Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Кучката ми ражда

Днес една приятелка ми сподели в какъв филм се вкара с кучката си, която забременя много трудно, после се наложи да й правят секцио, а едното кученце едва не го изпуснаха, изобщо тотален хорър, но слава богу всичко свърши добре… И в тази връзка си спомних, че всъщност покрай всички грижи и емоции с Чара и бебетата, така и не ви разказах как мина раждането.  За тези, които са пропуснали – хъскито ми Чара роди седем бебета на 2 септември. Клетата родилка разполагаше с цели 8 „дули“ и една ветеринарка на главата. Не че някой я е питал иска ли ни. Но интересът към раждането беше като за кралска особа. От четиримата ми сина присъстваха трима. Само Алекс, най-малкият, насила заведохме на градина, за да не се пречка и той. Тоест бройте трима сина, една снаха, двама приятели, които искаха да си заплюят кученце, и разбира се, Пеев и моя милост. Плюс нашата мила ветеринарка. Само между другото да вметна, че Пеев е от онези противни работохолици, които ако го пусна, ще ходи на работа дори и на Коледа. Ходил е с бъбречна криза, с температура, на куц крак и всякак. Май е пропускал работа само когато раждаме или ако пътуваме някъде. Да, и веднъж като беше в болница. Но сега реши да не отиде и заради Чарето, което си беше голям жест от негова страна и за пореден път ми доказа, че тя е основната ми конкурентка за сърцето му.

Но както и да е, щом времето й наближи и симптомите се появиха, като най-опитна акушерка легнах на едно диванче под стълбите при Чарето. Не че се оплаквам, но беше тежка нощ, в която горкото животинче не можеше да си намери място, чудеше се какво става и току идваше да ме побутне с носле, за да я успокоя. Наистина не е вярно, че кучките раждат по-лесно от жените, няма такова нещо. От 6 сутринта, когато се подаде първото бебенце (и го изродих сама, честно!) до 15 следобед продължи цялото кърваво-виещо-слузесто занимание. Ветеринарката дойде някъде към осем и точно ми поолекна, когато „дулите“ се появиха, при което настана едно безкрайно обикаляне из къщи, пиене на кафе, суетене, обсъждане на имена, галене на куче и държане на лапички. Междувременно направих и баница, че народът изгладня. По едно време, някъде към обяд, след четвъртото кученце, на Пеев му звънна телефона. Той вдигна и заговори със сериозен тон, явно нещо по работа. И ето какво обясни разтревоженият „татко“: 

– Не, днес не съм в офиса… Не, не, всички сме добре. Просто КУЧКАТА ми ражда… вече ПЕТО… Да, много благодаря, наистина е голяма емоция… И още ще има…  (тук кратко мълчание, гузен поглед към мен и подхилване). Нееееее! НЕ ЖЕНА МИ! За кучката говоря…

Та така… кучката роди. И пето, и шесто, и седмо. Аз спрях на четвърто и ми стигат. За вас не знам, мислете му.

Ей го, Коледа е, идеален момент за важни решения.

Последно променена в Неделя, 18 Юни 2017 21:03
Прочетена 1701 пъти

LIVING DINOSAURS SOFIA 300x250

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Из групите на майките

Из групите на майките

18 Окт, 2017 Истории

Мамо, ние бедни ли сме?

Мамо, ние бедни ли сме?

17 Окт, 2017 Възпитание

Гамени в метрото

Гамени в метрото

21 Сеп, 2017 Истории

Мамо, не ми крещи!

Мамо, не ми крещи!

19 Окт, 2017 Възпитание

Утрешен

Утрешен

03 Окт, 2017 Блог

Нашите заблуди

Нашите заблуди

21 Окт, 2017 Блог

Синдромът "Мили мами"

Синдромът "Мили мами"

20 Окт, 2017 Мама

За мама... няма!

За мама... няма!

20 Окт, 2017 Забавно

Моят приятел сополът

Моят приятел сополът

20 Окт, 2017 Здраве

Как да сме приятни гости

Как да сме приятни гости

20 Окт, 2017 Развлечения

Колко боли да имаш крила

Колко боли да имаш крила

19 Окт, 2017 Истории

Осмели се да опиташ

Осмели се да опиташ

19 Окт, 2017 Кариера

Facebook