Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Хайде на лагер

Идва лятото и с него сезонът на детските лагери. В собственото ми детство умирах да ходя на лагер, но майка ми упорито отказваше. Бях застрашена от твърде много опасности. Ако не наяве, то поне в нейната глава – като се почне от въшки, глисти, кучешка тения и се стигне до удавяне в язовира, изгубване в гората и разкъсване от мечка-стръвница. Но ние, единствените деца, при това късно родени, обикновено сме обречени да растем в саксия и с нетърпение да чакаме мига, когато ще се отскубнем и понесем по вятъра възможно най-далеч от прекалено безопасната домашна среда. Поради тази причина съм била само на два-три лагера, пусната с много уговорки, сълзи, молби и обещания. После дойде времето на бригадите, които слава богу, бяха задължителни и въпреки всичките предложения на майка ми да ми намери медицинска бележка, аз като една работлива и лоялна комсомолка, не пропусках нито една. Спомените ми от бригадите са ярки, весели и живи, докато от детските лагери са твърде смътни, макар и приятни. Общо-взето включват зелени поляни, дълги походи, организирани игри, тесни и някак боцкащи легла, тълпи момиченца, които си чуруликат за момчета, Сиси Кеч и дънки от Кореком. И лагерен огън, край който красив дългокос младеж свири на китара, а ние припяваме „Love me tender, love me sweet“. Силно подозирам обаче, че последното е сцена от някой филм и някак съм го вплела в детските си спомени.

Тъй като винаги съм си поставяла за цел да не си гледам децата по майчиния метод, моите момчета от най-ранна детска възраст са поощрявани да се записват на всевъзможни лагери. Според мен за децата е полезно и приятно да се отделят за седмица-две от родителите си и да бъдат самостоятелни, в нова и различна среда, където да учат и различни умения - от оцеляване в планината, през изкуства, езици, математика, езда на кон, та до сърф и дори кайтинг - лагери има всякакви! Но и деца има всякакви. Ако вашето дете за първи път тръгва на лагер, може би ще влезе в една от тези три категории, които срещнах аз.

  1. Първородният и глезеният. Първо и единствено в онези времена внуче, Теди беше обгрижван от две баби, нетърпеливи да го грабнат за цяло лято, да му готвят любимите манджички и десертчета, да го водят на кино, разходки и екскурзии, да го оставят да прави каквото си иска денонощно. Плюс забавен и винаги усмихнат дядо, готов да стане конче, маймунка и самолет. За капак – прекомерно заети и работещи родители, които компенсират по всички възможни начини физическата си липса. Не е чудно, че при тези обстоятелства той категорично отказваше да ходи на лагер и предпочиташе да си седи цяло лято в Пловдив при бабите и дядо, с плейстейшъна и компютъра. Аз, обаче, с възпитателна цел упорито го записвах поне на два лагера всяко лято. И отново имаше уговорки, молби и обещания като в моето детство, но този път от страна на майката към детето. Всички лагери приключваха по един и същи начин – Теди вдигаше температура на третия ден и ние с татко му отивахме да си го приберем. Ако вашето хлапенце е от този тип, може би е по-добре да не го записвате на лагери - само ще си дадете парите на вятъра.
  2. Изпълнителният и отговорният. С Косьо лагерите се случваха по съвсем различен начин. Още от предучилищна ходеше с огромно удоволствие на лагер. Първо с класа си, впоследствие и на математически лагер-школи, които не само са изключително полезни, но и се връщаше с огромен запас вицове за Чък Норис. Явно преподавателите-математици обичат този герой. Пратихме го преди година и на космическия лагер в Турция, от който се върна толкова въодушевен, че седмици наред говореше само за космоса и оттогава е решил, като порасне да работи в НАСА. Упорито отказва обаче да ходи на лагери, на които не е с познати деца или поне с деца, с които има общи интереси. Една забавна случка преди няколко години. Оказа се, че всички майки от класа искат синовете им да са в една стая с Косьо и дори се получава известно напрежение, защото в стая са само две-три легла. Веднъж попитах майката на негов съученик, защо всички искат Косьо, а тя ме погледна изумено: „Ама, ти не знаеш ли? Косьо подрежда не само своите дрехи, а и техните, следи да се преобличат и къпят редовно, да си лягат навреме и когато са с Косьо, винаги си връщат целия багаж.“ Е, заслугата не е моя, признавам си. Детето си е такова – стриктно. Ако вашето е от този тип, сте късметлии - ще ходи с удоволствие на лагери, ще се забавлява и като бонус ще връща целия си багаж.
  3. Веселякът и разсеяният. Коко е идеалното дете за пращане на лагер. Той е готов да отиде навсякъде, в страната или чужбина, с познати или с напълно непознати деца, възрастта им изобщо не го притеснява, нито дали са момчета или момичета. Незабавно намира с всички общ език и забавления и никога от нищо не се оплаква. Единственият проблем при него е, че губи половината си вещи и спокойно може да изкара целия лагер с едни гащи и чорапи, изобщо не се сеща да се преоблече. Освен това раздава всичко, което евентуално някой си хареса от книгите, играчките и дрехите си. На един джудо лагер например му бях сложила флакон с пречистена морска вода да си пръска в нослето, ако се запуши. Оказа се, че от флакона си пръскали наред всички лагерници. После два-три месеца се борихме със сопол, който беше толкова бъкан с разнородна флора и фауна, че всеки миг очаквах да ми проговори. Въпреки това детето се забавлява и затова продължава да ходи на лагери всяко лято. Просто не слагам ценни вещи и скъпи дрехи в багажа, а вместо флакони, слагам ампулки с физиологичен разтвор за нослето и не пропускам да добавя списък с вещите, който да провери, като си прибира багажа. Естествено, списъкът на края е изгубен, така че нямайте големи очаквания :) 

Най-малкият ми Алекс още не ходи на лагер. Но с баща му нямаме търпение да тръгне. И ако има начин всички да са на лагер по едно и също време...

Последно променена в Събота, 27 Май 2017 13:40
Прочетена 750 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Обидно

Обидно

12 Ное, 2017 Възпитание

Майка на 50

Майка на 50

25 Окт, 2017 Мама

Докога така

Докога така

10 Ное, 2017 Истории

Тъмни сили

Тъмни сили

20 Ное, 2017 Забавно

Завистта с приятелско лице

Завистта с приятелско лице

08 Ное, 2017 Отношения

Двадесет минути разлика

Двадесет минути разлика

28 Окт, 2017 Истории

Facebook