Искам си розовата сапунерка!

Автор: Яна Пеева

С Теди като цяло доста си приличаме. Слушаме гоооре долу еднаква музика, харесваме гооооре долу еднакви филми и четем гоооре долу едни и същи книги. Еднакви неща са ни смешни, еднакви неща са ни вкусни (тези, които готвя аз :D) и еднакви неща ни натъжават. Общо взето - намерили сме се. Или сме се оформили един по друг, не знам и аз на този етап вече какво е точно.

Напоследък обаче залитам по едни такива теми, които му идват малко прекалени. Не че се противи - като любящ съпруг и страхотен най-добър приятел ме подкрепя във всичките ми начинания. Но не ми спестява и бъзиците. Въобще не ми ги спестява. Откакто се роди Борис, се замислям доста за отпечатъка, който оставяме след себе си. У хората, с които общуваме, върху обществото, но най-вече физически какво оставяме на света. Та, заради себе си, съвестта си, Бобката и другите ни несъществуващи още деца, внуци, правнуци и така нататък до края на света реших да редуцирам боклука, доколкото ни е възможно. Разбирайте - ще живеем един zero waste живот, пък каквото ще да става. Смея да кажа, че за момента се справям чудно, с някои изключения - пазаруваме главно с наши торбички, купувам, каквото мога насипно, спестявам ни всякакви прекалено пакетирани неща, нося си водичката в мое шише, имам си чаша за кафе, в която си го нося, въздържам се от купуване на боклучки, даже преоткрих (за ужас на Теодор!) second hand магазините след като преди няколко месеца си обещах, че се отказвам от fast fashion индустрията. Въвлечени са и мама, и Мими, всички дружно жонглираме с мандарини на касите на магазините под обърканите погледи на продавачите, които редовно ни питат загрижено “Ама нямаше ли торбички при плодовете?”. Тази година даже съм решила да се въздържа от типично Коледните покупки на играчки, гирлянди, еленчета и торбички, които след това биват забравени или захвърлени някъде. Като цяло всичко минава през цедката “мога ли да мина без това?/колко време ще го ползваме?/имаме ли реална нужда?”. Някак си обаче всичките тези усилия са минали покрай Теди и той всъщност не знаел за тях. До онзи ден, когато не се заговорихме за новата политика на минимален боклук вкъщи.

Невидимо присъствие

39012952 10210245814581904 9053431386521731072 n

Аз съм изключително въодушевена и снова из хола, с Борис на гърба си, размахвам ръце и му разказвам грандиозни планове. Споделям му как съм намерила много як магазин за насипни подправки, как ставам все по-добра в месенето на хляб, че даже ще се уча да правя квасен. Хваля се, че вече дори не ме влече да влизам в магазини и да си купувам разни неща просто ей така и супер много се гордея със себе си. Соча му подправките в саксии, с които все още не се справям съвсем добре - розмаринът си е изсъхнал направо в саксийката, става за директно стриване! Усещам, че съм се отнесла и съм стигнала до нелепото предложение да компостираме на терасата по втренчения поглед на Теодор и замръзналата му усмивка. Започва да се смее. Оглежда се из стаята и с дяволита усмивка ми сочи неща и ме пита защо не съм ги изхвърлила. Обяснявам му, че нещата, които така или иначе имаме, ще използваме възможно най-дълго време, а после ще заменим с такива, които могат да се рециклират. Очите му светват.

- Добре, само да те попитам тогава - презервативите ще ни ги плетеш ли?


- Освен това пластмасата е едно от най-великите изобретения на човечеството. 

- Да, бе. Пластмасата и рафинираната захар са бичът на нашето общество. - Смея се вече тук. 
- Борисе, дай ми сили да не се разведа с майка ти.



Обяснявам му нещо за някаква статия - как телата вече се разлагат много по-бавно, заради всички консерванти, с които се тъпчем (нещо, за което така и не успях да намеря научни доказателства).

- Това къде го прочете, в бюлетина на феминистките еколози ли?

...

- Значи, слагам вето на новата ти политика! Искам си пластмасовите неща. 

- Добре де, какво пластмасово ти липсва? Реално от нищо не сме се ограничили, просто търся алтернативи.
Оглежда се из хола, мисли, нищо не успява да измисли. 
- Сапунерка. Нямам си сапунерка.
- Хубаво, прав си. Нямаме сапунерка. Ама те не са само пластмасови, ще купим някоя хубава метална или стъклена… или ще ползваме от онези готините мидени черупки като у вашите.
- Не! Искам голяма пластмасова сапунерка. Голяма пластмасова РОЗОВА сапунерка!

Та така. Усилията ми да опазя планетата опряха до на Теодор розовата сапунерка. Ако не друго, поне знам какво ще му подаря за Коледа! Даже няма да я опаковам - все пак се опитваме да живеем без боклук.

Препоръчваме ви още: 

Zero waste Sofia

Последно променена в Неделя, 11 Ноември 2018 21:12
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам