Открих, че целта на работата не бива да е да изкараш едни пари от нея, а да ти доставя удоволствие, да ти е интересно и да те кара да се чувстваш компетентен, полезен и осъществен. Давам си сметка, че никога през живота си не съм работила нещо, което не ми харесва и че има и скучни, досадни работи, които далеч не са забавни като това да превеждаш или да преподаваш, или да пишеш. Но в същото време със сигурност има хора, на които да превеждат или да дават уроци ще им се стори безкрайно скучно и противно. Така че единственото, което можем да направим, е да открием това, което ни доставя удоволствие, и да го подхванем, ама здравата и без да се жалим. Никой не е казал, че ще е лесно. Ще иска време и много усилия, но когато те кара да се чувстваш добре, не тежи. А парите… парите ще дойдат сами. И по-сладко ще се харчат, когато не са ти паднали наготово.

 

Домакинската работа също си е труд, и той никак не е лек. В това отношение бях още по-мързелива. Съдбата обаче реши да ми подари работлив мъж плюс четири деца и да ми даде няколко добри урока. Например, че е ужасно неловко да се върне съпругът ти от работа и да почне да подрежда, защото ти не изпитваш вътрешната необходимост всичко да си е на мястото, а той си пада малко Монк и не търпи разхвърляни книги и дрехи. Ако беше от оня тип мъже, които се прибират и сядат на дивана, сигурно нямаше да се променя. Но след като няколко пъти се случи да се върне от работа и да почне да разтребва и чисти, без да ми каже нито дума накриво, на мен ми стана толкова съвестно, че угризенията пребориха природния ми мързел и с времето станах по-бърза и ефикасна и от него. У нас никога не е било проблем как да си разделим задълженията и никога не сме си правили сметката да не би някой да полага повече усилия за дома от другия. Затова съм благодарна на свекърва ми и се опитвам да науча и момчетата на същото.

 

Но най-големият бонус, който човек получава от труда не са парите, нито уюта у дома, а удоволствието да си починеш. Нищо не може да се сравни с този миг, в който съм приключила с работата, къщата ми е чиста и подредена, и най-после двамата сядаме да си отдъхнем. Тогава приказките наистина са сладки.

 

А горкият ми уж мързелив син толкова беше свикнал само той да хвърля кофата, че когато заминаваше да учи в чужбина, ми каза:

- Маме, много се притеснявам да не затънете в боклук, докато си дойда. Това са цели четири месеца!

Е, не затънахме. Все пак си има и малки братя.

 

Можете да прочетете и този Наръчник за мултифункционален домакински уред "мама".

Прочетена 7813 пъти

Оставете коментар

Уверете се, че сте въвели цялата необходима информация, означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Защо тройкаджиите успяват

Защо тройкаджиите успяват

29 Юни, 2017 Образование

Люто до пълно изпотяване

Люто до пълно изпотяване

29 Юни, 2017 Интервюта

Не винете мама

Не винете мама

29 Юни, 2017 Мама

Не е лесно!

Не е лесно!

28 Юни, 2017 Забавно

Корейската вълна

Корейската вълна

28 Юни, 2017 Развлечения

Facebook