Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Плажна свалка

Не знам как се сетих за тази история, може би защото скоро отиваме на моренце. Ще ви я разкажа, за да имате едно наум, че и мамите понякога са обект на гларусен интерес, макар че далеч по-трудно падат жертва на летни флиртове. И така, действието се развива преди няколко лета, когато грабвах Косьо, Коко и една мила баба Валя, и прекарвах цяло лято в чудесен комплекс на българското черноморие. Ванката идваше за петък, събота и неделя и тайно ми завиждаше, задето работата ми е такава, че мога да си цъкам на клавиатурата където и да съм, стига да има интернет и относително спокойствие няколко часа на ден. Теди беше в пуберския период, отказваше да почива с нас и идваше максимум за седмица-две. Обикновено водеше цяла тумба приятели, наемаха отделен апартамент и след като си тръгнеха, се налагаше да правим основно почистване и малък освежителен ремонт, но това е друга тема. На онези дълги морета създадох чудесни приятелства, някои от които поддържаме и до днес. В комплекса имаше предимно руснаци и англичани, които всички седяха по цяло лято, и доста по-малко български семейства. Руснаците се напиваха съвсем прилично, англичаните гледаха домати и трева по терасите и цареше мир и любов. Плажът беше много приятен, но доста закътан, далеч от пътя и градчето, почти нямаше приходящи летовници и не знам как изобщо моят гларус се обърка да попадне там.

Редно е да поясня също така, че макар и моя милост да е най-красивата жена на света за нейните момчета, то тя е твърде далеч от идеала за плажна красота. Първо, не е на подходящата възраст между 15 и 25 години. Второ няма никъде по тялото си силикон и корекции, но за сметка на това притежава достатъчен брой заоблености и издутини, някои в повече. Освен това е винаги придружена от деца, надуваем дюшек, безброй чанти с аксесоари, мазила, хавлии и кофички. На всичкото отгоре, плажът изобилства от рускини, които пословично жадуват за компания. За една от съседките ми например, се носеха легенди, че когато мъжът й си замине, си окача гащите на прозореца. Гащите й винаги висяха там, дори когато мъжът й се навърташе наоколо, така че предполагам, жената просто си ги е сушила. Но друго си е да вкараме малко интрига и секс, нали?

И така един прекрасен слънчев следобед, разположила съм се на шезлонга, чета книжка, Косьо рови с кофичка, баба Валя се е прибрала с Коко да спят, а на хоризонта се появи младежът Крум (тогава още не му знаех името). Младеж напомпан, доста грубоват, със силен пернишки акцент, който на морето минава за софийски. Със срам ще призная, че не разпознах веднага, че е гларус, защото вместо да заходи към мен, заговори първо Косьо. Естествено, веднага зарязах книгата и го изгледах критично, а той попита:

– Мое ли да си поиграя с хлапето? Аз съм Крум. (сякаш това незабавно го акредитира)

Косьо веднагически подскочи от радост, че си е намерил някой да му ходи по акъла и в следващите два часа горкият Крум мъкна кофи с морска вода, рови пясъка старателно, изкопа дупка, в която Косьо влиза до шията, и изобщо се раздаваше на сто процента, ако не за децата по света, то поне за едно от тях. Признавам си честно, че след първоначалните подозрения си казах, че най-вероятно му е скучно и кара закъсняло детство.
Съмненията ми се събудиха отново, когато запотеният, червен и пъхтящ Крум се стовари на пясъка до шезлонга и ми предложи да ме намаже с лосион.
– Не, благодаря. – отговорих учтиво и се вторачих в книгата с вид на сериозно ангажирана жена, която не завързва запознанства на плажа. Крум обаче явно реши, че два часа всеотдайно гледане на Косьо му дава право на вниманието ми и между нас протече следният разговор на високо равнище.
– Ти как се казваш?
– Стефка.
– Не е вярно, мама се казва Мария. – поправи ме Косьо, който застана до нас, заслуша ни с интерес и видимо се забавляваше все повече.
– Виждам, че си сама.
– С децата съм. Мъжът ми е в София.
– Скучно ли ти е?
– Не, изобщо.
– И аз съм от София.
– Много хубаво.
– От „Люлин“ съм, а ти?
– Аз не съм.
– Ама къде живееш?
– В София.
– Ей, не щеш да кажеш къде.
– Виж как се сещаш.
– В „Младост“.- намеси се Косьо.
– Аз съм охрана на … (тук не си спомням какво каза, но беше някакво животно Жабата, Змията, Крокодила, наистина ми се губи, тоя „Люлин“ е същински зоопарк), но сега съм в отпуск, че шефа нещо го подгониха и замина за чужбина.
– Интересна работа.
– Ами, добре ми плаща.
– Браво.
– Искаш ли да влезем малко във водата, да се разхладим?
– Не, благодаря.

Точно тук Косьо ме предаде. Баба Валя се показа на терасата ни да простира пране, а Косьо посочи натам и се развика:
– Крум, виж къде живеем ние! Ей там, където е оная тераса.

Изгледах ухиленото хлапе кръвнишки, станах и събрах багажа да си ходим. Косьо ме последва леко недоволен, че шоуто приключва преждевременно, а Крум предложи да ми помогне, на което твърдо отказах. Младежът обаче явно не разбираше от скрити послания, защото все пак си направи устата.

– Да те водя довечера на бар?
– Благодаря за вниманието, Крум, но аз съм много женена, с много деца. Освен това големият ми син почти ти е набор.

Крум увеси нос и се върна на плажа, а ние с Косьо се прибрахме, като по пътя му дръпнах една лекция как не бива да показва къде живеем на непознати, при което той се нацупи:
– Изобщо не е непознат. Той ми е приятел!

Вечерта хапнахме в близкото капанче с момчетата и бавачката, след което се прибрахме, народът легна да спи, а аз седнах да си превеждам – любимото ми време за работа винаги е било по нощите. Не щеш ли, за мой искрен ужас, чух в нощната тишина да кънти пронизителен шепот (много странен звук, добре познат на всяка майка, която се кара на голямото си дете, докато бебето спи).
– Мария! Мария! Мария! Марииииия!

Казвам ви, направо си потънах в земята. Младежът Крум изглежда беше решил да направи последна обсада на крепостта. Реших да се правя, че не го чувам, докато се откаже, обаче баба Валя цъфна на вратата и за мой срам заяви:
– Мими, извинявай, ама изглежда някой те вика.

Само си представих как на другия ден всички ме бъзикат, че рускините си закачат гащите по прозорците, обаче на мен ми правят серенади. Изскочих на терасата и се скарах на горкото момче:

– Я се разкарай! Ще ми събудиш децата!

Той се опита да каже нещо, но аз се врътнах, тръшнах вратата и пуснах завесите демонстративно. Надежда всяка оставете.

На другия ден за по-сигурно отидохме с хлапетата на басейн, вместо на плажа, а на следващия ден Пеев дойде и много се смя с моята история. Малко пресилено звучеше смехът му, но може да е било от жегата.

Крум го видях след това само веднъж. Беше с рускиня под мишница. Не знам дали са се оженили.

 

Четохте ли "Горчивината, която ни трови"?

Последно променена в Неделя, 25 Юни 2017 21:37
Прочетена 10887 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Обидно

Обидно

12 Ное, 2017 Възпитание

Майка на 50

Майка на 50

25 Окт, 2017 Мама

Докога така

Докога така

10 Ное, 2017 Истории

Завистта с приятелско лице

Завистта с приятелско лице

08 Ное, 2017 Отношения

Двадесет минути разлика

Двадесет минути разлика

28 Окт, 2017 Истории

"Непоносимите" майки и успешните им дъщери

"Непоносимите" майки и успешни…

07 Ное, 2017 Възпитание

Детето ми е обикновено

Детето ми е обикновено

21 Ное, 2017 Възпитание

Изкуството да отглеждаш рози

Изкуството да отглеждаш рози

20 Ное, 2017 Отношения

Тъмни сили

Тъмни сили

20 Ное, 2017 Забавно

Моята приятелка Болестта

Моята приятелка Болестта

20 Ное, 2017 Истории

Киселото грозде

Киселото грозде

19 Ное, 2017 Истории

Love.net или нашата история

Love.net или нашата история

19 Ное, 2017 Истории

Ти ще си добър баща

Ти ще си добър баща

18 Ное, 2017 Отношения

Facebook