Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Цяло село е нужно,
за да се отгледа едно дете.

Кучката ми ражда

Днес една приятелка ми сподели в какъв филм се вкара с кучката си, която забременя много трудно, после се наложи да й правят секцио, а едното кученце едва не го изпуснаха, изобщо тотален хорър, но слава богу всичко свърши добре… И в тази връзка си спомних, че всъщност покрай всички грижи и емоции с Чара и бебетата, така и не ви разказах как мина раждането.  За тези, които са пропуснали – хъскито ми Чара роди седем бебета на 2 септември. Клетата родилка разполагаше с цели 8 „дули“ и една ветеринарка на главата. Не че някой я е питал иска ли ни. Но интересът към раждането беше като за кралска особа. От четиримата ми сина присъстваха трима. Само Алекс, най-малкият, насила заведохме на градина, за да не се пречка и той. Тоест бройте трима сина, една снаха, двама приятели, които искаха да си заплюят кученце, и разбира се, Пеев и моя милост. Плюс нашата мила ветеринарка. Само между другото да вметна, че Пеев е от онези противни работохолици, които ако го пусна, ще ходи на работа дори и на Коледа. Ходил е с бъбречна криза, с температура, на куц крак и всякак. Май е пропускал работа само когато раждаме или ако пътуваме някъде. Да, и веднъж като беше в болница. Но сега реши да не отиде и заради Чарето, което си беше голям жест от негова страна и за пореден път ми доказа, че тя е основната ми конкурентка за сърцето му.

Но както и да е, щом времето й наближи и симптомите се появиха, като най-опитна акушерка легнах на едно диванче под стълбите при Чарето. Не че се оплаквам, но беше тежка нощ, в която горкото животинче не можеше да си намери място, чудеше се какво става и току идваше да ме побутне с носле, за да я успокоя. Наистина не е вярно, че кучките раждат по-лесно от жените, няма такова нещо. От 6 сутринта, когато се подаде първото бебенце (и го изродих сама, честно!) до 15 следобед продължи цялото кърваво-виещо-слузесто занимание. Ветеринарката дойде някъде към осем и точно ми поолекна, когато „дулите“ се появиха, при което настана едно безкрайно обикаляне из къщи, пиене на кафе, суетене, обсъждане на имена, галене на куче и държане на лапички. Междувременно направих и баница, че народът изгладня. По едно време, някъде към обяд, след четвъртото кученце, на Пеев му звънна телефона. Той вдигна и заговори със сериозен тон, явно нещо по работа. И ето какво обясни разтревоженият „татко“: 

– Не, днес не съм в офиса… Не, не, всички сме добре. Просто КУЧКАТА ми ражда… вече ПЕТО… Да, много благодаря, наистина е голяма емоция… И още ще има…  (тук кратко мълчание, гузен поглед към мен и подхилване). Нееееее! НЕ ЖЕНА МИ! За кучката говоря…

Та така… кучката роди. И пето, и шесто, и седмо. Аз спрях на четвърто и ми стигат. За вас не знам, мислете му.

Ей го, Коледа е, идеален момент за важни решения.

Последно променена в Неделя, 18 Юни 2017 21:03
Прочетена 1310 пъти

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook