Преди седмица имах рожден ден, с който вече достатъчно ви досадих на личната си страница, но така или иначе беше върховен, уникален, страхотен празник с много танци, торта, приятели, смях и всичко както си трябва. Сега няма да ви говоря за рождения ми ден, а за приятелите ми. За жалост, не успях да поканя всички, които исках, но и тези, които поканих не бяха малко, а на всичкото отгоре бяха от много различни тайфи. За 44 години човек събира толкова много обич, че като почне да прави списък на приятелите си, неминуемо се оказва, че те са всякакви. И като професии, и като интереси, и не на последно място – като партийна принадлежност или най-малкото убеждения.
И тъй като рожденият ми ден се случи малко преди изборите, съвсем в разгара на политическите страсти и разправии, бях сигурна, че между тези твърде различни мои приятели все някак ще се стигне до спор или поне до размяна на реплики. А това малко или много ме притесняваше.
Но знаете ли какво се оказа? Че хора от различни партии могат да си разказват вицове на политически теми. Да си обменят съвети за децата. Да са на едно мнение за „нещата от живота“. Да си разменят контактите на добър лекар или курс по йога. Да си прекарат добре заедно без да си кажат една дума накриво. И дори да потанцуват.
А докато ги гледах, ми хрумна, че всъщност всички ние, искаме или не, вече танцуваме заедно. Без значение за кого гласуваме; и дали ние гласуваме, или за нас гласуват. Независимо колко ни струва костюмът и в кой цвят и нюанс е, дали е по старата мода или по новата, всички ние сме в тази държава, дишаме един въздух, пием една вода, вървим по същите улици и децата ни растат заедно. На едно хоро сме, и можем много по-добре да го изиграем този път хорото, само да му хванем ритъма и да не дърпаме толкова в различни посоки. Защото идеята на хорото е да се движим всички в една посока. И когато се връщаме назад, пак се връщаме всички. От хорото изпускане няма, иначе просто се разпада.
Отидете в неделя и гласувайте, приятели. Гласувайте не „против“, а „за“. Гласувайте по съвест, гласувайте за някого, когото познавате, или който ви е харесал поне малко. Във всички партии има читави хора, убедена съм в това. Има и манипулатори, и измамници, и лицемери, може би дори престъпници. Но има и нормални, свестни хора, които искат да направят нещо за страната си и за всички нас. Гласувайте за тях. Аз ще го направя, въпреки че неведнъж съм била разочарована. Ще гласувам, защото това е денят, в който имам право на избор. Задължения имам във всички останали дни, но в този се чува моят глас. Както и вашият. И нека той да бъде „за“, а не „против“. Може да е за пореден път, може да е след много провали. Но малко по малко, със ситни крачки хорото си върви. Уж върти в кръг, но не съвсем. Вгледайте се и ще видите. Главите ни са по-вдигнати, а стъпките по-уверени. Самочувствието ни е друго. Времената се променят, защото ние ги променяме. И на изборния ден хорото води всеки един от нас.
А тези, които си изберем, нека не забравят, че ако ни дотегнат съвсем, току-виж сме се пуснали и сме ги оставили сами с оркестъра. А хоро с гладни мечки не става, народна мъдрост. Хора трябват.
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам