Рокаджийките обичат чалга

Форум бг мама е един вид Енциклопедия Булгарика. В него можете да намерите информация за всичко, ама буквално за всичко! От "как се лекуват брадавици с необичайно местоположение и форма", до "как да разберете, че мъжът ви изневерява". Последното е много добър практически съвет, затова ще го вметна съвсем между другото – да си го запишете в полезните съвети за домакинството. И така – ако се съмнявате, че любимият е кръшнал, изпирате гащите на горкия човек с белина, но без изплакване. Ако после се оплаче от непоносим сърбеж, всичко е наред. Ако си трае обаче – не му е читава работата. В тази връзка, момчета, ако ви засърби нещо, веднага тичайте да се оплачете на благоверната. После да не се обяснявате. И все пак нека се подхожда с едно наум към изпитаните съвети от личен опит. Веднъж една дама се оплака от силен косопад след раждане, а друга сподели колко добре й се е отразили маските със сярна киселина. После се разбра, че имала предвид солна.

Но освен Енциклопедия Булгарика форум бг мама е сборно място на жени с всякакви интереси, образование, семейно положение и статус в обществото. Тъй като се пише под псевдоним, всички са пределно искрени и няма никакви преструвки, фалш и претенции. Злите кучки са си зли кучки, а понякога даже се казват така. Под псевдоним хората са склонни да разкрият за себе си повече, отколкото знаят и най-близките им, и се случва да разкажеш интимни неща, които никому не си признавала. Освен това имаш и терен да излееш безнаказано целия си гняв върху десетки непознати, несъществуващи в твоята реалност жертви, които са те подразнили, защото харесват различен сериал, боя за коса или просто са неподходящата зодия. Така че форум бг мама е и колективен, безплатен психотерапевт за десетки българки, жални жертви на здравната реформа. Понякога обаче се случва между писанията, споровете, клюките и всички женски приказки да намериш сродна душа – някой, когото не познаваш на живо, но откриваш, че с него делите едни и същи разбирания. Смеете се на същите шеги и се ядосвате на същите гадости, макар че никога не сте се виждали и обикновено се познавате само под псевдоним. И като се надушите повече такива от една порода, правите група, в която обсъждате вашите си неща – било то сериала „Игра на тронове“, математически олимпиади или домашни маски за лице. И по някое време толкова много се харесвате, че решавате да се видите на живо. В течение на две-три седмици за деня, часа и мястото се води конструктивен спор, по време на който отпадат всички нервачки, снобарки и кифли и остават… само най-готините.

Отиваш на срещата и изведнъж виждаш, че Змеицата, която познаваш като опасен огнедишащ хищник, се оказва сладко червенокосо миньонче със закачлив поглед и чаровна усмивка. Яна, която пише като разтропано македонско девойче, пристигнало завчера в София с влака, се оказва бизнес дама от много висок клас. Но въпреки че почти никой не изглежда както си си го представяла, не оставаш разочарована, защото тези момичета вече ги познаваш като сестри – отвътре, не отвън. Пиете, смеете се, говорите една през друга, понякога всички едновременно, и накрая се уговаряте за следващия път. И като се подкарате така… та години наред.

Как протича една такава среща? Ще ви разкажа за последната, от снощи.

Уговорили сме се за седем, в сръбски ресторант. Деца, кучета, баници, компютърни бъгове – успявам да насмогна на всичко благополучно към 19,30 и да си повикам такси. На Ванката казвам, че отивам на среща с момичетата от бг мама. Делова вечеря, обяснявам, да им разкажа за новия сайт.

Таксито идва в 19,40.

- Побързайте. - казвам – Срещата ми е за седем, а толкова мразя да закъснявам.

Шофьорът не успява за седем. Май трябва да пробвам с друга фирма. Някоя, дето вози и назад във времето.

Влизам в осем и заварвам тайфата вече прилично почерпена. Този път сме нищо работа – десетина женки. Обикновено пълним заведението.

Ресторантът приятен и полупразен, като за делничен ден. На съседната маса скромна мъжка компания очевидно говори за бизнес. От другата страна – тройка – двама мъже и жена, мъжете с костюмите, дамата с изискана вечерна рокля, вечерят във възпитано мълчание.

Моите хора ме посрещат с оглушителни викове.

- Хайде де! Мама Нинджа! Къде се моташ!

Посрещането е все едно съм се завърнала вчера от петгодишна командировка на Аляска. То са целувки, прегръдки, пляскане по гърба и дупето и щипане на бузи.

Най-после всички сядаме. Както обикновено няколко разговора вървят едновременно. Яна разказва как канализацията им наводнила съседите отдолу и тя от нерви си порязала езика. Връзката е далечна и сложна, но идеята е, че мъжът й ще се върне от командировка и е трудно да се измисли подходящо обяснение за порязан език. Точно тя споделя и историята с белината от форум бг мама. На свой ред разказвам как веднъж пратих на Пеев секси снимка, докато беше на тийм билдинг, пък то се оказа, че този мейл го чете половината фирма. Смеем се една през друга и всички битовизми и тревоги остават някъде там, навън, в студената зимна вечер. Душите се стоплят. По едно време се появява певица – дългокрака, поразголена сръбкиня. Моята тайфа се мръщи. Свобода обяснява как завела петгодишното си отроче на концерт на „Черно фередже“. Змеицата обяснява как приспива щерката с „Мегадет“. Изобщо отвсякъде неодобряваме. Ние сме рокаджийки, каква е тая чалга?

Певицата обаче не се предава. По някаква странна причина харесва точно нашата компания, в която няма нито един мъж с платежоспособен вид. Може би защото сме най-шумните в заведението. Свобода има един такъв особен плътен и гръмогласен смях с елементи на вой, който започва с тътнеж и първо разтърсва земята, после ти пробива тъпанчето, а накрая почваш да се хилиш и ти. За този смях се носят легенди, че разни мастити бизнесмени си го записват на телефона да плашат служителите. Свобода изобщо е жена, каквато се среща една на милион. Голяма жена с голямо сърце, ама и устата й голяма. Като почне да говори, все едно гледате Татяна Лолова на млади години. Навремето искала да учи в НАТФИЗ, но не й позволили техните, щото видите ли – артист къща не храни. Тежка загуба за българското изкуство. Но Свобода все още има време да размисли. Тази жена прави най-жестоките скечове, които съм гледала някога.

А както вчера се видя, е и много танцувална. Защото както бяха рокаджийки моите девойки, пък като почнаха да скачат една след една на дансинга, съвсем забравиха "Мегадет" и завъртяха едни ми ти сръбски хора, едни балкански гибеци, хвърлиха саката, някои и блузите даже… От съседните маси първо се кокореха, после взеха да ахкат, да се хилят, пресрамиха се да танцуват и те, а накрая взеха и да ни черпят. Решиха, че сме от програмата. Ако не от програмата, то поне от цирка.

По едно време гледам, Яна ме снимала и тагнала във фейса. Що така, бе момиче, нали казах вкъщи, че съм на делова вечеря? Но вече ми е толкова весело, че пет пари не давам.

Прибирам се в приличен час като за след форумски купон. Все пак утре е работен ден. Моите момчета спят, само кучето скача върху мен от радост и ме препикава. Лягам си малко пияна, малко препикана и много споделена.

Хубаво нещо са форумите, и не само заради Енциклопедия Булгарика.

Най-вече заради хората.

Мария Пеева

По обясними причини имената и псевдонимите са променени. Те ще се познаят :) 

Последно променена в Петък, 10 Февруари 2017 14:36
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Да ги научим да учат

Да ги научим да учат

18 Сеп, 2018 Възпитание

Възпитание според зодията

Възпитание според зодията

17 Сеп, 2018 Възпитание

Пред прага на училището

Пред прага на училището

17 Сеп, 2018 Образование

Расте, но не старее

Расте, но не старее

17 Сеп, 2018 Истории

Не искам да съм мечка

Не искам да съм мечка

16 Сеп, 2018 Възпитание

Чао, чао, какиии!

Чао, чао, какиии!

16 Сеп, 2018 Образование

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам